В дневника на всяко дете е отделено специално място “Кога се появи първото ми зъбче”, “Кога казах първата си думичка”, “Кога направих първата си крачка”... За съжаление никъде няма празно квадратче “Кога за първи път налапах четката за тоалетната чиния” и “Кога изядох първата си хлебарка”... Докато са бременни, жените не очакват от детето си такова странно и неадекватно поведение. Повечето не са и предполагали, че след време малчуганът им ще има таен живот и само след няколко години ще заварят своя син или дъщеря как завира моркови в носа си или как рисува с боя за обувки по стената. Попитайте която и да е майка обаче и тя ще ви каже, че нищо не може да я учуди. Ето няколко типични примера от детските странности и как да се справяте с тях.

Любовта към тоалетната
9 месеца – 3 години. Николета не си е представяла, че нейната 2-годишна дъщеря ще реши, че е изключително забавно да си играе в тоалетната. Не че малката госпожица искала да се научи как да я използва. Тя си наумила да поплува вътре. Николета се принудила да заключва помещението, но скоро установила, че дори това не може да задържи палавницата. Понякога момиченцето хвърляло играчките си в тоалетната чиния и ги гледало как потъват.


Защо се случва? Децата на тази възраст обожават водата. Тоалетната е най-достъпното и интересно място за игра. Освен това е много забавно да наблюдават как водата идва и изчезва, като натиснат копчето.
Какво да правите. Оставете детето да играе с водата в кухнята или в банята, за да задоволите жаждата му за водни бели. Заключвайте вратата на тоалетната. Поставете резето или райбера по-високо от детските ръце.

Отворени, затворени, заключени врати
1 – 3 години. “Приспивах 2-месечното си бебе, когато по-големият ми син сам отвори външната врата и излезе на улицата. Грабнах бебето и хукнах да го прибирам. Той тичаше толкова бързо, че едва успях да го стигна, преди да е изскочил пред някоя кола”, разказва Милена, майка на 3-годишно момченце.
Надя пък се озовала заключена по пижама, след като 2 ½-годишната й дъщеря я излъгала да излезе навън рано сутринта пред вратата на апартамента им. Майката се молила половин час на малката палавница да й отключи.
Защо се случва? При подобни случаи детето тества къде са границите му и докъде се простира вашето търпение. Обикновено то съзнава, че това, което прави, е беля и не бива да си позволява такива волности.
Какво да правите. Малчуганът ще се съобрази с границите, които му поставяте. Ето защо колкото сте по-строга, толкова по-послушен ще е той.
Добре е все пак да вземете предпазни мерки. Поставете резе или райбер на вратата, така че детето да не може да го достигне. Обезопасете вратите и дори когато се блъснат, да не прещипят малките пръстчета.

“Аз го направих!”
2 – 4 години. Мария никога няма да забрави, когато един ден се прибрала вкъщи от пазар и заварила 2-годишната си дъщеричка как усилено “мие” пода в кухнята с препарата за печки. В същото време баба й, която трябвало да я гледа, кротко спяла на дивана. Малката чистница с гордост съобщила на майка си: “Аз го направих!”
Защо се случва? На тази възраст децата искат да докажат на родителите си, че вече са големи и нямат нужда от никого. Те показват своята независимост и копират действията на възрастните. Често може да видите как малките момиченца се обличат като своите майки, неумело се гримират, а момченцата имитират мъжете. Обикновено децата не разбират, че с действията си най-често могат повече да навредят на възрастните, отколкото да им помогнат.
Какво да правите. Добре е да окуражавате инициативите на своите питомци. Това обаче може да доведе до невероятен хаос. Когато малчуганът каже “Аз го направих”, може да предложите вие да довършите останалото, защото “той е направил най-важното”. За да предотвратите синдрома “Аз го направих”, давайте на детето повече отговорности вкъщи. Така то ще се чувства значимо и оценено.