Текст: Ксения Семизорова, директор на Детска градина №7 „Детелина“, София, район „Триадица“ Тя е магистър по предучилищна педагогика и логопедия, магистър по история, завършила е „Мениджмънт и управление на детски градини и училища с eвропейско участие“. Автор е на програми и учебни помагала, отличена е с множество награди, сред които Почетно отличие „Неофит Рилски“ 2007 и др.

DSC027582new

Децата са изключително емоционални – могат да преминат от бурен плач в бурна радост и обратно. С времето те се научават да управляват чувствата и поведението си, започват да разбират чувствата на другите. Тези техни умения формират ядрата на това, което психолозите наричат емоционална интелигентност.

Родителите са тези, които направляват емоциите на детето всеки ден. Те му помагат да осъзнае чувствата си и да ги изрази по адекватен начин за възрастта си, което е началото на саморегулацията.

Ето как се развива емоционалната интелигентност от 0 до 12 месеца

Главната задача в тази възраст е да научим детето да има доверие на своите родители, да е спокойно и сигурно с тях. То долавя всяко неспокойство, нервност, гняв на родителя, както и любов, спокойствие, ласка и добър тон. Детето в тази възраст реагира адекватно на околната среда, „изграждайки“ мозък, който ще му помогне да се чувства добре в нея. Той предпочита възрастен, който се отнася спокойно с него, чувства се сигурно и комфортно в ръцете му. Ако родителят е груб, нервен, избухлив, нетърпелив, детето усеща това и става свръхвъзбудено и нетърпеливо, то чувства опасност. Ето защо задачата на родителя е винаги, когато е възможно, да вдъхва увереност и спокойствие на своето дете.

Винаги когато детето плаче и ние реагираме, помагаме на мозъка му да изгради умението да се самоуспокоява, когато стане по-голямо. Що се отнася до психичното развитие, то се научава, че гладът и другите му усещания могат да бъдат облекчени от близък човек, който го защитава и е спечелил неговото доверие. В тази възраст детето винаги трябва да разчита на близките си хора, за да е спокойно. Когато бебето чувства дискомфорт, започва да плаче и да страда. Когато родителят успокоява бебето по подходящ начин, той го учи да бъде кротка и спокойна личност не само като дете, но и през целия си живот.

Способността да се успокоява само, е предпоставка за емоционална интелигентност. Детето ще я развива постепенно, докато се учи да вярва, че сме до него и сме готови винаги да му помогнем.

Детето от 1 до 3 години

Ако към детето до 1 година сме били нежни, внимателни, любвеобилни, то все по-добре ще се справя със стреса, без да се поддава на паника. Това е една от най-трудните възрасти както за родителя, така и за детето.

Ако можем да помогнем на детето да изгради здравословна връзка с емоциите си, то ще има нужната основа да развие висок коефициент на емоционална интелигентност по-нататък в живота си.

Задачата на детето в тази възраст е да отстоява себе си. То иска да усеща, че оказва някакво влияние върху света и има някакъв контрол върху преживяванията си, така поема отговорността върху себе си.

За периода от 1 до 3 години е характерно тръшкането.

Фронталният дял на мозъчната кора в тази възраст все още не може да надделее над емоционалните центрове и да предаде силните емоции вербално. Когато емоциите завладяват децата, мозъкът им не е достатъчно развит, за да имат рационален контрол над ситуацията, затова физиологията им помага да възвърнат баланса си, като изпаднат в емоционален срив, чрез който се освобождават от всички силни чувства.

Родители, които търпеливо се отнасят към своето дете, му помагат да контролира емоциите си. Когато детето се страхува или е разочаровано от своите родители, то започва да проявява емпатия към тях.

Когато родителя разбира детето и приема търпеливо тръшкането, то се научава да преодолява трудностите и най-тежките чувства са поносими. Винаги родителят трябва да поставя правила пред детето и да ги отстоява по подходящ начин с определен за възрастта подход.

Малките деца имат нужда от нашата помощ, за да изградят вътрешни умения, да се справят със силните емоции, за да могат да следват елементарни правила и да се разбират с другите.

Наказанията и липсата на връзка създават повече разочарования и влошават саморегулацията. За разлика от тях емпатичните наставления помагат на мозъка на детето за няколко години да се оформи така, че да може да регулира емоциите си. 

Защо е важна емоционалната интелигентност?

Емоциите имат определено значение, не можем да се захванем с нещо голямо, ако имаме тревоги. Не можем да разрешим конфликт вкъщи, на работа или с приятел, ако не овладеем гнева си.

Децата проявяват емпатия и впоследствие изградили емоционално самосъзнание, могат по-добре да управляват емоциите си, следователно своето поведение. Такива деца са по-отзивчиви и по-добри.

Така едно дете, което е успокоявано емоционално и е „разбирано“ от своите родители, има стабилна основа за емоционална интелигентност. То много по-бързо се адаптира към детската ясла и детската градина, както и по-късно в училище. Когато детето не е разбирано, гневно и затормозено, оставено да плаче и да се тръшка, то става реактивно. За жалост, родителите може би са имали добри намерения, но с грешни схващания са го направили емоционално нестабилно и ужасно несигурно.

През първите три години от живота му трудният му характер го е вкарал в постоянни борби за надмощие с родителите му. То е решило, че не може да разчита на тях да му помагат да се справи с емоциите си и затова стриктно се опитва да потисне чувствата си. То носи на гърба си раница, образно казано, натъпкана със страх и тъга, които не може да покаже. Когато детето порасне, то става лесно ранимо и се разстройва от нормалните трудности в ежедневието.

Докато децата навършат 6-год. възраст, нервната им система е почти оформена, тогава фронталната мозъчна стена укрепва, отърсва се от всичко излишно и оформя главните невронни пътища.

Емоционалната интелигентност е умението да се разпознават чувствата, да се изразяват и да се овладяват адекватно

Децата са огледало на родителите, колкото по-високо е ЕQ на родителя, толкова по-високо ще бъде то и при детето – в сложна ситуация родителят чрез собствения си пример ще показва какво е съпреживяване, съчувствие, емоционална отзивчивост, как да бъдем чувствителни към себе си и към околните.

Използвани материали: „Спокойни родители – щастливи деца“ –

психолог д-д Лора Маркам