Eмоционалната интелигентност на детето

Никак не е странно, че всеки родител мечтае детето му да е умно, надарено, в бъдеще да стане щастлива личност. Учени установяват, че щастливите деца постигат по-големи успехи и обикновено са умни. Това до голяма степен се дължи на факта, че те притежават висока степен на емоционална интелигентност. Тя именно трасира пътя към успехите. Чрез един прост тест, включен в дългогодишно американско проучване, се уточняват критериите, чрез които може да се предскаже бъдещият успех в училище. На 4-годишни деца се предлага парче торта, но им се обяснява, че ще получат второ парче, ако поне 15 минути успеят да се въздържат да не изядат първото.

Някои малчугани бързо излапват тортата. Други се измъчват, затварят очите си, обръщат се с гръб към чинийката и успяват да издържат на изкушението.

Точно децата от втората група по-късно показват по-висок успех в училище и по-добра социална адаптация. Още от най-ранна възраст те умеят да се владеят, да се съсредоточават, да се приспособяват. Имайте предвид, че вашето бебе не се ражда с тези качества. Природата обаче е закодирала то да има всички заложби. За да ги придобие бързо, е нужно преди всичко едно – активна помощ от мама и татко.

 

Само малчуганите, които са обект на специално внимание от близките си, развиват емоционална интелигентност. Те се чувстват уютно в подкрепяща ги среда и тя е основата, върху която по-късно могат да развият високи умствени постижения. Този факт не е изненадващ, защото е известно, че паметта и чувствата са тясно свързани – и за двете са отговорни едни и същи зони в мозъка.

Още от първите месеци след раждането вашите почти денонощни грижи за детето стимулират неговото оптимално развитие – физическо и психично. Когато мама сменя пелената, кърми или гушка бебето, през мозъка му протичат импулси – започва формирането на мрежата, от която зависят умствените постижения.

Дори новороденото се опитва да прави връзки между различни ситуации от заобикалящата го среда. Например: „Щом мама чуе, че плача, веднага ще дойде при мен“...

В началото бебето очаква инициативата да идва от вас. Но още през второто шестмесечие то започва самостоятелно и целенасочено да опознава заобикалящия го свят. Когато посочи падналата играчка, с това настоява мама или татко да му я подадат.

Запомнете, че колкото по-голяма свобода за движение осигурявате на детето, толкова по-любознателно ще става то. Когато малчуганът се катери, подрежда пъзела или вози с помощта на въже автомобилчето, той непрекъснато придобива ценен житейски опит, който подхранва неговия мозък.

Две-тригодишното дете обича постоянно да експериментира, което често може да подлуди мама. Тя ще се сърди, ако дъщеричката й счупи плачещата кукла, защото иска да узнае откъде идва ревът… Чрез такива експерименти малчуганът не само задоволява своето любопитство, но добива един много полезен опит – учи се да се съсредоточава върху конкретна цел.

 

Едва ли знаете, че бебетата се раждат гении. През първите месеци те могат да разбират всички езици на този свят. Това, което чуват най-често, за около девет месеца се съхранява в мозъка им като майчин език.

Добиването на ранен опит е важно и за зрението, и за слуха. Бебето се учи да вижда, като наблюдава лицата на мама и татко, като различава светло и тъмно, цветове и форми. Учи се да чува, когато нежно му говорят, четат му приказка. Проучвания на мозъка показват, че съществуват периоди за усвояването на определени умения. Това не означава да насилвате малчугана да става гений от най-ранна възраст. През първите три години обаче връзките в мозъка се формират особено интензивно, тъй като през този период в него последователно „се отварят“ все нови и нови „прозорци“. Процесът напомня на телефонна система, в която се включват все повече абонати.

Любопитно е, че още от раждането бебето се подготвя и за абстрактното мислене. В първите седмици то различава предметите, на три месеца е в състояние да ги познае дори ако са деформирани. На 6–8 месеца знае, че съществуват вещи и хора даже и да не ги вижда. Това е огромно постижение на ума!

На 1 година детето съзнава как протичат някои процеси. То дори се отнася педантично към тях – действията трябва да следват винаги по един и същи начин.

На 1½ години то започва да предявява собствени желания. Например настоява в зимен ден да излезе навън босо и по пижамка. Това е периодът, когато се появява „Аз-съзнанието“.

През третата година малчуганът може да прави заключения за действителността от символи. Щом види облак на небето, очаква да завали дъжд… Така се появява абстрактното мислене. На 3–4 години детето задава и първите философски въпроси. Сложен и вълнуващ период за родителите – как най-ясно и разбираемо да обясните на детето защо момченцата пишкат прави, а момиченцата – седнали, защо баба изведнъж изчезва от живота му…

Запомнете, че закачките и шегите са най-добрата тренировка за мозъка. От време на време правете „театър“ – влизайте например в ролята на малчуган. Това ще е полезно както за вас, така и за детето ви. Можете да почерпите вдъхновение и от нашите идеи.

Първите шест месеца. Забавлявайте го!

- Бъдете огледало за детето си – имитирайте го, правете му смешни, странни физиономии.

- Дайте на малчугана да докосва или да хваща различни материи и предмети: кадифе, коприна, молив, гума, дървена или пластмасова фигурка, нещо меко или твърдо.

- Окачете черно-бели снимки или постери в детската стая.

Втората година. Предлагайте му нестандартни игри.

- Дайте му стари вестници! Нека ги мачка, къса… Колкото по-големи са страниците, толкова по-увлекателно ще е заниманието. Детето много ще го хареса. Имайте предвид, че рекламните дипляни на големите търговски вериги са особено привлекателни за малкия изследовател заради пъстрите фотоси и гланцовата хартия.

- Не изхвърляйте големите кашони. От тях можете да направите   тунел за криене, къща, скривалище…

- Формирайте с детето изследователски екип. Споделяйте неговата откривателска радост, когато на разходката то за първи път види нещо ново.

- Правете сапунени балони, които детето да хваща и пука.

- Метнете голяма покривка върху масата, под която малчуганът може да се скрие. Търсете го активно из други места на дома и най-накрая го… открийте.

- Тренирайте паметта на детето, като често го питате виждало ли е къде сте оставили телефона си, къде то е сложило любимата си книжка и пр.

Третата година. Екипни занимания.

- Четете артистично книжката с шарени илюстрации, изигравайте някои от описваните в нея случки. Дайте „роля“ и на мъника.

- Завържете очите си и търсете къде се крие детето. После нека то да ви търси. Кой ще се скрие по-добре? Хвалете го, ако се справя успешно и много се вживява в играта.

- Въвличайте го в домакинските дейности. Заедно сутрин оправяйте леглата, подреждайте съдовете, приборите...

 

ЕК означава емоционален коефициент. Той показва каква емоционална интелигентност притежава детето. Установено е, че децата с висок ЕК успяват повече в живота. Високият коефициент не е вроден, той се придобива. Може да започнете емоционалното стимулиране още при кърмачето. Ако забележите някое различно състояние при детето си, назовавайте го: „Вече ти се спи“, „Много си ядосано“, „Май скучаеш вкъщи“... С времето то ще установи, че все по-добре го разбирате. Към края на първата година може да споделяте с детето и вашите чувства. Така ще го стимулирате да описва и своите.