Неизбежно сме подложени на положителните или негативните въздействия на времето, в което живеем. Такъв противоречив фактор са и съвременните електронни средства за масова информация. Отдавна се водят дискусии доколко те са полезни, или вредни за малкото дете. Ще отделя внимание преди всичко на телевизията.


Според проучвания в САЩ най-пристрастени към малкия екран са децата до 5–6-годишна възраст. Те обичат да гледат анимационни филмчета, но много от времето, което прекарват пред телевизора, е свързано с интереса на възрастните към някое предаване – те просто го гледат заедно с тях. В по-късна възраст поради учебна натовареност, повече ангажименти и по-голяма нужда от общуване с връстници този мерак значително намалява за сметка на компютъра. Престоят на съвременното дете пред малкия екран е твърде различен – от 2 до 5 часа дневно, но по мои наблюдения в някои семейства е много повече.

Плюсове
Телевизорът е един от първите прозорци, през които още от най-ранна възраст детето се зарежда с впечатления от света. Добре направените учебни филмчета и програми поднасят полезна информация. Така се стимулира любознателността.
Отношението и поведението на детето към връстниците му също може да се повлияят благотворно. От своите любими герои то вижда примери за жертвоготовност, взаимопомощ и съчувствие към несправедливо обидените или попадналите в беда, готово е да им подражава.


Когато майката е сама вкъщи и е прекалено натоварена с домакинството, тя често прибягва до помощта на “електронната бавачка”, за да си осигури спокойствие.
Към плюсовете ще спомена и важното място, което телевизорът заема в живота на хронично болното дете. Поради често ограничената му подвижност и липсата на контакти чрез малкия екран то се обогатява със знания и информация. А също показваното го забавлява и развеселява.

Минуси
Някои от негативите на пристрастяването на малкото дете към телевизията са спорни, други – безспорни.
Прекарването на много часове пред телевизора се отразява зле върху детското внимание. Бързо сменящите се кадри не позволяват на детето продължително да се съсредоточава. Дългият престой пред екрана го прави пасивен консуматор на поднасяната информация, потиска творческото въображение и мисленето в игрите – нужни качества за психичното развитие.
По-голямата част от предаванията, към които буквално “се залепва” малкият зрител, стимулират негативни нагласи у него. Тези филми често го пресищат с агресия. Героят убива безмилостно, за да постигне онова, което иска. Естествено е детето да му се възхищава и да му подражава. То започва да възприема насилието като норма и не съчувства на жертвите. Едва ли би ги защитавало, когато един ден порасне. Напротив – голяма е вероятността за антисоциално поведение. Ето защо лекарите от Американската медицинска асоциация са настояли да бъдат изслушани от Американския конгрес. Те са алармирали, че “насилието в обществените медии е заплаха за общественото здраве и трябва да се обърне сериозно внимание на съдържанието на развлекателната индустрия.”
Изобилието на ужасяващи кадри на екрана води и до други нежелани последици върху детската психика. Особено раними са по-малките и по-чувствителните. Сюжетите с убийства и жестокост подхранват и засилват различни страхове, които владеят детето и през деня, и през нощта. То трудно различава кое е истина и кое – не, буквално възприема всичко, което вижда и чува. Много често след гледането на някои филм детето е напрегнато, не може да заспи, а след време при него се появяват заекване или тикове.
С израстването пристрастяването към телевизията намалява. Детето вече отделя повече време за други, важни за него занимания – игри, спорт и пр. Натрапчивото присъствие на телевизора в ежедневието силно нарушава и общуването между членовете на семейството, особено между родителите и децата. За малките е по-лесно да се увлекат от ставащото на екрана, отколкото да обсъждат с мама и татко някои реални случки или ситуации.
Застояването пред телевизора води и до друга опасност – затлъстяване. То засяга все повече деца. През последните 25 години честотата му е нараснала с 50%. Докато седят пред екрана, обикновено децата консумират голямо количество неподходящи храни. А обездвижването намалява все повече изразходваните калории. Тук не може да се отмине и “приносът” на рекламите. Установено е, че под тяхното въздействие около 75% от малките зрители настояват да им се купи точно продуктът, който в момента активно се рекламира. Едва след 8–9-годишна възраст малчуганът разбира, че показваното и реалното не винаги се покриват. Има и още едно негативно последствие – тъй като децата лесно запаметяват, те бързо попълват “културния” си запас с “дълбоко смислените” песенни текстове, посветени на рекламираните продукти. Няма спор, че телевизорът е необходим член на съвременното семейство и почти задължителен атрибут на дома. За да се намалят обаче негативните въздействия на тази медия върху децата от ранна възраст, отговорността е изцяло на родителите – у дома, а извън дома – на възрастните. Не е тайна, че в много детски заведения персоналът включва телевизора в неподходящо време, за да гледа неподходящи предавания.

Как да помогнете
Добре е да се съобразявате с някои препоръки. До 1 ½ год. детето въобще не бива да гледа телевизия. След тази възраст му разрешавайте срещи с екрана за около 30 минути, но само ако предаването е подходящо. Когато то навърши 2 год., може да увеличите престоя му пред екрана, но най-много до 1 час, особено ако сезонът е неподходящ за разходка или не можете да го изведете навън, защото е болно.
На тази възраст детето трябва повече да действа, да се движи и да се обогатява с много впечатления от заобикалящия го свят, а не само пасивно да съзерцава. Пристрастяването към телевизията не бива да е за сметка на общуването с други деца. Точно в тази възраст детето започва да изпитва все по-голяма нужда от контакти с връстници.
Желателно е и вие да сте до детето пред екрана или поне да сте наблизо, дори в това време да вършите някое домакинско задължение. Така ще му помогнете по-лесно да възприема онова, което наблюдава – коментирайте и обяснявайте постъпките на героите, заедно преживявайте радостта и хубавото настроение, които внушава някое филмче. В същото време, ако се налага, изказвайте и своето несъгласие с неприемливи действия или успокоявайте детето, ако е уплашено от някои телевизионни герои или кадри. Самотното гледане на телевизия не бива да се превръща в навик за децата от ранната им възраст.
Само в редки случаи използвайте телевизора като “бавачка”. Както казва един виден психолог, “Бихте ли поверили детето си на някоя жена, която непрекъснато говори, никога не изслушва човечето, нито отговаря на въпросите му?!”
Винаги когато е възможно, осигурявайте други развлечения на детето – водете го на разходка, стимулирайте го да играе, да участва в някои интересни за него домашни дейности.
Внимателно подбирайте какво и колко дълго да гледа малкото ви дете. Спестявайте му излишни ужаси, страхове, вулгарни сцени и жаргонен език. Не го лишавайте от сън и контакти с връстници, от неговия свят и живот за сметка на дружбата с малкия екран.