Паметта има много важна роля в живота на човека. Без тази основна функция не може да има пълноценно психично развитие. Какво би станало с нас, ако бързо забравяме всичко видяно, чуто и преживяно?!


Памет – това е способността ни да “запечатваме”, да запазваме и когато се налага, да възпроизвеждаме отново образите на предметите, хората и явленията от нашия минал опит. Възстановяването става по два начина –

разпознаване (узнаване) и припомняне (спомняне)
Когато видим нещо познато ни отпреди или пък чуем някоя вече слушана мелодия, ние можем лесно да ги разпознаем. Ако в съзнанието ни възникне образът на човек, място, предмет, но тях в момента ги няма, това е припомняне.
Разпознаването се изявява още при много малките деца. Ако през бременността майката е чела 1–2 месеца на глас една приказка, новороденото й дете реагира по определен начин, когато я чуе. Веднага след раждането бебето започва да се успокоява, когато мама го вземе на ръце и то усети нейния мирис. Скоро след това така му въздействат и нейният глас и лицето й.

Според това кое от нашите сетива ни е доставило усещания, се оформят и различните видове памет: зрителна, слухова, двигателна, осезателна. А в зависимост от това колко време е нужно, за да се запази дадена следа, се разграничават
краткосрочна и дългосрочна памет
Естествено е за краткосрочната да може да се възпроизведе видяното или чутото след 30 секунди.
Има и друг тип характеристика на запаметяването: непреднамерено, неволево и волево, при което си поставяме напълно съзнателно цел да запомним нещо важно.
При бебетата следите в паметта им бързо се изтриват и затова през първите месеци по-лесно приемат чуждите хора и забравят липсващите им близки. Мое познато семейство било неприятно изненадано, когато след неколкодневно отсъствие 7-месечната им дъщеря не се зарадвала както преди при срещата им.
Отначало спомените се съхраняват броени дни, после периодът се удължава до седмици и месеци. Дори дългата раздяла не изтрива от паметта на момиченце на 2 год. и 4 мес образа на неговия баща, когото то отново вижда след няколко месеца.
През първите няколко години децата запомнят непреднамерено нови обекти, чути фрази, малки стихчета и песнички. Както се казва,
те са като“попивателна”
Дали са чули и видели това у дома, навън или в яслата, няма значение. Затова не се изненадвайте, ако ви сюрпризират неприятно с някои изрази...
Способността на детето да обогатява запасите на паметта си все повече се развива, докато то расте. Два са факторите, които го стимулират. Единият – то всеки ден натрупва много нови впечатления, знания и информация. Неговият кръгозор все повече се разширява. Вторият начин – детето се научава как да запомня по-ефективно, да отсява важното от по-маловажното. В това отношение голяма помощ могат да му окажат съветите и уроците на възрастните.
През най-ранната възраст преобладава
зрителното запаметяване,
или т.нар. нагледна памет
С развитието на речта обаче словесната памет бележи голям напредък. Дори с времето тя става все по-добра и по-сигурна, защото все повече се свързва с мисленето. Така се формира нов, по-съвършен вид запаметяване –
словесно-логичното
То е различно от механичното, т.нар. папагалско заучаване на чутото.
Рано – още преди да е навършило годинка, при запитване детето се ориентира към познати хора и предмети, защото са го научили да помни техните названия. То бързо натрупва много богат пасивен речник благодарение на своята способност да запаметява думи. А когато и близките му обясняват кое какво е, за какво служи и какво правим с него, много по-лесно ще го запомни – топката я хвърляме и ритаме, с чашката пием и не бива да се удря по масата с нея, ютията е гореща и само мама глади дрехите с нея...
Забавни са някои “важни” за детето ситуации, които му въздействат емоционално и то бързо ги възстановява в паметта си и ги съобщава с думи. Момиченце на 1 год. и 8 месеца прави връзка с факта, че леля му винаги носи бонбони. Щом я види, то казва: “Леля – бони.” И така тя се сдобива с ново име – леля Бони.
През ранното детство децата са способни да усвояват заниманията с различни играчки, уменията да се самообслужват, да се ориентират у дома и в близката градинка, да се пазят от опасни предмети благодарение на добрата си памет. Ако нещо им се предложи в игрова, емоционално интригуваща ги обстановка, те лесно го заучават. На тази основа се организират всички занимания в детската ясла.
Важно е как възрастните – родители и педагози, учат детето да развива волево, съзнателно запаметяване. А това означава, че трябва предварително да се постави цел – какво конкретно то да запомни. Това става през предучилищното детство. А със започването на училище всеки се стреми да научи различни начини да помни по-добре и по-трайно онова, което се изисква от него да знае.
По-късно избраната професия развива индивидуално в по-голяма степен определени страни на паметта: у художника – зрителната, у актьора – слуховата... А на лекаря е нужно да помни много, за да разпознае различните проблеми на своите болни.
Добре е да знаете
как може да стимулирате детската памет
При най-малкото дете. Поставете пред детето 3 познати за него предмета, покрийте ги и след малко го накарайте да посочи кой къде е. Същото може да направите и с 3 снимки или картинки, образите на които обръщате, за да не се виждат.
Когато се върнете от разходка, заедно си припомнете какво сте видели и правили навън: “На кого хвърлихме трохички?”, “Ти на какво се качи да се повозиш?”... Възможно е детето да ви отговори съвсем друго, защото може да му е направило впечатление нещо различно.
Вечер у дома си припомняйте какво е станало през деня. Този ритуал има и друга положителна страна – детето ще свикне да споделя с вас всичко, което му се случва – хубаво и интересно, тъжно и неприятно. Ако е било на ясла или на градина, то не винаги има желание да разказва – просто иска свободно вкъщи да си поиграе и тогава не го насилвайте.
Един от начините да научите 1–2-годишното дете да изпълнява вашите наставления и да ги запомня като правила е повторението. Но на тази възраст то не винаги ви разбира и слуша внимателно. Все пак не прекалявайте. Казвайте му ги не повече от два пъти. За повторението е доказано, че е ефективно средство за запаметяване. С него обаче не бива да се прекалява, особено когато не се правят паузи и постоянно се настоява – кажи го пак и отново, и отново... Така се постига обратен ефект – детето се изморява и загубва интерес.
От стихчетата и песничките за заучаване на малкото дете най-много му допадат тяхното емоционално съдържание и чувството за ритъм. Точно те се запомнят най-лесно. Не е препоръчително обаче приказките да се наизустяват – много по-важно е детето да разбира техния смисъл.
Често амбициозни родители пришпорват 3–4-годишното си дете, а и по-малкото да заучава дълги и почти неразбираеми за него стихове – “Опълченците на Шипка” например. По мои лични наблюдения това се прави, за да се покаже на роднини и познати “колко паметливо и умно е нашето дете”! Едно такова момченце едва завърши гимназия...
Случва се да наблюдаваме как родители усърдно манипулират малкото си синче или дъщеричка “да си спомни” кой от тях какво е казал или направил. Целта е да вземе страна в конфликт между тях. Това обикновено става при бракоразводни ситуации и дела: “Чуйте го как ще каже “тате бие мама”. И детето (на 2 год. и 4 мес.) естествено го повтаря. Тези похвати нямат стойност пред юристите, защото е известно, че малките деца лесно могат да бъдат манипулирани. Не бива да се забравя и че такова дете е твърде емоционално объркано и разстроено от кавгите между родителите си, които еднакво обича.
Паметта непрекъснато се развива – и през детството, и след това. Не е полезно обаче децата да се натоварват с излишна и дори вредна информация. Доколкото това зависи от вас като родители – не го допускайте!

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог