„Не пипай котката, защото ще получиш някоя алергия”, „Не се въргаляй в тревата – ще започнеш да кихаш“... В опита да предпазят своите мъничета от инфекции много често родителите изричат подобни забрани. Нормално, като се има предвид, че алергичният ринит е все по-срещан напоследък и за съжаление, в голяма част от случаите засяга именно децата. Истината е, че не можем да изолираме малките изследователи, които нетърпеливо опознават света, и че няма как да им осигурим стерилна среда, в която да живеят. И все пак възможно ли е и доколко зависи от нас, децата ни да растат спокойно – без непрекъснато кихане, сърбежи и отпадналост? А какво да правим със замърсяването на околната среда, гените… За да не гадаем какви са причините и последствията от алергичния ринит, потърсихме компетентното мнение на специалиста – д-р Силвия Новакова, алерголог в УМБАЛ „Свети Георги”, Пловдив. 

Какво представлява алергичният ринит?

Алергичният ринит е заболяване на носната лигавица, което възниква след контакт на носа със съответните алергени. Това е алергично възпаление, възникващо при хора, изгубили толерантност и търпимост към околната среда, в която живеят и която им действа агресивно. Алергичният ринит се проявява с кихане, сърбеж на носа и очите, запушен и течащ нос. Това са оплаквания, които са с продължителност поне един час на ден през повечето дни.

Кога най-рано той може да възникне при децата?

За алергичен ринит при деца най-рано може да се мисли от третата година. Алергичните заболявания имат своя естествен ход, т.нар. атопичен марш. Например за кърмаческата и ранната детска възраст са присъщи хранителните алергии. На първо място е алергията към кравето мляко, защото то е първият чужд белтък, с който се среща новороденото. Към третата година започват да се проявяват и симптомите на алергичния ринит. За да кажем категорично, че става въпрос за алергия обаче, ние трябва да я докажем. Съвременните методи за доказване на алергиите не поставят възрастова граница, така че съществуващият проблем може да се установи още в ранно детство. Има два възможни метода – чрез вземане на кръв и чрез кожни проби, т.нар. прик тест (накапване върху кожата). Информативната стойност на двата теста е една и съща, a разликата е, че кръвният тест е много по-скъп и към него прибягваме в случаите, когато поради някаква причина не може да се направи кожният тест – например, ако детето е с атопичен дерматит и има кожни изменения или ако приема някакъв вид лекарства, които не позволяват да се извърши това изследване.   

Какви са симптомите на заболяването?

Симптомите на алергичния ринит често се съчетават със симптоми на конюнктивит – сърбеж на очите и на носа, сълзене, изтичащ секрет от носа, кихане, запушен нос, усещане на секрети в гърлото. Това са много „банални” симптоми, които се срещат при всяка една хрема, т.е. сами по себе си те не са толкова обезпокоителни. Нещата се усложняват по-нататък.

Какви усложнения могат да възникнат?

Много често алергичният ринит се комбинира и асоциира с много други заболявания – възпаление на ушите (отит), бронхиална астма, нарушения във формата на зъбите, тъй като при запушен нос детето диша през устата и това променя начина, по който се развива неговото небце. Най-тежкото усложнение на алергичния ринит е бронхиалната астма.

Какви са основните принципи и медикаменти, които се прилагат при лечението на алергичния ринит при най-малките?

Първият принцип на лечението при всяко алергично заболяване е по възможност да се избягва контактът с алергените, които действат неблагоприятно. Това е осъществимо само при много малка част от тях – например, ако алергията е провокирана от домашния любимец. За съжаление, повечето причинители на алергичен ринит са част от нормалната среда, в която живеем – например полените.

На следващо място е медикаментозното лечение. В ранна детска възраст децата се лекуват с т.нар. антихистамини. Те се делят на две големи групи. Медикаментите от първата група имат седативен ефект – предизвикват сънливост и повишават апетита на малчугана. Има и съвременни антихистамини, които са с противовъзпалителен ефект, т.е. влияят върху всички симптоми на алергичния ринит. При по-големи деца, над 6-годишна възраст, могат да се използват медикаменти, които се прилагат директно в носа – това са назалните кортикостероиди. Приложени назално, те действат само там, където е проблемът. Основно разчитаме на т.нар. специфична имунотерапия. Голямото й предимство е, че тя лекува самата причина – алергията, а не само оплакванията.

Каква е препоръката ви към родителите, как могат да избегнат този проблем при децата си?

За съжаление, това, което зависи от тях, е съвсем малко, тъй като тук става въпрос за гени – децата се срещат с околната среда и в един момент тя ги алергизира. Важен фактор, предпазващ и намаляващ риска на децата от алергични реакции, е прекратяването на контакта между бременната жена и цигарения дим. След като се роди детето, би било чудесно то да се кърми максимално дълго – естествено хранените деца са в по-благоприятна позиция. От съществено значение е и правилното захранване – не по-рано от четвъртия месец. Препоръчително е бебето да прекарва повече време на открито.

Много често родителите ме питат какво да правят с домашните любимци. Счита се, че ако още от първия ден детето има контакт с котка например, вероятността то да развие алергия към нея е минимална. Тук става въпрос за т.нар. хигиенна теория. Това е баланс между онова, което се бори с алергиите, и онова, което се бори с инфекциите. Ако ние насочим имунната система да се справя с инфекциите, тя ще забрави алергиите и обратно – ако държим един човек в „стерилна” среда, при първия му контакт с алерген има голяма вероятност да се получи срив в организма му. В този смисъл превръщането на родителите в денонощни чистачи определено не би свършило никаква работа...

 

Разговора проведе Даниела Граховска