Сричката просто не иска да излезе от устата въпреки усилията на детето. Как родителите могат да помогнат на заекващите малчугани.

Между три и шест години говорните умения на децата се развиват с високи обороти. Всеки ден се заучават нови думи, по-дълги изречения, повече граматика. Промъкването на “грапави” места в речта е нормално (“тогава тогава тогава тичах!…” Повтарянето на някоя думичка в бързината няма нищо общо със заекването. И възрастните понякога търсят подходящата дума.

Друг е случаят, когато децата неволно повтарят срички, когато са като блокирани преди някоя дума или в нея, или разтягат звуците. За заекване се говори, когато детето иска да каже нещо, но не успява веднага въпреки всички усилия. Статистически данни показват, че около 5% от децата заекват. Някои деца се плашат, други не се впечатляват особено. Изследвания показват обаче, че даже малки деца осъзнават заекването си. Затова родителите трябва непременно да реагират, по възможност без да драматизират проблема. Например може да споменат пред детето, че някои думички подскачат и че се налага то да се бори с тях. Но и да го насърчават, че въпреки това успява да разказва винаги много интересни истории.

Родителите притискат детето в следните случаи:

  • Ако игнорират заекването и по този начин го превръщат в тема табу
  • Ако прекъсват детето и му дават съвети например “да поеме дълбоко въздух”
  • Ако го хвалят за гладки изречения, казани “по-добре от вчера”.

При 80% от децата заекването изчезва от само себе си. Затова специалистите съветват  родителите да наблюдават детето си няколко месеца. Но ако то или родителите му страдат от тази ситуация, трябва да се потърси съвет от педиатър. Той може да препоръча лечение при логопед. В такъв случай родителите трябва да се обърнат към специалист по заекване на деца.