Индиговите деца – нашите учители

„Още като млада майка установих, че написаното в книгите и реалният живот се разминават. Като педиатър видях много деца, които не се побират в рамките, в които ние искаме да ги напъхаме по отношение на режим, хранене, възпитание. Първо беше желанието на родителите да накарат децата да живеят по график. Мисля, че синът ми е индигово дете, макар че е роден преди 1978 г. – тях ги наричат носители на светлината. Той спеше през деня, а през нощта искаше да яде, но нашите канони казват: „Не може!”. Друг път с часове не искаше да яде или пък постоянно беше гладен. Тогава стигнах до извода, че ние налагаме на децата си режим, който е удобен на нас, но несъобразен с биологичния ритъм на детето”, споделя проф. Връбка Орбецова, д.м.н.,председател на Сдружението заалтернативна медицина, патобиохимик, член на Американската асоциация по клинична химия, бивш депутат във Великото народно събрание, автор на Енциклопедия по интегративна медицина. „Всяко дете си има режим и мисия на този свят и е важно родителите да се съобразяват с това. Не бива да се опитваме да променяме тези различни деца и да ги напъхваме в някакви средностатистически норми. Отношението към индиговите деца е индикатор за зрелостта на обществото – доколко то е прозряло, че те са плод на еволюцията на човечеството към по-добро. Още през 60-те години на ХХ век учени предсказаха, че до 2050 г. ще настъпи преструктуриране на мозъчната ни дейност с промяна във възприятията. Появата на индиговите деца е доказателство, че това е реален процес. Наричат ги още деца на бъдещето, а индигови са заради цвета на аурата им, която се вижда с Кирлианова фотография. Аура със синьо-виолетов цвят е признак за висока енергийна наситеност. Тя е характерна още за светците и праведниците”, допълва тя.

Промените, които носят индиговите деца, са толкова радикални, че застрашават целия съвременен световен ред. Тези деца са представители на новата цивилизация. Отварят ни вратата към свят без омраза, насилие, унищожение, расова дискриминация. И понеже не всички искат това да се случи, на индиговите деца се дават различни медикаменти и се правят опити да се модифицира поведението им и да им се попречи да преобразуват света около себе си.

 

Те са силна воля, творческо въображение, нравственост, добро здраве. Както и следните характеристики: родени са след 1978 г. и броят им започва да се увеличава. И преди това са се раждали „индиговчета”, но по-рядко. Те са решителни, настойчиви, независими, горди. Доста интуитивни са, нерядко са медиуми, общуват с ангели. Не бива родителите да се притесняват, ако забележат, че децата им си говорят с невидимо приятелче. Заради тези им способности специалистите ги свързват с лемурийците. Те имат невероятни познания за земята, космоса, за които ние, обикновените хора, не подозираме. Горят от желание да помогнат на света с нещо велико. Стремят се към истинско и здраво приятелство. „Индиговчетата” от най-ранна възраст имат специално отношение към животните, цветята, хората, звездите, космоса. Общественото мнение или ги митологизира, или ги демонизира. Те са деца, които носят повече нравствен и енергиен заряд. Проф. Орбецова е убедена, че индиговите деца са наши учители. Те са много талантливи, емоционални, съпричастни към страдащите. Четат чужди мисли и чувства, притежават нещо като детектор на лъжата. Усещат, когато ги лъжат, и това ги отблъсква. Умеят да дават мъдри съвети. Имат потребност от ласка и сами я дават.

 

Склонни са към лоши навици, агресивни са или пък вглъбени в себе си, лесно стават досадни, често им поставят диагноза хиперактивност и синдром дефицит на внимание. Агресивни са именно тези деца, които не са поели по пътя на жизнената си цел и затова не намират спокойствие в душите си. Близките им се опитват да ги усмиряват, и то най-често с медикаменти. Упорити и инатливи са. Може да изпитват чувство за отхвърленост. Склонни са към депресия и суицидни мисли. Не може да чакат за нещо, да се редят на опашка например. Не възприемат консервативни системи със строги правила. Ето защо трудно учат в училище. Изглеждат некомуникативни в чужда за тях среда и компания. Не приемат обвинения и нарушават дисциплината. Те са дръзки и уверени в себе си. Знаят какво трябва да правят и не позволяват някой да им попречи, нито да ги принуди да вършат нещо насила.

