Като духчетата
Рая е като духче – има все по-малко снимки и всичките не са на фокус. Причината не е във фотоапарата, а в скоростта, с която се движи дъщеря ни – постоянно! Въпреки че се опитахме да разучим всички сложни и разнообразни функции на фотоапарата, а заснемането на последователна серия от снимки повиши фотографския ни успех, кошчето на компютъра постоянно се пълни с неуспешни кадри. Тук на помощ идва видеокамерата – тя е подходящото средство, за което движението не създава проблем.

Водни подвизи
Дъщеря ни е истинска фурия в банята. Вече едва я удържаме във ваничката и се налага отново да я къпем заедно двамата с таткото – както в самото начало. Тя се върти, изправя се, гони играчките си във водата, а ние постоянно сме нащрек. Така след много емоции и игри и тримата сме добре изкъпани. В студените зимни месеци това е топло и отпускащо забавление за Рая – достоен завършек на уморителния ден.



Първи стъпки
Момиченцето ни вече се опитва да ходи – придържаме го за ръцете, защото малките й крачета все още не могат да издържат дълго тежестта на тялото. Желанието на Рая да ходи е огромно и упражненията й продължават повече от час. Рая се подготвя за същинското прохождане. Вече се пуска от мен и застава права, понякога бързо пада на омекотяващия удара памперс или успява да направи няколко несигурни крачки и да се хване за нещо. На дъщеря ми не й липсват смелост и желание и затова съм уверена, че ще проходи преди първата си година. Не искам нито да бързаме, нито изкуствено да подпомагаме това умение. Стараем се само да й осигуряваме безопасност.

В света на играчките
Играчките у дома се множат – плюшени, дървени, пеещи... Рая вече гледа с други очи на тях. Често я улавям как съсредоточено и вглъбено ги наблюдава, натиска, опитва се да открие как се сглобява и разглобява. Мъничките й пръсти стават все по-чевръсти и понякога тя дори по-бързо от нас съобразява кое как работи. Книжките вече стават за ядене – първото изядено животно е... една крава. Рая вече умело използва двете си нови зъбчета за гризане и това е още нещо, поради което трябва да сме изключително внимателни.


Малки постижения
Без да сме особено упорити учители, Рая се научи да си дава ръката за боц, да маха, да сочи, опитва се да лае и да имитира кучето Ари.  Дали защото е истински горда с новите си умения, или защото се радва на нашите спонтанни реакции, дъщеря ни с голямо удоволствие демонстрира уменията си на всички от семейството.

Часове без кърмене
След девет месеца бременност и девет месеца кърмене на всеки няколко часа имам нужда от малко свобода. И през този девети месец с променящия се режим на хранене на Рая вече има неколкочасова пролука, през която Рая яде попара, пюре, каша и аз мога да я поверя на бабите. Двете Теменужки (и майка ми, и свекърва ми са с това име) с най-голяма радост ме отменят в грижите за бебето. Не ме разбирайте погрешно – любовта ни с Цветан към Рая с всеки изминал месец става все по-силна, но постоянната рутина на ежедневния режим започва да ми тежи.  Дори една среща с приятелка или посещение в офиса веднъж седмично или на десет дни ми се отразява изключително ободряващо.


Ще използваме ли гърнето по предназначение?
Понякога слагам Рая на гърне. Тя сяда с любопитство, защото то всъщност е пеещо столче-пътешественик. То ни е особено ценно, тъй като пропътува няколко хиляди километра от Австралия до България. Донесе го чичо й, който я видя за първи път миналия месец. Зная, че бебето ми е съвсем малко и едва ли ще успея да го приуча на този важен хигиенен навик. Засега седеното на гърнето по-скоро е игра.

Един ден на бебе Рая
Дъщеря ми се събужда между 7 и 9 ч., което зависи от часа, в който си е легнала. Следва първото за деня кърмене, което е леката закуска. Тя предшества основната след около 2–3 часа. Между тези две предиобедни хранения Рая си играе в кошарата или в някоя по-топла стая. Между заниманията с нея мен ме очакват много домашни задачи, сред които приготвянето на обяд за дъщеря ми.

