Специален проект: Съветите на логопеда

Проучването на деца с детска церебрална парализа (ДЦП) показва, че задръжките в развитието им започват още в първата седмица след раждането. Наблюдават се отклонения в двигателното, речевото и сензорното им развитие.

Знаете ли, че…

Незначителна част от децата към 5-месечна възраст могат да задържат главата си. Наблюдава се присвиване на палеца към дланта и сгъване на ръката в юмрук. При по-голямата част от децата липсва зрително-моторна координация. Положението на тялото и присвитата глава ограничават полезрението на детето и това е една от първите причини за задръжки в психичното му развитие. Мускулният тонус е изменен, като в повечето случаи се наблюдава тенденция към повишаване.

Кърмене

При повечето деца гласът е слаб, немодулиран, в много случаи се отбелязва асинхронност между глас, дишане и артикулация. Мимиката при повечето деца е безизразна.

Всички изброени отклонения дават отражение върху процеса на кърмене: децата не могат да засучат от гърдата на майката, трудно сучат и от шише, задавят се, млякото потича от ъглите на устата им, изтича и от носа. В първите седмици след раждането някои от децата се хранят със сонди.

До 5-ия месец

Наблюдава се патология в строежа на артикулационния апарат – при някои се проявява като изменение в твърдото небце, недоразвита долна челюст, голям език.

Формата на езика и положението му в устата в голяма степен зависят от общия мускулен тонус на детето, от влиянието на тоническите рефлекси на мускулите на езика. В повечето случаи езикът на децата е крайно напрегнат, като нерядко се наблюдава и тремор. Съществени изменения има в състоянието на мускулния тонус на устните, езика и мимическата мускулатура. В някои случаи са налице и намален мускулен тонус на езика и устните (проявява като обездвиженост на езика и устните), отпускане на долната челюст, отсъствие на сукателни  движения.

12-и месец

Само незначителна част от децата с ДЦП могат да задържат глава, но не могат да седят и да стоят самостоятелно.

От 5-ия месец до 1 година

Нарастват патологичните прояви. Преди всичко се усилва псевдобулбарната симптоматика. Гласът е монотонен, изтощен, лишен от интонационна изразителност. Дишането е плитко и аритмично. Езикът при повечето деца е дебел, заемащ цялата уста без изразен връх.

Подвижността на езика и устните при всички деца е значително ограничена. Хиперсаливация при децата в тази възраст се среща рядко. Мимиката е слабо изразена или съвсем отсъства.

От 1- до 2-годишна възраст

Наблюдават се разнообразни изменения в мускулния тонус на артикулационния апарат. Нерядко се съчетава висок тонус на езика с нисък тонус на устните. Езикът продължава да е удебелен, напрегнат в корена, без оформен връх. Гласът – неизразителен, изтощен, лишен от модулация. Характерни за децата в тази възрастова група са увеличена саливация, бедна мимика, отсъствие на произволни движения на езика и устните и подражателни артикулационни движения. При някои деца към края на втората година се появяват движения на езика и устните.

При доречевия период при децата с ДЦП е важно да се отчетат времето на поява и особеностите на първия вик на новороденото. При анамнезата при много от децата се отбелязва отсъствие на първия вик при раждането в течение на 10–40 минути. След време плачът на тези деца се характеризира със слабост, непродължителност и немодулираност. При много от тях в първия месец след раждането той наподобява стон или хлипане.

Гукане

При децата с ДЦП се появява със закъснение, а при някои деца се появява към края на първата година. Спонтанно или при общуване с възрастен те преди всичко издават редуцирани гласни и техни съчетания. По-голямата част от децата трябва да бъдат постоянно стимулирани, за да гукат. Съгласни като Г, К , Х липсват.

Спонтанен лепет

Спонтанен лепет при децата с ДЦП се появява едва към 2–3-годишна възраст. Най-често присъстват гласните звукове А и Е и съгласните П, М, Б (и техните съчетания – „па“, „ма“, „ама“, „ба“, „аба“).

Доречевото развитие на децата с ДЦП условно може да се раздели на четири нива:

І ниво – отсъствие на гласова активност

Гласовата активност се проявява само в плач или  вик. Гласът е тих, слаб, немодулиран, децата бързо се изтощават. Няма гукане. Бодърстват за кратко на фона на отрицателни реакции. Емоционалното общуване с обкръжаващите е много слабо. Усмивката е изразена слабо или въобще отсъства. По плача или вика, който издава, не може да се определи състоянието на детето или неговото желание. Фиксацията на погледа върху предмети или играчки е слабо изразена. Слуховите стимули предизвикват защитно-отбранителна реакция, проявяваща се в плач. Отсъстват произволни движения. Функциите на ръцете не се развиват. Децата не могат да задържат главата си изправена, не могат да я обърнат в която и да е посока при проследяване на движеща се играчка.

Наблюдават се изменения в мускулния тонус на устните и езика, което води до нарушение в тяхната подвижност. Вследствие на това процесите сучене и гълтане са затруднени. Често от ъглите на устатата или от носа потича мляко. Лицето е амимично. Дишането е нарушено (повърхностно, аритмично, асинхронно).

ІІ ниво – наличие на недиференцирана гласова активност

Емоционален контакт може да се установи, може да се предизвикат усмивка и оживление. Децата издават недиференцирани звуци спонтанно и в отговор, но гукане няма. Неясно звучат гласните звукове О, Е, И. Викът е средство за изразяване на състояние и желание. Гласът е немодулиран. Периодът на бодърстване протича вяло. Зрителното и слуховото внимание са недостатъчни. Децата са равнодушни към играчките. Познавателната дейност се развива слабо, а емоционалните реакции са бедни. Произволната моторика е крайно ограничена. Децата задържат слабо главата си. Започва да се развива зрително-моторната координация. Манипулативната дейност отсъства. Нарушените функции на мускулите на езика довеждат до формиране на патологични форми. Гласът е слаб, немодулиран. Изразена е псевобулбарна симптоматика.

