Днес бракът и многодетните семейства не са на мода. Голяма част от двойките предпочитат да създадат едно дете и с това да изчерпят „задължението” си към семейството, близките и родината. Според статистика, направена през изминалата година, над 15 милиона семейства в САЩ имат само по едно дете. „Разбираемо е – живеем в материален свят и мечтата на всеки родител е детето му да е задоволено с всичко”, споделят голяма част от майките, които анкетирахме. Интересното тук е друго – дали единствените деца са егоисти? Или може би са разглезени? И чувстват ли се самотни без братя или сестри? А как се чувстват останалите? Поговорихме с майките и по този въпрос…

Единствените деца са разглезени?!

Голяма част от хората приемат максимата, че единствените деца са по-разглезени и по-неотстъпчиви. „Тук е моментът да не се съглася – каза Даниела, майка на едно дете, на 8 месеца. – Дори напротив. Като единствено дете, винаги съм отстъпвала пред останалите деца и съм се съобразявала с тях. Израснах с представата, че след като нямам брат или сестра, трябва да съм по-внимателна с другите, за да си играят с мен. Децата, които имаха братя и сестри, бяха много по-наперени и по-нахални, а такова поведение винаги ми е било чуждо. Относно разглезването – смятам, че е въпрос на възпитание. Вярно е, че като единствено дете, цялото внимание от страна на родителите ми е било към мен, за разлика от децата в многолюдните семейства. Но бях изключително ученолюбива, винаги се прибирах навреме, знаех, че е много по-важно да си купим хляб, отколкото да ми купят роклята, за която копнеех, например. Разбира се, не бях лишавана от нищо, но когато и както ни позволяваха възможностите. Е, на това, ако му се казва „разглезено дете”!“

Децата с братя и сестри са разглезени?!

Поговорихме и с Мария. Тя е израснала с двете си сестри. Мария има едно дете, момиченце, на 3 годинки. Разказа ми, че не възнамерява да ражда повече деца, защото държи детето й да е спокойно, да има всичко и да не се налага да дели с никого нищо. „Аз съм най-голяма от трите сестри. Като бяхме деца, все аз трябваше да се съобразявам, защото другите са по-малки. Нямах никакво лично пространство. Не можех да прочета една страница от някоя книга на спокойствие, нито да си купя дреха, без те да се разсърдят или да я поискат. Често се карахме за дреболии и накрая все аз бях виновна, разбира се, стигало се е и до бой – смее се Мария. – Да, до известна степен се налага да отстъпваш, защото нямаш избор, но обикновено по-малките деца, знаейки, че са по-беззащитни (защото често пъти родителите им го внушават), проявяват хитрост и очакват всичко да им се поднася в ръцете. Непрекъснато чувах реплики: „Внимавай да не удариш сестра си!”, „Дай й играчката, тя е по-малка!”, „Спри да се сърдиш, нали си кака, дръж се като голям човек!” Мария сподели, че моделът, който са й налагали още като дете, не й е позволявал да се чувства дете. Според нея единствените деца са по-щастливи.

Самотно ли е единственото дете

Психолозите твърдят, че рядко повечето деца в семейството живеят като приятели. Проучвания по темата показват, че в детската градина единствените деца по-трудно се приспособяват и може да имат проблеми с общуването и привикването. Но в средното училище те имат също толкова приятели, колкото и съучениците им, които имат братя и сестри. Даниела се съгласи напълно с тази теория. Сподели ни, че не е искала да посещава детската градина. Плакала е и затова родителите й са решили, че е най-добре да си остане вкъщи и да я гледа баба й. „В началното училище много страдах от факта, че нямам брат или сестра, на които да се опра или да споделя, ако някое дете се е държало зле с мен. С любопитство наблюдавах скандалите между братя и сестри. Беше ми интересно, ново и чуждо. Не можех да си представя как е възможно да се скараш с някое дете на твоята възраст. Признавам обаче, че на по-късен етап – в университета, имах нужда от повече време, преди да завържа контакт, отколкото някои мои колеги. Но факт е, че имах много приятелства.“

В „дебелите книги” пише, че единствените деца се стремят по-рано да усвоят различни умения, за да печелят повече приятели, които да заместват липсващите им братя и сестри. Те са по-сърдечни и дружелюбни и се стараят да запазват приятелствата си.

Самотно ли е детето с братя и сестри?

Мария ни сподели, че с още две сестри няма как да се чувстваш самотен. По-скоро са й липсвали моментите на уединение, изолация и липса на контакт с много хора. „Често, по време на празници, като най-голяма, получавах най-малко внимание. Сега разбирам, инстинктивно всеки се радва на по-малките дечица, но тогава не беше съвсем така. Когато си дете, ти си дете, независимо колко по-малки са братята или сестрите ти. И като всяко такова се нуждаеш от внимание и разбиране. Случвало ми се е да се затварям в друга стая и да плача, но рядко. Страхувам се, че ако родя още едно дете, неволно ще накарам дъщеря ми да се чувства по същия начин. От друга страна, не мога да отрека, че никога не съм се чувствала сама. Винаги съм имала самочувствието, че ще мога да се опра на сестрите си и че те са с мен.

Решението

Вероятно сте гледали в едно от предаванията по телевизията отец Евгений, който има 9 деца. Той е българин, съпругата му също. Живеят в Сливен. Изглеждат много добре и говорят много добре. Доста интелигентни и възпитани хора, които са направили своя избор. Жената има 9 нормални раждания и е в чудесна форма, а е и много лъчезарна. Отецът твърди, че е най-богатият човек в града и неговото богатство са децата. Разбира се, че не им е лесно и не го крият. Но решението е тяхно. А вашето решение какво е?

 

Текст: Даниела Граховска