Енурезата, или нощното напикаване, е разпространено заболяване, по-често срещано при момченцата – в над 75%, и по-рядко при момиченцата. Знае се, че при него има изразена наследственост. Енурезата е два основни типа – първична, когато се проявява от раждането на детето, и вторична, ако е възникнала на по-късен етап. Контролът над уринирането през деня съзрява около 2–3-годишна възраст, обяснява д-р Димитър Златанов от Клиниката по урология към Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.
През този период децата трябва да се научат да задържат урината през деня и да казват, когато им се пишка. Това е времето, когато памперсът може да се свали. При нощното уриниране този контрол съзрява в по-късна възраст – между 5- и 7-годишна възраст. Поради тази причина според редица проучвания и препоръки до около 4–5-годишна възраст това заболяване не се лекува, т.е. няма нужда да се предприемат мерки. След тази възраст, ако периодите с изпускане на урина през нощта продължат, родителите трябва да се консултират със съответния специалист – педиатър или детски уролог. Това, което трябва да се направи, е да се води дневник на уринирането, в който родителите да отбелязват колко пъти детето ходи до тоалетната през деня и колко епизода на изпускане има през нощта. Може да се добави и информация за отделяното количество урина през деня и нощта.
Обикновено това заболяване намалява честотата си с възрастта. Само под 1% от тези деца продължават да имат епизоди на изпускане и през пубертета. Тоест това е доброкачествено заболяване с тенденция да изчезне. Има обаче и зрели мъже, при които има епизоди на изпускане. Когато това се случва в тази възраст, то е доста стресиращо, въпреки че не носи други рискове и проблеми.
Причини, които стоят най-често зад този проблем
Съществува погрешно схващане, че психологически причини могат да доведат до заболяването. Според съвременната теория това не е така, а има ясно определени фактори, които водят до енуреза при някои деца. Съществуват три основни фактора. Първият е повишеното отделяне на урина през нощта, т.е. нарушен денонощен ритъм при тези деца. Количеството й нощем е колкото и през деня. При здравите момченца през деня се отделя основното количество урина, а през нощта то намалява. Вторият фактор, който съдейства за появата на тези епизоди, е намаленият обем на пикочния мехур. Децата обикновено са с по-малък пикочен мехур, който побира по-малко количество урина в сравнение с по-големите деца и възрастните. По-голямото количество урина и по-малкият обем на пикочния мехур водят до нощното напикаване. Третият фактор, който е определящ за това заболяване, е дълбокият сън на децата. Те спят непробудно и дори позивите за уриниране не могат да ги събудят, което води до инконтиненция. Имам пациенти, при които тези епизоди са повече от веднъж на нощ, споделя д-р Златанов. Това може да стане скоро след ядене или сутрин преди събуждане. Родителите невинаги могат да кажат точно колко пъти се е изпуснало детето.
Има мнения, че за увеличаване на честотата на това заболяване е от значение и лошият начин на хранене. Сега децата консумират продукти, които са с много по-високо съдържание на сол – чипс, солети, брускети, пуканки. Те водят до по-голямо количество на приеманите от тях течности и на отделяната урина. Това е сериозен проблем.
Съвременните малчугани са заети и с всякакви интерактивни занимания, игри с таблети, компютри, телефони, които възбуждат съзнанието и обръщат циркадния ритъм. Резултатът е по-късно и трудно заспиване заради превъзбудата. Това, което родителите могат да направят, е малките да си лягат в по-ранни часове, да се хранят и живеят по-здравословно, а гледането на телевизия и електронните игри преди сън да се ограничат. Задължително е вечер те да се поканят да уринират и да лягат с празен пикочен мехур. Добре е да се хранят с прясно приготвена домашна храна, а рафинираните продукти, богати на сол, да се ограничат до минимум. Родителите трябва да създават навици у децата за правилно уриниране, да им се обяснява, че това е част от нормалната физиология и че трябва редовно да ходят до тоалетната през деня. Налага се да се обръща достатъчно внимание на този акт, да не се прави между другото. И когато детето бърза да се включи в поредната игра, да не пропуска да изпразва мехура си. В голяма част от случаите лечението започва именно със създаване на тези здравословни навици. Ако това не помогне, има други два метода за лечение на енурезата, които са със съизмерима стойност и ефективност. Единият вариант е лекарствено лечение с прием на антидиуретичен хормон преди лягане. Това е медикамент, който намалява отделяното количество урина през нощта, а през деня нормалният ритъм на уриниране се възстановява. Добре е да се приема три месеца. Ако след това епизодите са единични, терапията може да се прекрати. След като се спре, хормонът може да се взема инцидентно при определени случаи, когато детето пътува някъде – на зелено училище, екскурзия или спортен лагер.
Ако родителите не желаят да дават на детето си този медикамент, може да се приложи терапия с аларма. Будилникът се използва в средата на съня на детето и то се води до тоалетната, за да изпразни мехура си. Това няма да наруши съня му и то няма да е сънливо на следващия ден. Тези два метода могат да се ползват като втора стъпка. Ако не помогнат поотделно, може да се комбинират.
Лекарствата, които децата приемат у нас, в други страни се предлагат като цветни таблетки, бонбонки за смучене, така че да се повиши желанието на малките да ги приемат сами, а не да ги вземат насила.
Друга терапия, която се прилага в по-редки случаи, ако останалите не помогнат, е прием на трициклични антидепресанти. Те трябва да се дават с внимание, защото имат странични ефекти, които са известни.
Има и нова инвазивна линия на терапия, която се прилага, ако другите не помогнат. Това е инжектиране на ботокс в мускулатурата на пикочния мехур, което води до увеличаване на обема му. Така той може да поема по-голямо количество урина. Инжектира се еднократно на няколко места в мехура – между 20 и 30, така че да се постигне максимален ефект. Действието му трае 6–7 месеца. Ако след това отново има проблем, сесията трябва да се повтори. Самата манипулация е инвазивна – при нея се влиза с цистоскоп в пикочния мехур на детето под оптичен контрол и обща анестезия. Продължителността е около 20 минути. Това е последната терапия, която може да се приложи след всички останали.
Търсят се нови биохимични механизми, които водят до поява на енурезата.
От групата на децата с енуреза трябва да бъдат изключени тези, които имат някаква неврологична увреда. Това са деца с неврогенни пикочни мехури, които подлежат на друг тип диагностично и терапевтично поведение. Касае се за пациенти с тотална инконтиненция – и през деня, и през нощта, при които липсва контрол върху тазовите резервоари. В болницата ни има отделение по неврохирургия, където се занимават с операции на такива деца, казва урологът. Те са малък процент, но ако се установи, че детето има подобен вроден проблем, то трябва да се насочи към детски невролог и детски неврохирург за допълнително уточняване.
Не бива да се подценява значението на лошия сън и необходимостта от консултация със специалист по уши, нос и гърло. Ако децата имат проблеми със сливиците и нарушено дишане, то води до повърхностен сън и когато детето е с препълнен пикочен мехур, то не може да се събуди, за да го изпразни. Тогава може да се наложи оперативна интервенция. Според проучване неправилното дишане и хъркането при децата може да водят до увеличаване на едно вещество – натриуретичен пептид, което може да влоши състоянието им и дори само на това да се дължи нощното уриниране. Трябва да се спомене и безвкусният диабет при децата – той води до отделяне на по-голямо количество урина, която е с ниско специфично тегло и през деня, и през нощта.
Tекст: Феодорина Ляскова