ІІІ ниво – гукане

Характеризира се с неравномерно развитие на сензорните възприятия, в зрително-моторната координация, в ориентировъчно-познавателната дейност, в емоционалната сфера и общуването. С децата лесно се установява емоционален контакт, те реагират на интонация. Много ярко са изразени „комплексът на оживление” и търсенето на контакт с възрастен. На този етап плачът и виковете, които издават, вече се явяват средство за изразяване на състояние, желание и следователно са средство за общуване с другите хора. Спонтанно и по подражание децата гукат, използвайки дълги по звучене гласни и някои съгласни: „ба“, „пу“, „ма“, „ха“, „ка“. Появяват се диференцирани зрителни и слухови реакции: те разпознават мама, гласа й, познават и други близки. Проявяват интерес към ярки играчки и могат да извършат с тях прости манипулации. Децата са емоционални, активни и различават някои речеви инструкции в конкретна ситуация. На този етап започва да се развива зрително-моторната координация. Движенията остават ограничени, напрегнати и крайно неловки. Децата могат да се задържат във вертикално положение в специален стол, не седят и не стоят самостоятелно. Подвижността на езика и устните продължава да е значително ограничена.

ІV ниво – лепет

При децата се наблюдава диспропорция в развитието на отделни функции, например нивото на развитие на емоционалната сфера изпреварва нивото на двигателното и речевото развитие.

Средство за общуване с околните са изразителни движения на главата и очите, мимика, модулиран вик, лепет, опростени думи. Лепетът се характеризира с бедност на звукове и представлява съчетание от устнени съгласни с неясни произнесени гласни звукове. Спонтанен лепет се наблюдава рядко. Прости лепетни думи също се произнасят рядко. Потребността за речево общуване е изразена слабо, речевата активност е ниска. Децата добре разбират отправена реч – както прости инструкции, така и две-тристепенни инструкции.

Нарушеното зрително възприятие, което имат, води до трудности с фиксацията на погледа върху предметите. Високото ниво на психичната активност способства те да могат да разглеждат играчка, да обърнат глава, така че да могат да фиксират поглед и др.

Нарушенията в слуховите възприятия се проявяват в намалено слухово внимание върху речта, трудност в локализацията на звука и речта. Всички тези сензорни нарушения водят до задръжки в темповете на психичното развитие на децата.

Децата се отличават с висока познавателна активност. Те проявяват интерес към всичко, което ги заобикаля, дълго време използват една играчка. При някои започва да се развива предметната дейност, но фините пръстови движения при тях липсват. Нивото на импресивната реч значително изпреварва нивото на развитие на експресивната реч, като в много случаи приближава до възрастовата норма. Децата могат да седят в специален стол, да държат главата си, да вземат играчка и да манипулират с нея, но често се наблюдават атаксия, хиперкинезия на ръцете, дисметрия. С помощ от възрастен могат да стоят и да пристъпват, прекръствайки крака.

В артикулационния апарат се наблюдават изменения в мускулния тонус на езика и устните, които довеждат до ограничения в подвижността им. Повечето деца имат повишена саливация. Отбелязва се слабост при дъвчене и хранене.

Насоки за работа с децата от І доречево ниво на развитие:

Основна цел: стимулация на гласовите реакции.

  • Нормализиране на мускулния тонус и моториката на артикулационния апарат.
  • Вокализация при издишване.
  • Развиване на т.нар. „комплекс на оживление”, включвайки в него и гласов компонент.
  • Стимулиране на гласова реакция.
  • Развиване на зрителната фиксация и проследяване на предмет.
  • Слухово съсредоточаване.
  • Нормализиране на положението на ръката и палците, необходими за формирането на зрително-моторна координация.

Заниманията се провеждат ежедневно и постоянно както преди, така и след хранене. Тяхната продължителност е от 7 до 10 минути.

Насоки за работа с децата от ІІ доречево ниво на развитие:

  • Нормализиране на мускулния тонус и моториката на артикулационния апарат.
  • Увеличаване силата и обема на издишната струя с последваща вокализация, стимулиране на гукане.
  • Развиване на устойчивост при фиксация и плавност при проследяване.
  • Формиране на умения за локализиране на звукове в пространството и възприемане на различно интониран глас на възрастен.
  • Развиване на умения за хващане.

Заниманията се провеждат няколко пъти дневно по 10–15 минути. Използват се часовете на бодърстване преди и след хранене.

Насоки за работа с децата от ІІІ доречево ниво на развитие:

  • Нормализиране на мускулния тонус и моториката на артикулационния апарат.
  • Изработване на ритмичност на дишането.
  • Стимулиране на лепет.
  • Формиране на положително емоционално отношение към заниманията.
  • Работа върху зрителната и слуховата диференциация.
  • Стимулиране на кинестетични усещания и на пръстова осезаемост.

Заниманията се провеждат ежедневно за не повече от 20 минути.

Насоки за работа с децата от ІV доречево ниво на развитие:

  • Нормализиране на мускулния тонус и моториката на артикулационния апарат.
  • Увеличаване на силата и продължителността на издишната струя.
  • Стимулиране на лепет и физиологична ехолалия.
  • Развитие на манипулативната функция на ръцете и диференцираните движения на пръстите.
  • Формиране на умения за разбиране на речеви инструкции в конкретни ситуации.