Някои бебета просто изискват повече грижи от другите. Те плачат повече, спят по-малко и искат непрекъснато да ги носят на ръце. Какво може да помогне на тях и на стресираните им родители?


Животът не е справедлив! Това установяват младите майки още в началото, когато са в парка. Докато някои оставят бебето си спокойно да лежи в количката близо до тях и се концентрират върху някое четиво, други непрекъснато са нащрек, защото съкровището им през пет минуги надава неистов плач и не се успокоява, докато мама не го вземе в прегръдката си.

Трудно начало
Когато бебето недоволства, майката се пита какво прави погрешно, за да е всичко толкова трудно при него. Отговорът е: нищо. Дали бебетата се нуждаят от повече, или от по-малко близост, дали сучат по-рядко и по-дълго, или по-често и по-кратко, дали заспиват лесно, или трудно – всичко това няма нищо общо с полаганите грижи. Причината някои бебета да са “по-трудни” от други все още не е напълно изяснена. Много неща обаче подсказват, че тази особена чувствителност просто е предразположение, често комбинирано с други утежняващи фактори, например секцио по спешност или проблеми с кърменето.
Американският педиатър Уилиям Сиърс нарича такива деца “24-часови бебета”, защото те непрекъснато имат силно изразени потребности и ги “съобщават” на висок глас.

Винаги в действие
По какво ще познаете тези “24-часови бебета”? Те реагират свръхчувствително например на силни звуци или напрежение наоколо. Често изискват настоятелно нещо от мама – да ги накърми или да ги носи на ръце, по възможност през цялото време. Освен това непрекъснато са в действие – заемат напрегната поза и искат да им се предлагат все нови занимания, докато надскочат прага си на дразнимост и преминат в неутешим плач.
Има ли нещо, което може да помогне на такова бебе и на неговите родители?
Няма рецепта! Най-добре е просто да не сравнявате собственото си дете с другите. Спете, когато то спи. Потърсете помощничка за домакинската работа. Разпределяйте задълженията поне през свободните дни, когато и таткото е вкъщи. Сближете отрано детето с детегледачка, която ще го гледа по няколко часа седмично.

Всичко ще се оправи
Утешително е, че трудните бебета често се нуждаят от повече време, за да възприемат света, но когато това стане, в повечето случаи трудностите в началото са напълно заличени. При около 80% за това са необходими три месеца, при други промяната настъпва, когато повече напреднат в развитието си. Тогава някои черти на характера  се проявяват в нова светлина и родителите се възхищават колко упорито детето им се упражнява да стои. Колко е доволно, че общува с първите си думи. Така доскорошното изтощение се измества от гордост – какво прекрасно дете имаме! И от успешното справяне с първите трудни месеци – заедно, с много любов и търпение.
Да сте до малчугана, да издържите и да запазите спокойствие – прочетете разказите на три майки за първите месеци със своето особено трудно бебе.

Налагах си спокойствие
Първите дни с Боби бяха много спокойни. Той започна да плаче след две седмици, като плачът му ставаше все по-продължителен. Когато стана на един месец, имах чувството, че непрекъснато плаче. Обърнах се към педиатъра, който ми обясни, че с носене и подрусване не успокоявам бебето, а още повече го възбуждам и че не е моя работа да се грижа то непременно да спи и да не плаче. Беше ми обяснено, че трябва да съм на негово разположение и доколкото ми е възможно, да излъчвам спокойствие. Усвоих специален похват за дишане с корема, който трябваше да ми помогне. След това, когато Боби започваше да плаче, аз просто го държах спокойно и бавно и дълбоко вдишвах и издишвах. Може да звучи банално, но успяхме да разкъсаме омагьосания кръг – Боби вече не се страхуваше от тишината наоколо и плачът му изчезна също толкова постепенно, както и започна.

Катя Манева, 30 год., син Боби на 7 мес.