Втората закуска за деня все повече ме затруднява. Зная, че трябва да е хранителна и е едно от най-важните хранения за деня, но когато закусва попара, Рая изяжда твърде малко от обяда, който приготвям с много труд и желание. Това са зеленчукови и плодови пюрета. От друга страна, попарата вече е омръзнала на дъщеря ми и често я яде с нежелание, а понякога дори размахва отбранително ръчички и категорично я отказва. Обмислям как през следващия месец да разнообразя сутрешните и следобедните закуски.

Разходката е едно от най-приятните занимания за деня ни и я правим преди обяда, за да се възползваме от най-топлите и слънчеви часове през зимния ден. За съжаление времето не винаги позволява да излизаме и тогава разочарованието ни е взаимно. Навън или вкъщи Рая задължително спи час-два преди обяд, за да възстанови силите си за нови игри.

Обядът е предизвикателство за нервите и търпението ми. Рая яде бавно, разсейва се, почти никога не изяжда приготвените порции и липсата на апетит си съперничи с досадата от храненето. Дъщеря ми е изключително активно дете и стоенето на столчето за хранене сякаш е принуда и нагло ограничение на свободата й, което тя не желае да търпи. Хиляди пъти съм се заричала, все преди да стана родител, че няма да тъпча детето си, че то най-добре знае колко и какво да яде. Сега обаче полупълната чашка с храна е истинско разочарование, с което не мога да се преборя. Меря храната, правя порции, поставям минимум, който Рая трябва да изяде. Често тя не е съгласна с него, мъча се да прилагам нови и различни кулинарни трикове. Успокояват ме няколко факта, за които се опитвам да мисля по-често.
Дъщеря ми е жизнена и се развива много добре, наддава, растат й зъби, с което може да се обясни липсата на апетит, и най-важното –  първите пюрета, приготвени според изискванията за тази възраст, наистина са ужасно безвкусни.

След обяда Рая отново си играе около два часа, след което й се доспива. Така преди следобедното хранене около 16–16.30 ч. тя е бодра и отпочинала. Дали заради по-малката поция от предишното хранене, или заради предпочитанието й към кашите, Рая хапва повече. Купувам й безмлечни каши, които разтварям във вода или в кърма, понякога прибавям бисквитки или плодово пюре, правя кисел. Изобщо бебешкото меню се оказва голямо предизвикателство, особено през зимните месеци, когато почти всички продавани плодове и зеленчуци са отглеждани в оранжерии със съмнителни добавки. Затова понякога купувам на Рая готови пюрета и каши в бурканчета.

След като сутринта съм свършила основните си домашни задачи, следобед мога да се включа по-активно в игрите на Рая, което й е изключително приятно. Обикаляме всички стаи, за да сменяме обстановката, пускаме си музика, пеем и с нетърпение очаквам времето само след няколко месеца, когато Рая ще може да си играе с вече проходилите си връстници. Често около 18–19 ч. от тези емоции тя отново е изтощена и безпомощна заспива. За мен това означава една сигурно много дълга вечер, защото Рая ще е бодра и игрива поне до 10 ч.  Но все пак преди нощния сън ни предстои още едно хранене, кърмене и най-важното – срещата с татко. Зная, че и двамата я очакват и въпреки че често се замислям колко важен е сънят в първите часове на нощта, не искам с натрапен режим и принудително бодърстване през деня да принудя дъщеря си да заспива в 8 ч. вечерта.

Всяка минута е ценна
През този месец все повече ценя времето, дори минутите. Рационалното използване на часовете през деня, организацията и подреждането на приоритетите ми са по-важни отвсякога.  Сега ми се струва смешна и наивна представата, че по време на майчинството си почиваш, постоянно се разхождаш и имаш само приятни занимания... Истината за мен е, че дните са напрегнати и уморителни, ролите – нови и непознати, но в края на всеки ден се чувствам пълноценна и щастлива, изпълнена с любов към мъничкото същество, което запълва ежедневието и сърцето ми. 

Равносметката
През този месец Рая е наддала 0.5 кг и е пораснала с 2 сантиметра.