Излизате от лекарския кабинет заедно с малкото си дете и се чувствате доста объркана. Очният лекар е дал категоричното си мнение: вашият малчуган трябва да сложи очила, а още няма три години.


В случая притесненията на родителите са в няколко посоки. Освен тревогите за състоянието на зрението на детето, безпокойствата са и естетически (как ще го приемат другите деца), и практически (струва ви се невъзможно вашият палавник да свикне, а още по-малко да опази здрави очилата си дори за един ден).

Ако в детството си сте понасяли прякори като „Очилатка”, „Цайса” или „Лупите”, ще посрещнете новината още по-драматично. И все пак може да приемете ситуацията по-спокойно…
Може би д-р Иван Константинов – детски офталмолог с над 30-годишен опит, ще разсее мрака от тревогите ви.

Според д-р Константинов, ако няма тревожни симптоми, най-добре е да заведете детето си на профилактичен преглед при офталмолог, когато то е на 2 ½ години. Тогава то вече е достатъчно комуникативно и ще позволи прегледът да премине възможно най-добре. Ако обаче някой от родителите е страдал в детството си от кривогледство или от други зрителни патологии или в момента е с висок диоптър, съветът на лекаря е детето да се заведе по-рано при специалист. За наследствения фактор д-р Константинов смята: ”Наследствен елемент има, но не е задължително той да се прояви. Имам случай, при който майката и дъщерята са с висок диоптър късогледство, но синът е с напълно здраво зрение”.
Признаците за проблем със зрението при децата са много. Сред тях са
кривенето на едното или и на двете очи
при децата след 4-месечна възраст и честото мигане. Ако забележите, че малчуганът се пази от светлина, не проследява предмети и движещи се обекти, гледа телевизия от много близо или приближава предметите твърде близо до очите си, добре е да направите консултация с офталмолог. Преглед се налага и ако зеницата на детето не е „черна” или двете му зеници не са еднакви по-големина.
Има обаче деца, за които задължителният очен преглед веднага след раждането е съдбовно важен за бъдещия им живот. Това са недоносените бебета с ниско тегло, при които
рискът от ретинопатия (увреждане на ретината) е висок Причината е, че при преждевременно излизане от майчината утроба кръвоносната система на ретината при бебето все още не е достигнала своя максимум на разпределение и остават „недохранени” зони. Извън майчиния корем в условията на външната среда тези кръвоносни съдове продължават развитието си, но е възможно то да не бъде с нужното качество. Затова от особена важност е създадената практика (за жалост тя не е валидна за цялата страна, а само за по-големите родилни центрове) всяко недоносено дете да бъде преглеждано от очен лекар. Така специалистът проверява в каква степен са се развили съдовете на ретината на бебето и може да вземе навременни мерки, ако показателите са неблагоприятни. При голяма част от случаите на ретинопатия при недоносените в ранна фаза усложненията се предотвратяват и болестта дори регресира. „За жалост обаче все още има и бебета, при които усложненията водят до кръвоизливи, отлепване на ретината и пълна загуба на зрението”, констатира д-р Константинов.
Кривогледството е друго заболяване сред най-разпространените зрителни страдания при децата до 3-годишна възраст. То се среща при около 2% от тях. Формите на кривогледство са много и различни и се разпознават от тесен специалист – детския офталмолог. Съветът на д-р Константинов е, когато се открие кривогледство,
лечението да започне
колкото е възможно по-рано
„Терапията е продължителна и комплексна. Не при всички деца се налага операция, но при нужда тя е важна стъпка към отстраняването на проблема”, обяснява офталмологът.
Напоследък витаят доста митове и около астигматизма,
при който вертикалният и хоризонталният меридиан на роговицата пречупват светлинните лъчи с различна сила. Специалистите не наричат астигматизма заболяване, а вродено състояние, защото почти при всеки човек при по-прецизен преглед ще се открие в известна степен астигматизъм. „Това се дължи на факта, че всъщност окото никога не е идеална сфера. Поставена в костната структура на очната орбита, тази сфера е леко приплесната”, обяснява д-р Константинов. Затова има физиологичен астигматизъм (между половин и три четвърти диоптър), който не пречи на нормалното зрение. От определени стойности нагоре обаче астигматизмът при малкото дете разваля чистотата на образа и трябва да се коригира с очила.
Когато обаче чуят думата „очила” за двегодишния си малчуган, някои родители с безпокойство се питат: „Налага ли се наистина? Не можем ли да отложим очилата до момента, в който вече ще започне да чете и да пише?” „Когато виждаме определени отклонения, ние, лекарите, не се колебаем да предписваме очила и на 8–9-месечни бебета. При малки деца с високо далекогледство например, ако качеството на зрението не се подобри, информацията, която окото ще подава към мозъка, няма да е вярната. Затова в такива случаи очилата са единственото правилно решение”, твърди д-р Константинов.
Често подхвърляната реплика, че „очилата правят очите лениви” е погрешна според специалиста. Известно е, че никой не се ражда със стопроцентово зрение
Това е процес, който се развива и човек достига максималните си зрителни способности между 5-ата и 7-ата си година. Ето защо, вместо да се подхожда с предубеждение към очилата, по-добре е да се помни, че те осигуряват възможност детското зрение да се развива. „Някои родители са много мекушави и още при първите откази на детето им да носи очила се примиряват. Успех обаче се постига при упоритите”, напомня д-р Константинов.
Не са много лекарите офталмолози, които имат волята и умението да се посветят изцяло на проблемите на детското зрение. Причината е ясна –
малчуганите до 3 години
са по-специални пациенти
и съответно изискват и по-специален подход. „Честно казано, досега не съм имал малък пациент, с когото да не сме се разбрали”, усмихва се д-р Константинов. Днес и процедурата по разширяването на зениците е облекчена чрез бързодействащи медикаменти, които предизвикват известен дискомфорт за не повече от няколко часа. А познатото неколкодневно капане на атропин се прилага все по-рядко и при специални индикации.
Балансираният хранителен режим и по-малкото стоене пред телевизора (по-късно – пред компютъра) са достатъчни превантивни мерки за здравето на детските очи. Според д-р Константинов, макар и индустрията да предлага
детски модели слънчеви очила
(внимание – има и много ментета!), за детето до 3-годишна възраст е нужна шапка с по-широка периферия или козирка, която да предпазва очите от директната слънчева светлина. 
Успокойте се – ако се налага вашето дете да носи очила, това е „болка”, която бързо се преживява. Безстрашният Хари Потър и мъдрият приятел на Мечо Пух – Бухала, също могат да го потвърдят…

Сандра Керелезова