Да събират мидени черупки, да строят къщички от пясък, да шляпат в локвите – колко е хубаво за децата! Те не се нуждаят непрекъснато от нови играчки, за да са весели и доволни.


Слънчев августовски следобед. Три малки деца седят на перваза на пясъчника и с камъни чукат по купчина с листа, събрана на плочата. С всеки удар зеленото петно става все по-голямо и с различна форма. Разнася се и аромат на свежо. Е, чорапките са малко напръскани, но сега това не е от значение. Малчуганите потъват все по-дълбоко в това увлекателно занимание.

Вечерта едното момче от тези деца седи на пода в стаята си и плаче, заобиколено от купища играчки. На въпроса на майка си защо не играе с играчките си, хлипайки, то отговаря, че не може да играе с нито една от тях, защото иска да играе с “нищото”.
“Нищото” е
невероятната играчка
 – да се чука по стъблото на дървото, да се дълбаят дупки в пръста, да се подреждат камъни и празни кутии – децата са доволни, когато могат сами да измислят игри и да ги изпълняват. Въпреки това обаче много често хленчат в магазина за играчки да им се купи поредният пластмасов багер или най-новото издание на Барби.

Защото малките са истински машини за желания. Всъщност детето се учи да изобретява желания от възрастните. Факт обаче е, че препълнените с играчки детски стаи наистина не правят обитателите им доволни. Те имат нужда да измайсторят сами нещо... почти от нищото.
Дъщеря ви иска компот от праскови? Има две възможности – да й отворите буркана с готовия компот или заедно двете да измиете и да почистите прасковите и да ги сложите да се варят.
Дете, което взема участие при готвенето, е ангажирано, то развива физическите си умения, преживява радостта от успеха и научава, че не зависи само от другите, а може и да се грижи за себе си. И най-ценната играчка не би могла да постигне това.
Смисълът на игрите е децата да създават свой собствен свят, в който
те са майсторите
Игрите с голямото “нищо” са вълнуващи за децата и имат много предимства – „нищото” не може да счупи лопатката, то не може да се загуби, за него няма нужда да се карат помежду си, защото всеки може да си намери своето „нищо”. Измислените игри могат непрекъснато да се променят и разнообразяват, детето може да ги нагажда към настроението си и към останалите участници.
Ако Ралица повече няма желание да прави стени от пясък, тя просто може да цопне в локвата, а ако към нея се присъедини и Митко от съседния блок, става още по-весело – двамата ще скачат едновременно или ще продължат да дълбаят в пясъка.
В някои детски градини в чужбина се организират Дни на игрите без играчки. Децата имат голяма полза от тази практика – щом играчките изчезнат, малчуганите развихрят фантазията си, сътворяват най-невероятни идеи, но и общуват много по-активно помежду си. Проучвани са резултатите от временно премахване на  играчките в детските градини и е установено, че това се отразява положително на децата
в много сфери.
 Детето по-добре се ориентира какви са собствените му потребности и способности – на какво иска да играе, какво не му харесва, какво може да направи най-добре.
 Развива се умението за социални контакти – децата обменят по-интензивно мнения. Те са принудени да обсъждат кой на какво ще играе, как и с кого, къде може да се включи всяко от тях.
 Усъвършенстват се и говорните умения и се обогатява речникът – при обясняване на идеите за игрите, при разпределяне на ролите, при планиране на отделните етапи на играта.
 Разширява се периметърът за творчество – при измисляне на игри, при търсене на възможности за решаване на конфликти и на практически проблеми. Всичко това се осъществява в много по-голяма степен, отколкото при игрите с играчки.
 Обогатяват се познанията, откриват се и се изследват закономерностите в заобикалящия свят.
Означава ли обаче, че играчките трябва
да изчезнат от детската стая?
Не е нужно да се действа толкова радикално.
Няма спор, че играчките подпомагат психичното и физическото развитие. Добрите образци стимулират детето и създават радостно настроение. Няма нищо лошо в това да подарите на рожденика играчката, за която той отдавна мечтае. Как обаче да противодействате на препълнените шкафове, чекмеджета и рафтове, освен с отказ на всяко хрумване на детето за ново попълнение?
 Не купувайте играчки поради угризения на съвестта или без повод. Имали сте малко време напоследък за детето? Бързият избор в магазина за играчки няма да промени нищо. Детето ще се радва повече, ако му предложите общи занимания – поиграйте си на “певци”, надбягвайте се в парка или направете пикник в градината.
 Ограничавайте роднините да купуват безразборно подаръци за детето, преди да са обсъдени с вас. Добре е да се подаряват играчки, които могат да се допълват или комбинират – къща за куклата, магазин, влакче.
 Предоставяйте на детето вещи, които то може да използва за игри – кърпи, нечупливи съдове, капаци на тенджери, кашони...

Виолета Спиридонова
психолог