Тази есен ли малкото ви съкровище ще се присъедини към първата му по-голяма социална общност – детската ясла или детската градина?


С наближаването на голямото събитие вероятно ви измъчват куп въпроси и противоречиви чувства. От една страна, нямате търпение да се върнете на работа, от друга – изпитвате вина, че оставяте най-сладкото дете на света сред непознати. Неговата компания ще ви липсва, но пък толкова ви се иска да си припомните какво е да вървиш по улицата, без да буташ детска количка или да дърпаш ръчичката на палавника, чийто маршрут минава през всички локви. Не сте сигурна дали той ще свикне лесно с новата обстановка, ще плаче ли при раздялата с вас, ще яде ли, ще спи ли на новото място...

Най-голямото ви притеснение обаче сигурно е, че с постъпването на детето ви в детска градина ви предстоят чести посещения при педиатъра и доста болнични. Така ли е наистина? Защо толкова много майки споделят едно и също: „Допреди яслата (детската градина) детето ми почти не боледуваше, а след това се заредиха вирус след вирус.” Обяснение на този „феномен” дават двама специалисти – педиатър и педагог в детска ясла, а опит от първа ръка предлага майката на малката синеока Дарина.

Д-р Елисавета Попниколова, специалист по детски болести към XIX ДКЦ:
Повишената склонност към заболявания при постъпване в детско заведение е възрастово обусловена. До 6-годишна възраст децата изграждат имунитета си и чрез вирусни заболявания. Родителите не трябва да се притесняват.


Обикновено през първата година схемата е горе-долу такава: седмица детето ходи на детска градина, две седмици е вкъщи, мама е в болнични. През следващата година имунитетът е малко по-стабилен и обикновено детето се разболява през две-три седмици, а през третата и четвъртата година то боледува много рядко. След 6-годишната възраст децата почти не посещават кабинета на педиатъра и до 12-ата си година вече имат по-добър имунитет. При всички случаи дете, което е ходило на детска градина, в училищната възраст е по-здраво.

Подходящата възраст
По-малките деца са с повишена склонност към заболявания и усложнения. За подходяща възраст за тръгване на детето на детско заведение се приема третата година. Тогава малчуганът и психологически е по-подготвен за по-активни социални контакти. Преди това, ако на майката се налага да тръгне на работа, добре е да се осигури гледачка вкъщи.

Ключови фактори
За склонността към по-често боледуване от значение е и колко дълго преди това детето е било атакувано от инфекции. Обикновено вторите и третите деца в семейството се заразяват от по-големите, така че още преди да тръгнат на детска градина, имунната им защита става по-устойчива.
Важно е и дали детето е било закалявано от най-ранна възраст. То трябва да не се облича с много дрехи, защото е по-устойчиво на охлаждане, отколкото възрастния човек, и усещането му за студ е по-слабо. Кръвта му се движи по-бързо, а е и много активно, така че винаги му е по-топло. Детето не бива да се изпотява. Хигиената на ръцете също има значение за предаването на вирусите. Честото миене е много важно.
Влияние оказват и други фактори – колко са децата в групата например. Колкото повече са, повече ще са и вирусите. Влияние има и стресът. Важен е комфортът на детето. Добре е родителите да обръщат внимание на отношенията му с другите деца, с госпожата.

Протичане на болестта
Когато настъпи заболяване, важно е то да не се пренебрегне. Дори баналната хрема понякога може да доведе до усложнения: отит, ангина, бронхит. Кашлицата също не е безобидна. Нужно е да се следи колко продължава, променя ли се характерът й... Постоянно запушеният нос също изисква повишено внимание – при задръжката на секрет се натрупват бактерии в носоглътката и възпалението остава. Сутрин и вечер е добре носът да се продухва с аспиратор или да се промива със спрей с физиологичен разтвор.
Вирусното заболяване без усложнения преминава за седмица до 10 дни.

Допълнителна защита
За да се засили имунната защита, през есента и зимата (от началото на септември) могат да се проведат няколко профилактични курса с хомеопатични или билкови имуностимулатори. Веднъж седмично на детето да се дава по една доза Oscillococcinum. Няколко месеца може да се прилага и Esberitox – взема се десет дни, двайсет се почива. При по-тежки заболявания добър избор е Isoprinosine. Принципът е имуностимулаторите да се сменят. Не забравяйте, че те са само помощни средства. Могат да повишат имунната защита, но няма гаранции, че детето ще боледува по-рядко.
В ранната възраст противогрипните ваксини се поставят само на деца с хронични заболявания, които могат да се усложнят в хода на вирусно заболяване. Здравото дете би трябвало да се пребори (макар и няколко дни с повишена температура) с грипния вирус.

