Имахме възможността да се срещнем с проф. Раанан Шамир – професор по педиатрия във Факултета по медицина „Саклер” в университета „Тел Авив” и председател на Института по гастроентерология, хранене и заболявания на черния дроб в Детския медицински център в Израел.

В началото на 90-те години проф. Раанан Шамир е бил сътрудник в Отдела по детска гастроентерология и хранене към Детската болница във Филаделфия и след това се е върнал в Израел, за да бъде ръководител на Отдела за хранене към Министерството на здравеопазването на Израел, а малко по-късно става началник на Отдела по гастроентерология и хранене към Meyer, детска болница в Хайфа.

Проф. Шамир има публикувани повече от 250 оригинални документа, ревюта и коментари, глави от книги и насоки. Неговите изследвания са подкрепени от престижни организации като европейската рамка на Общността фондове и фондация Израел Science.

Не бихме могли да обхванем и изброим неговите постижения в детската гастроентерология. Но успяхме да поговорим с него по един непреходен проблем – гастроезофагеалния рефлукс. Ето какво разказа той по темата специално за читателите на „9 месеца”.

raanan shamir 2

Какво представлява гастроезофагеалният рефлукс?

ГЕР (гастроезофагеалният рефлукс) е преминаване на стомашно съдържимо в хранопровода със или без връщане (регургитиране) и повръщане. ГЕР е нормален физиологичен процес, случващ се по няколко пъти на ден при здрави бебета, деца и възрастни. Повечето епизоди на ГЕР при здрави индивиди са с кратка продължителност, срещат се непосредствено след хранене и може да предизвикат леки или да са без никакви симптоми. Обратно е при гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) – при нея се наблюдава връщане на стомашно съдържимо, което причинява неприятни симптоми и/или усложнения.

Само при бебета ли се среща?

Не. Като физиологично състояние и заболяване се среща както при деца, така и при възрастни. Съществена разлика е, че при кърмачетата ГЕРБ може да изчезне след адекватно лечение и понякога без лечение, докато при по-големите деца не е самоограничаващо се състояние.

Какви са причините за появата на този проблем, който така притеснява майките?

При иначе здрави бебета пръстеновидният мускул между хранопровода и стомаха – т.нар. долен езофагеален сфинктер (ДЕС), все още не е напълно зрял. Това позволява на съдържанието на стомаха да се излее назад. С времето и съзряването ДЕС ще започне да се отваря сам, когато бебето преглъща, и ще остава плътно затворен в останалото време, като задържа съдържанието на стомаха на място.

Факторите, които допринасят за кърмаческия рефлукс, са често срещани при бебета и не могат да бъдат избегнати. Те включват:

  • Лежащо положение на бебетата в голямата част от времето.
  • Почти напълно течна диета в много висок обем (кърмачето пие 150 мл/кг мляко всеки ден. Това се равнява на 10 литра мляко за възрастен на ден.
  • Преждевременно раждане на бебето.

Какви са симптомите на гастроезофагеалната рефлуксна болест?

Симптомите на ГЕРБ са повтаряща се регургитация със/без повръщане, загуба на тегло или слабо наддаване, раздразнителност при кърмачета, руминации (преживяне), повръщане на стомашно съдържимо с кръв, болка при хранене, хрипове, стридор, кашлица, пресипналост.

Как родителите да различат сериозния проблем от безобидното връщане на храна?

Мислим за по-сериозен проблем, който се нуждае от допълнителни изследвания, когато симптомите са по-обезпокоителни, например недостатъчно наддаване на тегло, повръщане като „фонтан”, връщане (регургитиране) на зелена или жълта течност или кръв или на материи, които изглеждат като утайка от кафе, поява на черни изпражнения, затруднено дишане, хронична кашлица или хрипове, както и когато бебето е необичайно раздразнително след хранене, отказва да се храни или има проблем с яденето (задушаване или задавяне при храненето).

Как се диагностицира?

Диагностицирането на ГЕРБ често се прави на базата на притесняващите клинични симптоми или признаци, които могат да бъдат свързани с ГЕРБ. В някои случаи са необходими изследвания като хранопроводно рН мониториране, комбинирана многоканална интралуминална импеданс и рН метрия, ендоскопия, ехография на хранопровода и стомаха и др. Добре е да се знае, че всички тестове са с определени ограничения и не могат да предскажат отговора на отделен пациент при лечение. Ето защо тестовете трябва да бъдат внимателно подбрани в съответствие с исканата информация. Ако детето се развива правилно, спи спокойно през нощта и се храни добре, обикновено се касае за ГЕР и не е необходимо лечение.

Ако се установи наличие на ГЕРБ, как се лекува?

Ако се установи ГЕРБ, възможностите за лечение включват промени в начина на живот, медикаментозно лечение и най-накрая хирургична интервенция. Промените в начина на живот включват изправено положение на тялото след хранене, повдигане на горната част на леглото, поставяне по корем (при бебета, по-малки от 6 месеца) и осигуряване често на малки порции храна, сгъстена обичайно със зърнени култури. Понякога може да се наложи предлагане на хидролизирани млека за кърмачета, ако има данни за алергия към белтъка на кравето мляко. Лекарствата включват вещества, намаляващи и обезвреждащи стомашната киселина, антисекреторни медикаменти, вещества, подобряващи бариерните функции на лигавицата на стомаха. Хирургично лечение се избира, когато всички други алтернативи не успяват да облекчат симптомите на детето, което е и с недостатъчен растеж.

Какво е необходимо да направят родителите, за да не повръща детето?

Най-честата причина е прехранването и то не трябва да се допуска. Семейството трябва да избягва тютюнопушенето (кърмещите майки трябва да избягват и алкохола, но не само заради ГЕРБ), кърменето при поискване се препоръчва, като не бива да се чака детето да огладнее твърде много, добре е то да се държи в изправена позиция след хранене и т.н.

Имат ли значение начинът и видът на хранене на бебето или детето?

Както децата на кърма, така и хранените с млека за кърмачета страдат от ГЕР и ГЕРБ, така че рискът е сходен.

До какви последици може да доведе липсата на адекватно лечение?

Повечето случаи на гастроезофагеален рефлукс при бебета и много малки деца са доброкачествени и до 80% се преодоляват до 18 месеца (55% се подобряват до 10-месечна възраст), въпреки че някои пациенти се нуждаят от „стъпка нагоре" в лечението – по посока на лекарства,  намаляващи киселината в стомаха. Симптомите, които продължават след 18 месеца, предполагат по-висока вероятност от хронична гастроезофагеална рефлуксна болест. В такива случаи дългосрочните рискове за състоянието се увеличават.

В неподдаващи се на лечение случаи на гастроезофагеален рефлукс или когато лечението е недостатъчно, могат да настъпят усложнения, свързани с рефлукса – стеснения на хранопровода, аспирация, заболявания на дихателните пътища и макар и рядко Баретов хранопровод, който се среща по-често при деца с неврологични нарушения.

Разговора проведе Даниела Граховска