Раждането е достатъчно силно преживяване, дори и без раждащите да разбират какво им се казва в залата. Предлагаме ви едно ограмотяване, което ще ви ориентира в терминологията, използвана от специалистите около вас.

Бебето е в дистрес
Тези думи могат сериозно да ви изплашат, но те не означават, че бебето ви няма да е здраво. Преведено на по-разбираем език, вие се нуждаете от помощ, за да може бебето по-бързо да излезе на бял свят. Фетален дистрес означава, че плодът страда от недостатъчен приток на кислород към неговите жизненоважни органи. Ако навреме не се вземат мерки, бебето може да получи увреждане на мозъка или в най-лошия случай да се стигне до мъртво раждане. Необходимо е раждането да се извърши по най-бързия начин – с вакуум-екстрактор или с форцепс, или с цезарово сечение. Нормално е сърдечната честота на плода да се забавя по време на контракциите, които го притискат и намаляват притока на кислород. Но ако по време на контракциите пулсът на бебето необичайно се забавя, това означава, че имате нужда от помощ. Кръвният тест за определяне нивото на киселинност може да потвърди това – недостигът на кислород води до повишена киселинност. Наличието на мекониум (съдържимо в червата на бебето) в амниотичната течност преди раждането също е симптом на фетален дистрес.


Това състояние при бебето може да настъпи във всяка фаза на раждането. Трудно ще допринесете с нещо за преодоляването му, макар че акушерката може да ви накара да промените позата си, за да подпомогнете раждането.

То е в седалищно предлежание
Ако бебето не се е смъкнало в обичайната позиция за раждане – с главата надолу, се говори за седалищно предлежание, при което първо ще излезе седалището му. Ако това се открие по време на раждането, може да се обсъжда възможността за цезарово сечение. Практиката показва, че това е по-безопасният метод при това предлежание.


С помощта на опитен специалист (акушер-гинеколог или акушерка) и при това предлежание бебето може да дойде по вагинален път. В повечето случаи седалищното предлежание се установява в последните седмици на бременността и тогава лекарят и акушерката заедно с вас обсъждат как да протече процесът. Възможно е да се направи и опит за обръщане на бебето.
През последните седмици на бременността опитвайте да заемате поза на “четири крака”, за да стимулирате бебето да се обърне в правилната позиция с главата надолу.

Контракциите се забавят
Тази констатация може най-силно да ви обезкуражи, особено ако сте изтощена от безкрайни контракции. Това, че акушерката констатира забавянето им, не ги прави по-малко болезнени. Тогава какво?
Понякога, когато процесът се проточи, контракциите могат да станат по-слаби и неритмични, с което ефективността им за напредване на раждането намалява. Това може да се случи, ако сте уморена или напрегната или просто защото при вас процесът протича по този начин. Променяне на позата или разходка могат да помогнат, или ако околоплодният мехур не се е пукнал, може да го спукат, за да се стимулират контракциите. Ако и това не помогне, може да предизвикат контракции и чрез окситоцин. Ако сте напрегната, помолете партньора си да масажира гърба ви или се концентрирайте върху дишането си. Похапването може да ви зареди с енергията, от която се нуждаете.

Раждането не напредва
Може да чуете това, ако процесът не се развива според очакванията. Това обаче не означава, че ситуацията няма да се промени или непременно трябва да се приложи цезарово сечение. Раждането може да не напредва, защото контракциите се забавят или шийката на матката не се разширява достатъчно, или бебето не се придвижва надолу по родилния канал. Чрез вагиналния преглед ще се установяват размерът на разкритието на шийката и положението на главата. Ако бебето не е в дистрес, наблюдението ще продължи през равномерни интервали. Разхождането и активните движения могат да стимулират процеса. Изпълнявайте нарежданията на акушерката или лекаря.

Сърдечните тонове не се чуват
Не се стряскайте – сърцето на бебето бие, но не може да се установи точната му позиция, за да чуят по-добре сърдечните му тонове. В такъв случай специалистът до вас ще опипа корема ви, за да разбере точното положение на плода или ще ви накара да промените позата си, за да се опита отново. Напълно нормално е в по-късните фази на раждането пулсът на бебето да се забавя от контракциите.

Пъпната връв е омотана около врата му
Тези думи звучат застрашително, като че ли бебето ви е на път да се задуши, но обикновено нямате основания за страх. Премятането на пъпната връв около врата е част от родилния процес и не е опасно за вас или за бебето.
Щом главата се роди, лекарят ще провери разположението на пъпната връв с пръстите си. Ако тя е около врата на бебето, той ще я прехвърли през главата, преди да се роди останалата част от тялото. В редки случаи може да се наложи пъпната връв да се клампира и да се пререже, ако не може с пръсти да се отстрани от врата на бебето. След това бебето се ражда по обичайния начин.

Най-вероятно е да чуете…

“Само 2 см разкритие! Отивайте си вкъщи, имате още часове...” Раждането обикновено трае между 8 и 12 часа. Така че, ако разкритието ви е 2 см, имате още 6–8 часа. Колко ще е обаче, зависи от времето, което е изминало за това разкритие от 2 см, от позицията на бебето и от ефикасността на контракциите. Опитайте се да запазите спокойствие, обръщайте внимание на дишането си и се движете – бебето ви вече е поело по пътя към белия свят и без значение е колко “бавно” ще е раждането ви.

“Най-добре е да не ядете нищо”
Причината за този съвет е възможността да се приложи цезарово сечение под обща наркоза и свързаният с това риск от попадане на стомашно съдържимо в дихателните пътища. Днес обикновено секцио се извършва с епидурална анестезия, така че необходимостта от гладуване отпада.

“Не напъвайте още”
В крайната фаза на раждането регулирането на напъните е цяло изкуство. Преди прорязването на главата перинеумът (тъканите между влагалището и ануса) трябва да се разтяга постепенно, за да не се разкъса. Затова ще ви помагат да координирате напъните и контракциите си.

“Поздравления! Имате прекрасно бебе!” Това е смисълът на целия процес – няма значение дали раждането е било кратко, или дълго, вървяло е по план, или не. Единствено тези думи имат съдбовен смисъл. Те означават не само че всичко е свършило, но и че ще видите за първи път бебето си – момент, за който сте мечтали през последните девет месеца.