Всяка майка се радва на първите произнесени думи на бебето си. „Агу”, „га-га”, дори „ма-ма”. Какво би станало обаче, ако малкото ви съкровище започне да заеква?


В България има около 80 000 заекващи. Това сочат данните на Сдружението за инициативи по заекването. „За щастие обществото ни приема такива, каквито сме, сочат наши проучвания от миналата година. Все още обаче има над какво да се работи по отношение на интеграцията. По-големият проблем е сериозният недостиг на логопеди и езикови центрове. От това страдат най-вече децата”, казва Ивелин Шапков, председател на организацията. Как и на какво се дължи заекването и как родителите могат да помогнат на детето си още в най-ранна възраст?

Още от утробата
„Причините за заекването са много и повечето са неизяснени. При някои деца този проблем е генетичен, при други той се дължи на стрес”, обяснява Ивелин Шапков. Заекването е нарушение на плавността на речта. При него малчуганът удължава звуковете, повтаря ги няколко пъти, изговаря думите неколкократно, задъхва се по средата на изречението. Често пъти изразяването е свързано с усилие, гримаси и жестове. Доказано е, че около 60% от заекващите деца имат близки роднини с този проблем. Все още обаче не се знае кои точно гени отговарят за дефекта. Често заекващите имат и други говорни и езикови проблеми. Не на последно място е уплахата. „Силният стрес, дори уплахата от куче, могат да провокират заекване при децата. Установено е, че хората, които страдат от заекване, са с по-висок праг на тревожност. Това важи дори за съвсем малките”, казва г-н Шапков.

Има ли проблем?
Най-често заекването се проявява около 2-рата година на детето. Мъничето може да заеква от няколко седмици до месеци и след това да започне да говори нормално. Важно е родителите да са наблюдателни. „В повечето случаи малкото не осъзнава какво се случва, докато някой  не му каже, че има проблем. Ето защо родителите трябва да подхождат деликатно към проблема, за да не уплашат детето”, разяснява Ивелин Шапков. Понякога заекването отшумява до 5-ата година на детето. Ако обаче това не стане, трябва да се направи консултация с логопед. Най-добре е да посетите специалист още докато малчуганът е около 3 години. Тогава шансовете да проговори плавно са най-големи.

Помощ навреме
Важно е родителите да не обвиняват себе си, че детето им заеква. По света около 4–5% от децата имат този проблем. Много го преодоляват с течение на годините, когато се научат добре да контролират мускулите на устата си .
„При най-малките е важно да се обърне внимание на проблема съвсем в началото. С подходяща терапия заекването може да се намали и дори да изчезне напълно”, казва още Ивелин Шапков. „Определяща е ролята на родителите, които трябва да подхождат с разбиране и отговорност към проблема на детето и да му осигурят спокойна атмосфера, без напрежение и излишни натоварвания”. Един от по-странните методи за лечение е създаден в Русия. Той включва пълно мълчание за около месец. Така се изтрива старият начин на говорене и се започва терапия, която да наложи плавната реч с помощта на специалист.
От значение също така е родителите да не изискват от мъничето си да говори прецизно и правилно по всяко време. Така бърборенето ще му носи удоволствие. Въвличайте го в разговор, докато гледа любимото си филмче или играете с играчките. Понякога добронамерените забележки, като „опитай се да говориш плавно” или „отпусни се и ми говори”, още повече плашат детето. Добре е да анализирате и атмосферата у дома. Опитайте се да разберете при какви обстоятелства то изпитва затруднения при произнасянето на дадени думи или звуци. Записвайте си в дневник. Така може да забележите някаква зависимост и след това да отстраните проблемите, които безпокоят малкото. Говорете му бавно и ясно и го гледайте, без да показвате притеснение, докато то заеква.


Мая Ковачева