Процесите на съня зависят от съзряването на централната нервна система. Към края на вътреутробния период – между 6-ия и 8-ия месец на бременността – сънният ритъм вече се установява.



При кърмачето
При новороденото се проявяват двете основни фази – на дълбок и на повърхностен сън. Отначало те се редуват през всеки час. Постепенно към края на първата година съотношението им се променя – увеличава се продължителността на дълбокия сън.

Оказва се, че още отрано при всяко кърмаче започват да се очертават характерните особености на неговия темперамент. Те се оценяват по 9 критерия и на тази основа децата се групират като лесни, трудни, бавно превключващи и междинен тип.
Проучвания в САЩ анализират има ли разлики в особеностите на съня на двата основни типа – лесните и трудните деца. При първата група най-характерни са преобладаващо добро настроение, бърза адаптация към новото (хора, ситуации...), добра концентрация на вниманието, ритмична поява на биологичните потребности. В групата на трудните доминира лошото настроение – бебетата често плачат без причина, не приемат с лекота нови дразнители и промени, бързо отвличат вниманието си, дори и когато е ангажирано с нещо привлекателно.

Наблюдавани са 60 кърмачета на възраст между 4 и 6 месеца. Анализът на резултатите показва, че тези, които са били определени като тип „лесно дете”, са имали с 2 часа по-продължителен сън през нощта в сравнение с бебетата тип „трудно дете”. Трудните пък са спели и през деня с 1 час по-малко. Освен това те значително по-кратко време са задържали вниманието си върху привлекателен обект.


Сънят, емоциите и вниманието са взаимно свързани функции.

През първата година, разбира се, върху съня на бебето оказват влияние и други фактори: тип и режим на хранене, наличие на колики, заболявания, пробив на зъби... Част от т.нар. „трудни деца” след време изявяват поведение, характерно за синдрома на двигателна свръхактивност и дефицит на вниманието. И все пак нито един специалист не се ангажира с поставянето на тази диагноза при дете под 3 години. Защото съзряването носи и приятни изненади!

Детето говори на сън
Често родители споделят тревожно, че малкото им дете говори на сън. Може би понякога чувате, че детето ви си говори нещо неразбираемо. Друг път изговаря откъслечни думи и фрази или пък се смее на глас посред нощ. И се питате дали това не е някаква патология.
Нощното говорене е много честа проява през първите години на детството. То се среща както през фазата на дълбокия сън, така и по времето на повърхностния (лек) сън. По-рядко е изолирано явление. Обикновено децата, които говорят на сън, имат и други проблеми със съня. Те не обичат да си лягат в определеното време и искат дълго да бъдат приспивани, често се будят нощем. Освен че говорят, са и силно превъзбудени емоционално. В повечето случаи трудно се чуват ясни фрази и отделни думи, провокирани от преживяно събитие или свързани със съновидение. При някои деца тези епизоди се явяват рядко, при други са по-чести. При по-големите нощното говорене може да се придружава и от ходене на сън.
Онова, което отразява в своя говор малкото дете, не е обезателно психотравмено събитие. То просто е израз на някаква случка, която е направила силно впечатление на малчугана, или е нещо ново и много желано. Пример. Дете на 2 ½ год. казва на сън: „Боните, боните!” През деня на семейството са подарили кутия с бонбони. Майката е дала на детето два бонбона и то е заспало с мисли за желаното лакомство – силно вълнение за 2-годишен малчуган.
Примери, свързани с уплаха. Дете за първи път посещава зоологическата градина и там вижда на живо Баба Меца и Кумчо Вълчо. Техният външен вид, подсилен от образите, формирани за тях в представите на детето от прочетените му приказки, безспорно го шокира. Малко момченце се опитва да рита топка, но внезапно куче се спуска към нея. Без да е ухапано, заради тази неочаквана реакция на животното детето силно се стряска. Следват нощи с тревожен, неспокоен сън: „Ето бау-бау.” Момиченце на 3 год., докато навън пие сок, е нападнато от оси. През нощта възбудено пищи: „Бубите, бубите...”
Житейски стрес. Дори раждането на второ дете играе ролята на такъв фактор за по-голямото дете. Майката на Мишо, 3 ½ год., е обезпокоена, че откакто се е родило малкото братче (вече на 2 месеца), Мишо говори на сън. Той се радва на бебето, но мама и баба все се въртят около него – прехвърлят го от ръце на ръце, дават му да пие нещо вкусно от шише. Нареждат на Мишо да пази тишина, да не тича по коридора. Освен това вече го водят на детска градина... И през нощта го чуват да казва: „Тихо! Мирно!...” , „Не искам госпожата...” Съчетанието на две стресови събития е крайно неблагоприятно решение, особено за едно притеснително и по-трудно за контакти дете.
Друг вариант на нощно говорене – обикновено неразбираемо – е, когато то настъпи в първите часове след заспиването (времето на дълбокия сън). За отключването му допринасят преумората, изтощеността след заболяване и пр. Има значение и фамилната особеност – ако при някой от родителите е било обичайно...
Няма никакъв спор, че нощното говорене е съвсем нормално явление през ранните детски години, когато физиологичните процеси на съня още са във фазата на организиране и регулиране.

Някои съвети
Ако детето говори на сън, не го будете. Не го разпитвайте. Ако то е силно превъзбудено и много тревожно, успокойте го.
За да осигурите на малчугана спокоен нощен сън, още през деня подгответе необходимите условия за това. От следобед му спестявайте излишно психично натоварване, дълго гледане на телевизионни филми, заседяване до късно на гости или в ресторант. Не давайте на детето възбуждаща и обилна храна (кока-кола, шоколад). Ако то посещава ясла или детска градина, при възможност не го прибирайте веднага у дома, а известно време се разходете навън. То има нужда да релаксира от дневното напрежение. Особено добре действа по-честата смяна на шумната и нездравословна градска среда с пребиваването на място с чист въздух и спокойна атмосфера.
В никакъв случай в присъствието на детето не допускайте конфликти и разпри между вас, родителите, и въобще в дома си. Особено ако то вече е заспало. Не забравяйте, че малките деца имат изключително фина нагласа да улавят вашето тревожно и напрегнато състояние и реагират на него с безпокойство и страхове.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог