Спешните урологични състояния при децата могат да се разделят на две основни групи – възпалителни и невъзпалителни. Първата група заболявания на пикочо-половата система се срещат по-често. Към тях се отнасят острият пиелонефрит, циститът и баланопоститът.


Острият пиелонефрит е възпаление на бъбрека. Той се среща по-често при малките момичета, отколкото при момчетата, обикновено в съотношение 2 към 1. Причинителите са бактерии, които могат да стигнат до бъбрека по кръвен (вследствие на ангина, пневмония, кариес и др.), по възходящ (от цистит и уретрит) или по лимфен път (след възпаление на близки до бъбрека органи). Най-често телесната температура на детето се повишава (до 39–40 °С), понякога може да има и втрисане. Майката може да забележи и промяна в цвета и миризмата на урината, както и намаляване на количеството й – тя става мътна, а понякога в нея има и кръв. Тези признаци могат да се съпровождат с гадене, повръщане и болки при уриниране.

При кърмачетата пиелонефритът често се предшества от някои симптоми на храносмилателния тракт (липса на апетит, болки в корема, диария, повръщане, запек). Ако температурата стигне до 40 °С, детето може да направи гърч.
Лекарят поставя диагнозата след изследване на кръв и на обикновена и стерилна урина. Необходим е и ехографски преглед на бъбреците. Лечението на заболяването се провежда в болница. Най-често детето приема антибиотици, болкоуспокояващи, антипиретици и спазмолитици.

Острият цистит е възпаление на лигавицата на пикочния мехур. Той се среща повече при момиченцата и се проявява с често и болезнено уриниране. Урината е гнойна, понякога и кървава. Възможно е в края на уринирането да се отделят няколко капки яркочервена кръв. Изследванията на урината показват наличие на много левкоцити, еритроцити и албумин. За да се постави точна диагноза, се изследва стерилна урина. Болното дете трябва да пие много течности. Предписват му се болкоуспокояващи, спазмолитици и антибиотици или сулфонамиди.
Баланопоститът е възпаление на главичката на половия член и кожичката, която го покрива (препуциум). Това заболяване се среща най-често при момчетата с фимоза (невъзможност за забелване на главичката). При тях между вътрешния слой на препуциума и главичката на членчето се събира смегма (секрет от жлезите на кожата и отпаднали епителни клетки), която поради лоша хигиена или инфекция от урината се възпалява. Признаците на това заболяване са сърбеж и парене в областта на главичката на члена, който отича и се зачервява, а от него изтича обилно гноен секрет. Задължително детски уролог или хирург трябва внимателно да забели главичката и да я почисти от смегмата и гнойта. Налага се и се намазване с антибиотична паста. След като премине острата фаза и при наличие на фимоза, следва оперативна корекция. Така се избягва повторната проява на заболяването.
Две са най-често срещаните невъзпалителни заболявания, които изискват незабавна и специализирана помощ на детски уролог или хирург – торзиото на тестиса и парафимозата.
Торзио на тестиса е завъртане на семенната връв на тестиса около собствената му ос, при което се прекъсва кръвоснабдяването на този орган. Това заболяване настъпва внезапно, по-често когато тялото е в покой и само в ¼ от случаите при телесно напрежение.
Малкото момче изпитва внезапна остра и много силна болка в областта на тестиса, торбичката се зачервява и отича, като става много чувствителна при допир. Засегнатият тестис стои по-високо от другия – почти в хоризонтално положение, втвърдява се и е силно болезнен при пипане. Диагнозата може да се постави след внимателен оглед на засегнатия орган и ехографско изследване с доплер.
Лечение изисква незабавното развъртане на семенната връв. Необходима е спешна оперативна намеса. Ако завъртането продължава по-дълго от 6 часа и не може да се възстанови кръвоснабдяването, налага се премахване на тестиса. Понякога при по-слабо изразено торзио тестисът може да се запази и 24 часа след като семенната връв се е завъртяла.
Парафимоза се получава, когато при наличие на фимоза главичката на членчето се оголи и кожата не може да се върне в нормалното си положение. При това положение се получава оток на главичката на члена и на пръстена, който образува заседналата кожа. Детето изпитва остра болка. Ако родителите се обърнат навреме към специалист, лечението е консервативно – мануално връщане на кожата в нормалното й положение. В случай обаче че се закъснее, се налага оперативна намеса. Лекарят трябва да пререже пръстена. След това се прави пластика на половия орган.
За да се избегнат тези заболявания, родителите трябва да поддържат добра хигиена на половите органи на детето си, да се консултират с личния си лекар и при най-малко съмнение и нужда незабавно да потърсят помощ от детски уролог.

Д-р Стоян Пеев
детски уролог, научен сътрудник към Клиниката по детска урология в МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”