Минало е времето на супичката, изядена чистичко под “диригентството” на мама. Идва периодът, когато детето ви иска да се храни само. Стимулирайте го, не му пречете и не охлаждайте ентусиазма му със строги забележки и изисквания за чистота.

Обикновено между 12-ия и 15-ия месец, след като дълго се е подготвяло за самостоятелното хранене, детето преминава към действие. Дори ако първите опити са драматични, проявете търпение и го оставете да продължи. Този преход е важен за развитието му. Придобитата сръчност, както и силното желание за самостоятелност тласкат детето към... яденето в чинията. Запомнете, че ще му трябва почти една година, за да успее да овладее похватите за самостоятелно хранене.

По-леко ще посрещате шокиращите моменти, ако не пестите похвалите, а и използвате някои хитрости. Сигурно обаче е, че няма да сте равнодушна, като гледате колко гордо и доволно се чувства детето от постиженията си! А това е далеч по-важно от изцапаната покривка и петната върху блузката. Все пак в този период ваши добри помощници ще са стол, който може да се мие, нечупливи чинии и парче полиетилен за пода.

Повече грешки, по-малко точни попадения
В началото за известно време предлагайте на детето по-твърди храни, например плодове и зеленчуци, нарязани на малки парченца. Избирайте нещо, което не капе. Много важна е вашата реакция към първите самостоятелни опити на детето. Не го гледайте присмехулно, не му се карайте за неловкостта, с която държи лъжичката. В тези моменти вашата роля е да му се възхищавате, да го окуражавате с ласкави думи. За да вземе малките парченца, се изисква фина координация на хватателните движения. Това е чудесно упражнение, което приучва детето към много усещания: топло, меко, твърдо, може да се смачква, да се стича върху покривката или да остане залепнало по ръчичките. Страхотно удоволствие! В продължение на няколко седмици новата дейност го поглъща изцяло и то почти забравя да се храни. Не се терзайте, че след като повечето от храната не попада в устата на детето, то ще отслабне и за ваше спокойствие трябва да му давате някакво количество. Така ще подрежете “крилете” на детето си и ще му втълпявате, че то завинаги ще е зависимо от вас.


Овладяването на самостоятелното хранене няма да трае дълго. Няма опасност в този период детето ви да умре от глад! Приемете спокойно факта, че то непрекъснато ще се разсейва. Погледът му постоянно ще шари – към някаква играчка, шум, музика, към нещо, което става навън. Всичко може да го разсейва. Това също влиза в "пробуждането" му! Добрата новина за вас е, че забавленията със сигурност “ще отворят” апетита на детето.

Хитри маневри
Да хване и да държи здраво този странен уред за дръжката (лъжицата) – с това се справя добре. Да го насочи към чинията – също не е особено трудно. Сложно е да успее да се концентрира поне малко. Не е толкова лесно обаче да се напълни лъжицата. В началото детето най-често ще я пъха в средата на чинията и ще я оставя там. Постепенно то ще я насочва все по-точно, ще опитва да загребе с нея нещо и да го поднесе към устата си. Може би ще забележите, че обикновено то държи лъжицата наопаки, с изпъкналата страна нагоре. Резултатът е, че тя пристига където трябва, но празна... Изпробвайте една хитринка – когато малчуганът обърне настрани погледа си, "тайно" напълнете лъжицата, без той да забележи.Оставете я готова за поднасяне.
Към 15-месечна възраст детето вече се справя по-ловко – по-често успява да доведе лъжицата до точното място. Вярно е, че маршрутът й продължава да е рискован. Често “товарът” се разпилява по пътя. А може и да се приземи... върху ухото или бузата. Не хабете нерви да пресмятате колко са непогълнатите хапки...
Докато трае обучението, понякога изчаквайте детето да се позабавлява добре, след което, като че ли между другото, му предложете няколко пълни лъжици. Най-често то лесно приема да го храните, ако го оставите да продължи да играе с нещо. Постепенно малчуганът стига до поуката от тези опити и съвсем сам открива малки трикове като... да напълни лъжицата си с ръка или да натика храната в устата си пак с помощта на ръката. А това всъщност е правилният път!

Ориентири
На 12 месеца. Детето взема лъжицата, но не може да се храни само. Храни се с пръсти и хваща плахо чашата си.
На 15 месеца. То се справя добре с лъжицата си, започва да я обръща откъм правилната страна, но все още няма контрол върху всичките си жестове. Това е периодът на големите петна и счупените чинии. Детето пие, като накланя главата си назад.
На 18 месеца. То е почти равноправен сътрапезник. Вече не се опитва да се отърве от чинията си и пълни добре лъжицата си! Крачка напред – съгласява се да му помагате, при условие че запазва инициативата на действията.