Текст: Снежана Ганцова, логопед, Видин

Логопедът е специалистът, който се занимава с всички аспекти на езиковото и говорното развитие при деца и възрастни. Първо, поставя диагноза. Назначава терапия. Като терапевт, логопедът на вашето дете коригира и рехабилитира езиковите и говорните нарушения.

Логопедията е наука, която изучава нарушенията на речта и езика, гласовите нарушения, както и нарушенията в слуха и в гълтането (дисфагия). Логопедът разработва терапевтични методи за преодоляването им.

Родителят като активен участник в терапията на детето

Родителят наблюдава развитието на детето извън логопедичния кабинет.

Когато родителите бъдат включени като участници в терапията на своето дете, тя приключва по-бързо и ефективно!

Кога да потърсим логопед

Ако до 3-годишна възраст детето ви не говори или пък говори малко и неправилно, има проблеми с разбирането, не желае да повтаря, няма добър очен контакт, има трудности с дъвченето.

В момента се наблюдава по-късно проговаряне при децата, което е пряко свързано с начина на живот на родителите и новите технологии. Детето няма кога да говори. С таблета или телефона в ръце то не изпитва потребност да говори. В стремежа си да задоволи желанията на мъника, родителят често пъти не го изчаква да се изрази с думи.

Логопедът съветва:

  • Изслушвайте детето.
  • Въвлечете детето в ежедневието у дома под формата на игра.

Нарушения

Дислалията е нарушение, свързано със звукопроизносителната страна на речта. Децата с дислалия имат нормален слух, но имат неправилно произношение на някои звукове от една или няколко различни групи. Най-често се дължи на аномалии на костно-мускулното изграждане на говорния апарат (челюст, език, зъби).

Нарушенията в неправилното звукопроизношение се обозначават с термина дизартикулия. Тя може да се прояви в изпускане, замяна или неправилно произношение на звукове: може да бъде засегнат един звук (например „р”) – мономорфна дизартикулия, или близки по артикулационни характеристики звукове (напр. „с“, „з“, „ц“).

Когато едно дете не чува даден звук или група от звукове, следователно няма как да ги напише правилно.

Логопедът съветва:

  • Скъпи родители, не говорете на „бебешки” език с вашето дете, то е личност.

Речта като свободен разговор между родителя и детето

Алалията представлява общо недоразвитие на речта. Много често децата, които забавят говорното си развитие, имат нарушения в:

  • ориентиране в пространството;
  • възприятия за цветовете;
  • възприятия за форма и големина;
  • възприемане и възпроизвеждане на ритмични структури.

Ринолалията е друг вид говорно нарушение, което се характеризира с патологично изменение на тембъра на гласа и специфичен „носов“ говор.

Заекването се характеризира с нарушена плавност на речта и се отразява върху нормалното говорно общуване. Заекването е нарушение на естествения поток на речта. Детето удължава звуковете, задъхва се по средата на изречението или блокира, повтаряйки началните звукове, думи или фрази.

Част от симптомите са:

  • „паразитни“ думи (ами, пък, а-а, нали и т.н) – вмъква ги, когато предчувства спазъм;
  • съдвижения – неспокойни безпорядъчни движения – мърдане на ръката или рамото, въртене копчето на палтото, тропане с крак, прехвърляне на тежестта на тялото от единия крак на другия, примигване и т.н.

Дислексията НЕ е болест или увреждане. Тя представлява нарушение, което оказва влияние върху развитието на способности като четене, писане и смятане за сметка на силно развити творчески умения и креативност. Дислексията се проявява с проблеми в четенето, писането, смятането, но също могат да бъдат нарушени организационните, музикалните, времевите и пространствените способности.

Когато хората около детето не го разбират поради езиков, говорен или друг проблем, свързан с речта, детето може да стане нервно и раздразнително.

Терапията, която логопедът провежда, е индивидуална за всяко дете.

Речта е основното средство за опознаване на околната действителност и за натрупване на социален опит. Затова нейните нарушения се отразяват неблагоприятно върху познавателната дейност и поведението на детето. Когато са лишени от възможността да общуват пълноценно, да задават своите въпроси и да бъдат разбирани, децата стават раздразнителни и неуверени в себе си.