Най-лошото бяха упреците, че вината е моя
Филип се роди недоносен и прекара първите седмици в кувьоз. Когато се прибра вкъщи, започна непрекъснато да плаче – денем и нощем, докато го носехме на ръце, в леглото и в кенгуруто. Спокойствие настъпваше само по време на кърмене и докато спеше. Многократно се консултирахме с лекар, но не се намери никаква органична причина. Детската психоложка ме обсипа с упреци, че съм правела всичко погрешно, че съм оставяла детето ми да ме командва, че съм го носела твърде много на ръце и то не се е научило да заспива само. Тя ни посъветва да оставяме Филип да плаче ”контролирано”, докато свикне да заспива сам. Опитах да изпълня съвета в продължение на два дни и беше ужасно. Синът ми плачеше непрекъснато, докато аз седях безпомощно до него и държах ръчичката му. При следващото посещение отново трябваше да изслушвам упреци за неправилното си поведение, след което се отказах от специализираната помощ.
Направих консултация с психолог за себе си, за да осъзная какво искам. Наех детегледачка, която извеждаше Филип два пъти седмично на разходка, за да мога малко да отдъхна. Успокоението дойде от само себе си – когато стана на 10 месеца, Филип започна да се придвижва сам и плачът спря. Сега си мисля, че той просто трябваше да преодолее трудния си старт в живота. Но можеше да ни се спестят много неволи, ако бяхме получили навременна подкрепа от специалист.

Мария Герганова, 28 год., син Филип на 1 год.

Тя имаше нужда от време, за да се справи
Дъщеря ми Ралица през нощта спеше само около 4½ часа, след което се будеше и започваше да плаче. От самото начало беше по-неспокойна от другите бебета. А и аз имах проблеми с кърменето и ме убедиха да я храня с шише, което после влоши ситуацията – тя плачеше при всеки опит да я сложа на гърдата.
Вечер цели часове разнасяхме ревящото вързопче из жилището, докато заспи. Не оставяхме само бебето ни да плаче по което и да е време на денонощието. Убедена съм, че по този начин заредихме Ралица с чувство за сигурност и затова сега тя е толкова самостоятелна. Заспива сама в креватчето си, отива с радост в яслите, скоро ще има собствена детска стая. Тя просто се нуждаеше от повече време, за да привикне към света, но сега се чувства добре в него.

Нина Викторова, 22 год., дъщеря Ралица на 18 мес.

Експертно мнение
Най-важното е да не се оставя бебето да плаче.
Някои бебета плачат много повече от други. Някои са много по-раздразними. Това качество се среща приблизително при всяко седмо бебе по света. Към това се добавят и външни фактори. Проучвания показват, че силното психично натоварване през бременността може да доведе до по-плачливо бебе. Големият въпрос е как да се постъпва с такива бебета.
Какъв да е подходът към такива бебета? Родителите трябва да реагират незабавно, когато детето им плаче. Това значително съкращава периодите на плач. Швейцарски учени доказват, че бебета, които по няколко часа дневно са носени в слинг или на ръце, плачат по-малко. И кърменето при потребност, а не според твърд график, намалява плача. В някои африкански страни бебетата се слагат на майчината гърда през 15 минути и това ги успокоява невероятно много. Докато в развитите страни пък майките се съветват да не кърмят бебето си за успокояване.
Честото кратко кърмене може да се прилага, ако се отразява добре на майката и на детето. Не е нужно детето да се разнася с часове из жилището, защото това го превъзбужда, вместо да го успокоява. Бебето се приучва към спокойствие само в спокойна обстановка – когато се сложи в кревата, майката сяда до него, полага ръка на коремчето му и тихо му говори. И се старае да издържи, ако то плаче. Така детето няма да се чувства изоставено, а подкрепяно и обичано.
А ако родителите не желаят бебето да се кърми често и да се носи в слинг? Те просто трябва да се осланят на инстинкта си. Ефектът от всички мерки може да доведе до намаляване на плача само ако и родителите не се притесняват. Бебетата са снабдени с безкрайно чувствителни антени – ако усетят, че родителите им са нервни или дори агресивни, и те не се чувстват добре.
Как родителите да не се чувстват смазани от непрекъснатия бебешки плач? Преди всичко важно е да разпределят отговорността с повече хора – с баби и дядовци, приятели, детегледачка... Дабре е да потърсят близки по съдба, например в Интернет. И накрая – да се обърнат за помощ към специалисти, които да им предложат индивидуален подход, съобразен с конкретната ситуация. Доказано е, че само след 3–4 подобни консултации родителите са много по-спокойни при грижите си за своето трудно бебе и това вътрешно спокойствие се предава най-често и на детето.

Вера Антонова
психолог