За дневника помогна мама Нина Иванова

Тръгваме на море за първи път с дете. Решихме да е много рано сутринта, за да може Анджи да спи през по-голямата част от пътя. Гушнах я с пижамата, тати натовари багажа и потеглихме на пътешествие. Много се вълнувах и се притеснявах дали всичко ще е наред. Анджи поспа около 2 часа и се събуди. Малките любопитни очички не искаха да пропуснат нищо и тя започна да се върти. Искаше да я гушкам и да гледа през прозореца. Разказвах й къде отиваме, как ще видим морето и пясъка

Към 7 ч. беше време малката кукла да пие мляко.

Избрахме да летуваме в Китен, защото миналата година пак бяхме там, но тогава Анджи беше в корема ми. Хотелът ни хареса. Малък, тих и спокоен. Плажът беше на около 5 мин, но за съжаление беше много ветровито. Хотелът имаше детски басейн и Анджи много му се радваше. Намазахме я със слънцезащитен крем, обухме й памперс за вода, сложихме й шапка на главата и я заведохме на плажа. Поседяхме известно време на слънце, а тя под чадъра и после я заведохме до ръба на басейна. Водата ми се стори студена и затова само за малко топнахме малките крачета



Към 12 ч. Анджи не издържа и заспа на басейна. Бяхме й взели столчето за кола и тя се сгуши в него. Сложихме я на сянка и тя поспа, въпреки шума от по-големите деца. Към 13 ч. се събуди. Беше време за обяд. В стаята хапнахме и после към 13.30 ч. Анджи пи мляко и яде зеленчуково пюре – вече около 80 г. После малко си поигра и заспа. Следобедният й сън беше като никога около 2 часа и ние с тати също успяхме да си подремнем.

Към 17 ч. Анджи се събуди, пи мляко и хапна плодово пюре. Тръгнахме към плажа. Тя за първи път видя морето. 


Гледаше любопитно и много искаше да пипне пясъка. Понеже беше малка, все се притеснявах да не докосва нещо мръсно, защото ръчичките й често бяха в устата. Сгреших, като не й разреших да си поиграе с пясъка. Разходихме се по брега. Вълните не я плашеха и тя видимо се забавляваше. Поседяхме на плажа около половин час, но заради силния вятър решихме да не прекаляваме. Вечерта се разходихме из курорта и се прибрахме да спим.

Започна нов ден. Анджи стана на осем месеца и един ден.

За първи път тя седна самостоятелно

Случи се, докато я снимахме на плажа. Малкото бонбонче вече не търсеше къде да се облегне. Беше голямо постижение! Лека-полека постига всичко и расте.

Дните минаха бързо и приятно. Не ми се тръгваше. Решихме, че следващия месец отново ще дойдем на морето.

Пътят обратно към София ми се стори малко по-дълъг, защото пътувахме през деня и Анджи почти не спа. Беше много топло – добре че в колата има климатик. Иначе пак щяхме да пътуваме през нощта. Вкъщи ни посрещна дядо. Решихме следващия път да го вземем с нас на море.

През този месец Анджи вече започна да стои по-стабилно на крачетата си. Изправя се в креватчето, като се държи за решетките и стои права към половин час. Направо се изненадвах на издръжливостта й. На разходките с количката тя се изправя и иска така да се вози, но мен ме е страх да не падне.

Този месец Анджи започна да прехвърля играчките си от едната ръка в другата

Стиска ги силно и ми е трудно да взема нещо от ръчичките й.

Къпането вече си е направо плуване. Започнахме да я къпем в душкабината, защото е голяма за ваничката. Тати я държи, а аз я къпя или обратното.

Анджи хапва и нови вкуснотии. Давам й и пюре от ябълка с банан, за първи път яде пюре от броколи с ориз, а после каша с грис и пащърнак.

Новите храни въвеждам през 5–7 дни

Всичко й харесва. Папка с апетит и вече след кърменето на обяд изяжда по 125 г зеленчуково пюре, а следобед половин час след кърмата – 100 г каша и плодово пюре 30–40 г или само 125 г плодово пюре.

Режимът й на спане не се промени. Анджи спи по 40 мин два пъти на ден. Нощният сън е 10–11 ч. Заспиването вечер продължава да е трудно, защото тя все иска да я държим за ръката.

На следващата консултация стана ясно, че Анджи тежи 7.260 кг и е 70.5 см. Наддала е 60 г и е пораснала с 0.5 см.

Анджи се развива добре за възрастта си. Пълзи, обръща се, може да седи самостоятелно, държи се за опора и стои права, хваща играчки, заиграва се с тях, прехвърля ги от едната си ръка в другата. Казва та-та, ма-ма и много други срички. Този месец й поставиха третата ваксина пентаксим. Анджи, както винаги, беше  усмихната. За нея иглите са играчки, които леко я боцкат по крачето.