В началото всичко изглежда кристално ясно. Бебето плаче… подточка А – защото е гладно, подточка Б – защото му се спи, или подточка В – защото пелените му са пълни. След първия рожден ден на малчугана обаче родителите осъзнават, че правилата на играта безвъзвратно са се променили. И често детските реакции стават истинска загадка. Настъпва нова ера във взаимоотношенията между родители и деца, когато безпомощното бебе се превръща в личност, отстояваща желанията и решенията си. Това е и началото на период, поне до 3-ата година на детето, който родителите приемат като особено напрегнат и изтощителен – време на погрешно разбрани сигнали и бурно демонстрирано несъгласие. Ежедневно едногодишното дете поставя пред мама и татко куп въпросителни. Например какво го прихваща, когато внезапно запраща в стената къщичката си за кукли?


Родителите на 14–15-месечни деца се чувстват сякаш са стражари на пост, които непрестанно сипят забрани, противно на всякакви съвети на педиатри и детски психолози. И това е естествено, защото…


Едногодишните трябва да експериментират
Всъщност това е техният начин да формират самоувереност. Те се наслаждават с пълна сила на новите си моторни умения и си мислят, че могат всичко.
Едногодишните всекидневно правят откритието, че дадено действие води до последствия и разкодират множество причинно-следствени връзки от заобикалящата ги среда. От по-елементарните, като това, че ключът за лампата носи светлината вкъщи, а копчето на дистанционното кара малките човечета да заиграят на телевизионния екран, до някои далеч по-примамливи опити за малкия откривател – например да пуснеш кубчетата от строителя на батко в тоалетната чиния, за да видиш как ще плуват.

Особено изкусителни са експериментите, които са предшествани от родителска забрана. Когато малчуганът развие капачката на бутилката с вода и я разлее на пода, той не ви прави напук, а проверява докъде стигат границите на допустимото и… какво има отвъд тях. Защото малкият човек не експериментира само с копчета, но и с реакциите на околните. Понякога той просто иска да види какво ще се случи, ако действа, дори след като ясно е чул думичката „не”. Всъщност така едногодишният малчуган бързо научава, че различните стратегии за действие водят до различни резултати.
Тази негова експериментаторска фаза обаче не бива да обърква посланията ви. Бъдете ясни и постоянни, когато казвате „Не!”. Не изменяйте позицията спрямо настроението си, когато казвате на малчугана, че цветята не трябва да се късат, а хапането и удрянето не са нещо забавно и т.н.

Едногодишните искат да се справят сами
Неслучайно на тази възраст мобилният телефон на татко е далеч по-интересна играчка от детското телефонче. Да бутат количката в супермаркета, да чистят с прахосмукачката – не убивайте ентусиазма на детето, доколкото е възможно. Ако не успявате да отделяте достатъчно време за игра с малчугана, можете да компенсирате с дейности, чрез които той да се чувства ваш помощник.

Едногодишните често остават неразбрани
Попадали ли сте в ситуация, в която трябва да обясните на японски келнер, че искате салата вместо супа? Едногодишните постоянно изпадат в подобни ситуации. Говорните способности на детето „избухват” едва през втората година. До магичната граница от 50 думи, която се достига около 18-ия месец, има още време. Именно този период е свързан с много недоразумения и конфликтни ситуации, в основата на които стои невъзможността на детето да изкаже какво го тревожи или да изрази какво желае. В тези случаи в зависимост от темперамента си реагира по различен начин – понякога примирено, но понякога и с агресивно раздразнение. 
И без да може изцяло да се изрази чрез думите, малчуганът започва да ви утешава, щом си ударите крака.
В периода между 15 месеца и 2 години детето вече показва силен интерес към другите хора и към техните емоционални реакции.

Ирена Недева
психолог