След теста за бременност, ремонта на апартамента, купищата покупки за бебето най-накрая чантата за родилния дом е стегната и остава само да чакате Големия ден.

Какво се случва, когато бебето излиза на бял свят? Кои са причините, които стимулират раждането и задействат родилния процес? Много бъдещи майки се притесняват повече от това ще боли ли, колко дълго ще продължи всичко и дали бебчето им ще е живо и здраво. Все пак добре е да знаете защо и как се случва всичко. Така ще сте по-спокойна и по-уверена, когато моментът настъпи.


Бащата на медицината Хипократ вярва, че

плодът задейства родилния процес и
бебето излиза навън, когато е гладно

Години по-късно той защитава теорията, че раждането започва в момента, в който мускулите на матката не могат да се разтягат повече. Днес вече се знае, че само част от хипотезите му са верни.

Редица проучвания показват, че бебето може да контролира раждането. В края на бременността мозъкът му функционира активно. Хипофизата (жлеза с вътрешна секреция) работи на пълни обороти и нивото на някои от хормоните се повишава. Най-сериозно се повлиява производството на кортизон – хормона, който подпомага съзряването на белите дробове. Доказано е, че нивото му в кръвта на пъпната връв е повишено след спонтанно раждане и е много ниско след предизвикано раждане или след секцио. Това показва, че хормоните не само помагат за развитието на бебето, но и пряко влияят за старта на раждането.

Вярна е и теорията на Хипократ, че контракциите започват, когато матката достигне максималния си капацитет на разтягане. При човек колкото повече се разтяга едно мускулно влакно, толкова повече то се свива след това. Същото важи и за матката. През 9-те месеца тя приютява плода и се разширява постепенно. Когато обаче капацитетът й се изчерпи, тя максимално се свива, за да избута бебето навън чрез контракциите.
Старите хора вярват, че когато Големият ден настъпи,

малкото човече само
се изтласква навън

Уви, това не е вярно. По време на раждането то само се придвижва по родилните пътища, без да се избутва с крачета. Истината е, че мъничето се промушва през мекия родилен канал, като се нагажда към формата на майчиния таз. Това, което го изтласква навън, са контракциите и мускулите на матката, а след това – напъните. Те не могат да се контролират. Затова, когато акушерката започне да ви дава указания какво да правите, вслушайте се в думите й и изпълнявайте съветите й. Така ще се предпазите от разкъсвания.

Плацентата също има роля в процеса на раждането. Тя е основният източник на храна и кислород за бебето, но освен това в нея се секретират и двата хормона – прогестеронът и естрогенът. Те имат съществена роля както през бременността, така и когато бебето излиза на бял свят. Прогестеронът релаксира тялото и възпира матката да не изхвърли бебето в началото на бременността. В края на 9-те месеца обаче неговата роля се изчерпва. Кортизонът пък намалява количеството на прогестерона и повишава количеството на естрогена. Така

в организма на бебето се завихря
хормонална буря

Контракциите се предизвикват от високото ниво на простагландините. Така стъпка по стъпка раждането започва.
Грешно е да се смята, че шийката на матката се отваря, защото бебето натежава. Теглото на малкото човече не влияе върху разкритието. То зависи отново от простагландините. Ако се наложи раждането да се ускори, те се прилагат под формата на гел.

Хормоните поддържат и контракциите. Основна роля има окситоцинът, който се отделя от хипофизата. Няма категорични доказателства, че той има връзка със старта на родилния процес. Все пак, за да върви всичко гладко, нивото на този хормон не бива да спада.