Олга Жечева, педагог към Детска ясла 57 „Приказка”, район Слатина:
Не знам защо във връзка със заболяванията е създадена такава негативна нагласа към детските ясли. Детето расте в вкъщи, предпазвано е от вирусни заболявания, а в детското заведение започва да общува с много деца. Обикновено тръгва на детска ясла или градина, когато започне есента и когато се разпространяват най-много вируси. Сутрин затоплено излиза навън, където е по-хладно. Всичко това оказва влияние и е естествено детето по-често да боледува.
Все пак не смятам, че непременно децата се разболяват повече, когато тръгнат на ясла. Малко обидно е за нас, ако родителите са с това убеждение. Условията, които осигуряваме, са много добри, поддържаме среда като вкъщи: в стаите не допускаме течение, има подходяща температура, програмата включва и закаляване.

Преходът
Когато постъпят в яслата или в градината, децата преминават през адаптационен период, който е от 1 до 3 месеца. В началото добре е детето да се прибира у дома на обяд, след известно време – след като обядва, а по-късно да се оставя и да спи следобед. Това е бавен процес и е много важно майката или някой друг близък да могат да вземат детето. Грешка е то да тръгне на детска ясла и майката да каже: „От утре аз съм на работа.” Това е голям стрес за малчугана. Понякога децата отказват да ядат в знак на протест и стават по-податливи на вирусните атаки.

Подходящата възраст
Моят съвет е по-малките деца да се дават на ясла. При по-големите (на 2–2 ½ год.) негативните реакции са по-остри – те отказват да ядат, да спят. Всяко дете реагира различно. От значение е дали за него се е грижела само майката, помагали ли са баби, свикнало ли то е да общува и с други.

Ролята на родителите
Когато при някое дете открием симптом на болест, веднага се свързваме с родителите. Ние нямаме право да даваме лекарства, с изключение при спешните случаи, когато се виква Бърза помощ. Преди много години в яслите работеха лекари, но сега към всяка група има само медицинска сестра. Случва се обаче, когато съобщим на родителите за заболяване на детето, реакцията им да е негативна. Не ги обвинявам. Вероятно причината за това е неразбиране от страна на шефа на фирмата им. Когато е болно, детето трябва да си е вкъщи. Въпреки това често то се връща в яслата недоизлекувано. Чувала съм за “предна”, “задна”, “остатъчна”, “алергична”, “горна”, “долна” хрема, дори за хрема “от вафли”, като обяснение защо детето още е със сополи. А всъщност родителите нямат време да го долекуват и като го доведат пак в яслата, състоянието му се влошава и то заразява и другите в групата. Така се предизвиква засилване на вирусите. И се създава мнението, че в яслата често се боледува.
Все пак ние винаги се стремим да влизаме в положението на родителите. Ако се наложи, отделяме детето в някое помещение, но все пак яслата не е болница.

Предпазни мерки
Вземат се различни мерки за ограничаване на вирусите. Всеки ден се прави дезинфекция. Когато има грип, ходим с маски, а режимът за влизане на родители е по-ограничен. На тържествата, които организираме, също не се допускат родители, а следим и да не се смесват различните групи, защото в една група може да има вирус, в друга да няма.

Позитивната страна
Безспорно яслата е добър трамплин за детската градина. Аз съветвам родителите да не я пропускат. Е, ако от 5 месеца 4 преминат в боледуване, може би наистина по-добре е детето да си остане вкъщи и на следващата година отново да се пробва то да се върне в детското заведение. Моят опит показва, че след яслата децата са напълно подготвени за детската градина и там боледуват много по-малко. Когато директно тръгнат на детска градина, по-лесно стават обект на зарази. Това няма как да се избегне. Така се създава имунитет.

Таня Досева, майка на Дарина (2 ½ год.):
Дарина тръгна на ясла на 1 год. 7 мес. Първите няколко дни, разбира се, имаше леки тревоги: стояла в ъгъла, не общувала с никого, не искала да яде. Отначало я вземахме на обяд. Постепенно обаче тя свикна и един ден леличката каза, че е обядвала, харесала си е едно легло и вече спи в него.
По отношение на болестите нещата също се развиха по стандартната схема. Отначало една седмица Дарина беше на ясла, една – вкъщи. Но причините не бяха кой знае колко сериозни – най-често запушен нос и кашлица. Вече от няколко месеца дъщеря ми не се е разболявала... Не знам дали е преминала фазата с болестите, сега през новата учебна година сигурно отново ще прихване нещо, но то е нормално. Дали ще е в яслата, в детската градина или в училище – контактът с тази среда не може да се избегне. Нашата роля е да даваме на детето имуностимулиращи добавки, витамини, добра и здравословна храна...

Ани Николова