През първите години от живота си детето има куп пленителни преживявания. Би било чудесно, ако можеше да запази спомен от всички тези хубави моменти. Възможно ли е миналото да се консервира?


Ани и Христо са добри родители. Те се стараят да осигурят чудесно детство на двамата си синове – Оги, 4-годишен, и Любчо, 2-годишен. Поне два пъти в месеца ги водят в зоологическата градина, въпреки че всичко там отдавна им е познато. Мама и татко играят до припадък с тях на различни игри, разказват приказки до пресипване, вечер преди лягане ги гушкат и с интерес изслушват преживяванията им през деня. Това им доставя удоволствие, но Ани тайно се надява, че момчетата могат да запазят хубави спомени от детството си.

Възможно ли е и дали родителите могат да окажат влияние какво да запомнят децата и как да задържат задълго приятните емоции в паметта си?

От каква възраст се пазят спомени?
Колкото и да се стараят Ани и Христо, като пораснат, Оги и Любчо няма да си спомнят първите три години от живота си. Въпреки че до тази възраст са преживели толкова нови неща, колкото никога по-късно няма да преживеят. Те обаче няма да запазят съзнателен спомен за това.


Пръв Зигмунд Фройд описва феномена "детско забравяне". След него много учени изследват загадъчните пробиви в паметта през първите години от живота. Днес специалистите смятат, че за да може да се запази спомен за определено събитие, необходимо е да съвпаднат три фактора.

  • 1. Език. Паметта за личните преживявания започва да функционира едва след овладяването на майчиния език. Ако не могат да се опишат с думи в детството, споменът за тях не може да се извика в паметта на възрастните.
  • 2. Зрелост на мозъка. Мозъкът на малкото дете не може да се сравнява с мозъка на възрастните. Едва през пубертета мрежата от нервни клетки е достатъчно добре развита, за да има оптимални условия за съхраняване на спомените. При бебетата и малките деца паметта функционира по опростен механизъм и едва с течение на годините тя се оформя като комплексна система. В началото бебето си спомня само рефлекторни процеси, например, че за да се нахрани, когато го сложат на гърдата, трябва да суче. По-късно то си спомня кой е дядо и че плочата на печката може да е гореща. Едва след тригодишна възраст мозъкът е развит дотолкова, че позволява функционирането на паметта за лични преживявания (т.нар. автобиографична памет).
  • 3. Развитие на Аза. Децата развиват представата за себе си между 2- и 3-годишна възраст. През този период те се учат да се вграждат в живота и да опознават какво означават понятията вчера, днес и утре. Преди да разберат какво е минало, настояще и бъдеще, те не могат да съхраняват спомени.
    Именно защото паметта функционира едва когато са налице тези три фактора (това става след третата година), повечето учени се отнасят с недоверие към спомените отпреди тази възраст. Често децата “си спомнят" за преживяното от разказите на родителите, а не от собствените си спомени.

    Кое се помни?
    Никой не може да каже какво ще си спомня детето, като порасне. Може би Оги ще си спомня пъстрата нощница на мама, а Любчо – специфичната миризма в бабината стая.
    Със сигурност може да се твърди, че спомените от детството зависят от това, доколко силно преживяното е докоснало детето, без значение дали става въпрос за радостно, или за тъжно събитие.
    Особено интензивни са спомените, свързани с миризми и вкусови усещания. Паметта за миризмите е първична, тя е осигурявала оцеляването на видовете при развитието на живите организми.
    Никой не може да помни всичко, случило се в детството. Обикновено в паметта се съхраняват отделни картини. Но дори да не се помнят конкретни събития, всеки човек запазва чувството за това дали като дете е бил обичан, обграден ли е бил с грижи и внимание, или не.

    Кое се забравя?
    Трудно е да се отговори на този въпрос. Знае се, че всички преживявания се съхраняват в мозъка, но не за всички тях могат да се извикат спомените. Много спомени се загубват завинаги, други понякога се появяват. Достатъчна е някаква позната миризма, глас или улица, за да изникне пред очите определена, останала далеч в миналото случка.
    Много хора се стараят да забравят травмиращи ситуации – услужлив механизъм на мозъка, който помага да се запази душевното равновесие, макар че често това е само привидно.

    За какво са необходими спомените?
    Хубавите спомени от детството са най-хубавото нещо. Когато се появят, те подобряват настроението, подобно на парчето шоколад или на любимата мелодия. В кръвта се отделят ендорфини, които стимулират имунната система и повишават тонуса.
    Спомените за миналото съставляват голяма част от личността. Съхранените хубави и лоши преживявания, положителни и отрицателни емоции правят хората уникални, обясняват характера и чувствителността им.

    Как се създават хубави спомени у децата?
    За съжаление това не е толкова просто. Мама и татко могат да научат детето да се храни с вилица и нож, но не могат да се разпоредят за какво то трябва да си спомня, когато порасне. Въпреки това може да се упражни известно влияние върху спомените от детството.

    Как да помогнете?
    Насочвайте спомените към личността на детето. Малките обичат вниманието да е към онова, което има особено значение за тях (и което често не съвпада с предпочитанията на родителите). Обикновено родителите знаят какво обича детето – да цопва в локвите, да играе на пясъчната площадка, да язди върху татковите рамене... Ако времето и търпението позволяват, добре е тези желания да се изпълняват. Така вероятността детето да съхрани спомени от това време е по-голяма.
    Повтаряйте с него. Децата могат да повтарят до припадък нещата, които обичат, докато на възрастните това им е твърде скучно. Изпълнявайте тези желания, макар често да ви е досадно. Познатите, повтаряни събития се запечатват по-лесно в паметта, отколкото мимолетните случки.
    Коментирайте преживяното. Вечер преди лягане припомнянето на преживяното през деня може да е много забавно. Осъзнаването на събитията и обсъждането им помагат по-лесно да се съхранят в паметта. Освен това по време на сън преживяното се осмисля още веднъж и шансовете да се запомни се увеличават.
    Стимулирайте движението. Може да звучи банално, но помага – разходката или карането на колело допринасят за повишеното отделяне на хормоните на щастието. Те пък помагат хубавите преживявания да се видят в още по-розова светлина и да се възприемат особено интензивно. В резултат на това запечатването им в паметта на детето се улеснява.