За възпитанието са написани много дебели книги. Най-важното обаче може да се изрази и с по-малко думи – децата трябва да се научат да се справят смело и активно с предизвикателствата и да не се отчайват от несполуките по пътя си. Как да се постигне това? Кое може да направи детето толкова силно?


Учените обикновено се съсредоточават върху децата с проблеми – тежки семейни условия, разведени родители, алкохолна злоупотреба и малтретиране от бащата (по-рядко от майката). Нови насоки в детската психология дават предимство на децата, които въпреки неблагополучията в семейството, преодоляват трудностите и се развиват добре. Когато се търсят причините за устойчивостта на тези деца, се изтъква най-вече, че до тях е била най-малко една личност, на която са имали доверие. Това е бил човек, към когото винаги са можели да се обърнат, когато е съществувала заплаха светът им да се срине. До тях е бил някой, който е имал време да ги изслушва и да ги утешава. Най-често това е майката, но може и да е друг – леля, баба, дядо, учителката в детската градина…

Задълбочено се проучва какви качества притежават тези “непобедими” деца и кои обстоятелства са им помогнали най-много. В центъра на интереса са и техните доверени лица, особено отношението им към малките. Всичко това води до формулирането на няколко извода, които вероятно понякога се подценяват.
Детето се нуждае от “допълнителни” родители. Днес включването на детето в социалната среда на семейство предимно с едно дете често се пренебрегва. Все повече деца растат без лели и чичовци, без възрастни приятели и познати, без постоянен контакт със съседите. Когато нещата в семейството са наред, всичко върви добре. В трудни времена обаче липсата на изградени социални контакти се превръща в проблем.

Всяко семейство преживява периоди, когато родителите са под влиянието на силен стрес и не са в състояние да отделят нужното време на децата. В такива случаи е добре да има други възрастни, които да обградят детето с внимание. Затова постарайте се да създавате трайни връзки и с други семейства, организирайте съвместни излети и празненства. Направете общуването с близки и роднини част от ежедневието си. Контактите с други хора имат още едно положително влияние върху децата – чрез тях малчуганите получават усещането, че са харесвани и значими, което пък укрепва самочувствието им. Не ревнувайте, ако детето ви предпочита да прекарва повече време при съседката. Може би тя умее да му създава душевен комфорт, предразполага го да споделя, съчувства му… Вероятно вие нямате много време за това?
Децата искат да са важна част от семейството. Старайте се да поощрявате у детето си чувството за отговорност. Най-късно към средата на третата година то вече може да се справя добре с обикновени задължения – да занесе или да донесе нещо, да помага при сервирането на масата, при простирането на прането… Подгответе се, че в началото възлагането на задачи ще му доставя удоволствие, но по-късно най-вероятно ще му е скучно да ги изпълнява. Как да го накарате да помага, когато вече не му е интересно?
Покажете му, че е значимо и че без него няма да се справите. Дайте му възможност само да отстрани грешките, които прави. Ако например то забрави да сложи прибори за някого, няма нужда вие да тичате за тях – с това само ще му покажете, че омаловажавате неговата помощ. Най-добре го изчакайте да ги донесе, за да се почувства отговорно и необходимо.
Децата искат да са сигурни, че ги чуват. Силните деца знаят, че могат да влияят на околните. Много малчугани обаче нямат тази увереност и често установяват, че никой не обръща внимание на това, което казват или което вършат. Ако искате да направите детето си силно, позволявайте му да изразява мнението си, дори да не сте съгласни с него.
Децата са готови да търсят решения. Би трябвало да внимавате как реагира детето ви на трудностите – пасивно, готово е да се предаде, като парализирано е… или пък е активно, действено, оптимистично.
Как да поощрите пасивното и по-песимистично настроеното дете? Като му осигурите успех. Като го окуражавате при изпълнението на лесни задачи и оценявате постигнатото от него. Чрез положителния опит то постепенно ще придобива увереност, че може да е господар на съдбата си.
Децата обичат да имат подкрепа от околните. На самотните борци е по-трудно. Силните винаги са в състояние да си осигурят нечия подкрепа за начинанията си. Това допринася съществено за повишаването на самочувствието и за успеха им. Затова е толкова важно да внушавате на детето си, че може да разчита на вас, че вие сте неговата опора, че в трудни моменти ще му подавате ръка...