Всички родители са заинтересовани децата им да растат здрави, своевременно да се появят звуковете, а речта им да бъде свободна и изразителна. Един от органите на звукопроизношението е езикът. Езикът е сравнително неголям орган от човешкото тяло, но независимо от това именно в него могат да се крият причини, свързани не само с неправилно звукопроиношение, но и със здравето като цяло.

Особености в строежа на езика

  • Макроглосия – уголемен език. Води до затруднения при говора и храненето и затруднено дишане. Макроглосията е наричана от логопедите масивен език. Такъв език трудно се побира в устната кухина. Пречи за правилно произношение и при прием на храна. За намаляване на мускулната маса на езика се препоръчва операция. Някои родители дълго отлагат подобни операции от жал към детето, но подобно отлагане често води до задълбочаване на проблема. Представете си 7-годишно дете, което е с постоянно отворена уста, от която се подава език, с увеличено слюноотделяне и амимично лице. Дори и заниманията с логопед няма да дадат добри резултати, когато езикът не е достатъчно подвижен, думите ще се произнасят с голямо затруднение. Детето ще започне да се притеснява от своя външен вид, от говора си, а с възрастта ще се появят комплекси и неврози.

Да, наистина операцията е травмираща, след нея ще има проблеми и с храненето за известно време, но всичките тези явления ще са временни.

  • Микроглосия – умален език. Води до затруднено хранене, нарушаване процеса на сучене, дъвчене и гълтане, наблюдават се проблеми с храносмилането, детето не достига необходимото тегло и с всеки изминал месец изостава в психо-физическото си развитие, често боледува. Впоследствие такова дете проговаря по-късно, с множество дефекти в звукопроизношението. Малкият език трудно заема нужната артикулационна поза, амплитудата на движение също е малка. В такива случаи се прави пластика на езика, а на каква възраст – това решават лекарите. След подобна операция следват рехабилитационен процес и логопедична работа.
  • Случва се детето да се роди с т.нар. разцепен, раздвоен език.

Желателно е бързо да се потърси медицинска помощ.

Езикът – карта на вътрешните проблеми

Родителите трябва да обръщат внимание на вида на езика. Ако той е твърде блед, отпуснат и вял, това е сигнал за понижен мускулен тонус. Движенията му са бавни и неточни, заемането на нужната артикулационна поза при произношение на звуковете става невъзможно, сякаш детето има „каша в устата“. Ако езикът е много напрегнат, гърбът му се издига като „гърбица“, изнесен е напред и синее, а върхът му се отклонява встрани, налице е хипертонус.

За какво още може да ни „разкаже“ детският език?

В последно време все по-често се срещат деца с т.нар. „географски език“. Повърхността на такъв език е покрита от бели, кафеникави или розови цветови петна, чиито контури напомнят очертанията на континенти, откъдето идва названието им. Езикът на места е като полиран със слабо изразени вкусови рецептори. При такова състояние на езика е необходима консултация с алерголог и гастроентеролог. Като правило чувствителността и подвижността на този тип език също са съществено ограничени, поради което се препоръчват артикулационна гимнастика и постановка на някои звукове. Понякога повърхността на езика е осеяна с дълбоки бразди като бръчки. Той е болезнено сух и слабоподвижен, което също се отразява зле на звукопроизношението. Подобна особеност се наблюдава при ендокринологични проблеми.

Подезична връзка (юздичка)

Ако тя е прекалено къса или липсва, езикът е желеобразен и сякаш е лишен от мускулна маса. Такъв език няма да се справи с правилното произношение на звук Р, а също и на други звукове. С помощта на специални артикулационни упражнения и масажи, които логопедът ще препоръча, ще се повиши подвижността на езика, което ще го подготви за вярното и точно произношение на звуковете.

Не бих посъветвала родителите сами да повдигат езика на детето, защото без достатъчно знания и опит те могат сериозно да травмират лигавицата на устата. Детето доброволно може да поиска да го направи.

За целта ще помогнат някои игри-хитринки:

  • „Моят език се повдига високо, високо“, казва възрастният, отваряйки широко устата си и повдигайки върха на езика си към небцето. „А твоят?“, пита той детето. По време на играта се постарайте да разгледате подезичната връзка.
  • „Чие конче ще се чуе по-ясно?“ или кликане с език при широко отворена уста. Езикът силно се притиска към горното небце и се отпуска. В такъв момент подезичната връзка се вижда много добре.
  • „В твоята устичка дали е пораснала гъбка? Виж! В моята има.“ Езикът силно се притиска към горното небце и се задържа за известно време. Гъбката може и да не се получи веднага, но не се отказвайте. Когато гъбката „порасне“, може да разгледате подезичната връзка добре.

Нейният строеж и размери са много разнообразни. Много рядко, но е възможно да видите раздвоена юздичка. Може да е плътна, масивна и много къса, така че детето да не е в състояние дори и на милиметър да повдигне езика си нагоре.

Няколко от най-често разпространените отклонения от нормата в строежа на подезичната връзка:

  • Тънка, почти прозрачна юздичка, която въпреки всичко пречи за повдигането на езика.
  • Много тънка, сякаш от пергамент, юздичка. Предният й край е прикрепен съвсем близо до върха на езика. Поради тази причина при изплезване върхът на езика се раздвоява по средата.
  • Плътна, къса юздичка от сухожилни влакна. Тя е прикрепена до самия връх на езика. Повдигането на езика е силно ограничено. При опит езикът да се извади напред от устата върхът му се увива, а гърбът му „израства“ и се издига.
  • Плътна къса юздичка, сраснала се с мускулите на езика и практически прикрепена за върха на езика. В този случай всички движения са силно ограничени.
  • Къде е юздичката и къде е езикът, е трудно да се разбере, те са единно цяло. Създава се впечатление, че езикът се е сраснал с долната част на устната кухина. С такъв език е трудно както да говориш, така и да се храниш.

Всички тези отклонения от нормалния строеж на подезичната връзка затрудняват процеса на хранене на детето, а впоследствие ще попречат не само за своевременното появяване на звука Р, но и на звуковете С, З, Ц, Ш, Ж, Ч, Щ, Й, Л, К, Г, Х. 

При по-голямата част от посочените отклонения е необходима хирургическа намеса

Много от родителите ще си кажат, че това би довело до стрес, психотравма, затова ще изтъкна някои от основните последствия от отказа на подобна операция: 

  • Формиране на неправилен прикус.
  • Неправилно формиране на небно-гълтачен пръстен: гласът на детето ще придобие носно звучене.
  • Нарушено физиологично и речево дишане; формиране на упорито вдишване през устата, което води до повтарящи се често простудни заболявания.
  • Тих глас и неизразителна реч.
  • Нарушено звукопроизношение във всички фонетични групи.

Разбира се, изборът е на родителя, но след операцията са необходими занимания с логопед. В противен случай резултат няма да има.