 

Невъзможно е да накараш индигово дете да направи нещо, ако то не разбира защо и каква е целта. „Смисъл” и „цел” са две много важни думи за него. Когато това му се обясни, то ще сътрудничи. Тези деца се доверяват единствено на хора, които са заслужили това с конкретни дела, а не на авторитети. Възпитанието им е голямо изпитание за родителите им, понякога се налага да се търси помощта на психолози и педагози. В тийнейджърска възраст чувствителността им се увеличава и за тях е важно как другите се отнасят към тях. Може да се засрамят и притеснят от нещо съвсем незначително. Не търпят заповеди. Колкото по-деспотично се отнасят към тях, толкова повече се съпротивляват и това може да провокира агресия у тях, дори у кротки на пръв поглед деца. Смята се, че терористичните актове в училищата, които зачестиха през последните години, са извършени от индигови деца. Гневливостта идва тогава, когато много сериозно са нарушени личното им пространство, чувството им за справедливост и самооценка. Те имат нужда не от контрольори, а от наставници. Поставят добротата на много високо ниво. Със своята чувствителност те сами избират какво да ядат и какво да облекат. Не смятат за необходимо да обясняват постъпките си и признават само свободата на своя избор. Да им се повишава тон, е болезнено за тях и предизвиква защитна реакция, понякога агресивна. Пискливият и тънък глас причинява на децата физическа болка и не им позволява да различат думите. При тях доминира дясното полукълбо, оперират с невербални категории като любов, страх, разбиране, уважение, чувство за дълг, интуиция, прозрение. Те стават художници, писатели, музиканти, оратори. Имат потребност да излеят творческата си енергия. Учените са забелязали, че са сръчни, рисуват добре и колкото по-умело работят с ръцете си, толкова по-красиво се изразяват. За тях казват, че рисуват звуците и чуват цветовете. Притежават неутолима жажда за знания. Въображението им е толкова голямо, че думите не им стигат. Не обичат да им четат приказки, защото те понякога не съвпадат с тяхната представа за света.

 

Вече се правят аурограми и e напълно възможно да се идентифицират индиговите деца. Но има и други характеристики, по които се разпознават – наричат ги още различните деца. Те са с проницателни очи и това се забелязва още след раждането им. Очите им са широко отворени и погледът им е някак повелителен, като на възрастен човек, затова казват за тях, че са стари души. Тяхната независимост и гордост се проявяват още от кърмаческа възраст, когато може да се изсулят от пелените си, колкото и стегнато да са повити, защото те ги притесняват. Доказано е, че процентът на индиговите деца е по-висок сред родилки, които са имали проблемно раждане или са заченали след дълъг период на безплодие. Специалисти дори твърдят, че „индиговчетата” сами избират кога да се родят и при кои родители. Бебетата отказват да сучат, ако майка им е болна, алкохоличка или наркоманка. През първата година растат много активно, а някъде към 4­–5-годишна възраст вече им поставят диагноза хиперактивност. Налага се родителите да им помагат да разберат това, което учат, и защо им е нужно то. За тях е характерно, че трудно заспиват, сънуват кошмари, страх ги е да останат сами. Затова не бива да им се разказват страшни приказки. Хиперактивността е друга отличителна черта, но не трябва да се тъпчат с успокояващи и медикаменти за концентрация на вниманието, например риталин. В САЩ 300 000 деца са на риталинова терапия, наричат ги риталинови деца. Последиците от нея са намаляване на интелекта, предупреждава проф. Орбецова.

 Текст: Феодорина Ляскова