Ние, възрастните, си мислим, че знаем всичко. Постоянно четем, засипани сме ежедневно с информация от интернет и от медиите, а в работата се сблъскваме с най-различни казуси, които трябва да разрешим. И след всичко това толкова е смешно, когато не можем да отговорим на най-обикновените детски въпроси.

  • Мамо, защо хората спят през нощта?
  • Защо през деня е светло?
  • Защо някои хора са лоши?
  • А защо това ти е интересно?
  • Защо птиците летят? А защо имат крила?

 

След „защо” следва „защо

Детето ми е в период, в който всичко е свързано с въпроса „защо”. Мина доста време, докато в един момент усетих, че отговорът на всеки въпрос „защо” поражда следващ въпрос „защо” и т.н. Разбира се, често ми се случва да се затрудня с отговора.

 

Как да обясним

Толкова сме свикнали със средата, в която живеем, че отдавна сме я приели за даденост. Но как обаче се обяснява на едно дете защо хората имат нужда от сън през нощта, защо неговото приятелче от градината се е родило преди него и е по-голямо от него? Докато растат малчуганите, всичко, което ги заобикаля, е ново и интересно за тях. Макар че, като се замисля, не само за тях е така… Например, когато започнах новата ми работа, интересът ми към нея беше огромен. Когато посетих последната екзотична дестинация, разглеждах всичко непознато с огромно любопитство... А дечицата – те откриват новости всеки ден, във всичко наоколо, търсейки логика във всяко откритие. Понякога хилядите въпроси „защо” ми идват в повече, но се опитвам да съм търпелива, защото за сина ми всеки мой отговор е ценен. Така и аз заедно с него участвам в опознаването на света. Времето, което прекарваме с децата си, е подарък за нас, но и за тях. За нашите деца е важно да сме до тях в откривателствата им и да ги насърчаваме.

 

Защо = Нека обсъдим

Понякога последващото „защо” не значи точно „защо”, а е подтикнато от желанието просто да обсъдим темата заедно. И благодарение на това вече и аз зная, че синият кит е най-големият бозайник и че косатките могат да преплуват до 60 км за един час. И докато нашите деца опознават света, ние пък опознаваме по-добре тях. Те ни насочват към собствените си интереси, които са разнообразни и различни, защото всяко дете има индивидуален поглед за света. Със сигурност всеки родител в някакъв момент си е мислил за щастието на детето си в бъдеще и е имал собствена проекция за осъществяването му. Но всъщност задачата на нас, родителите, е не да превръщаме децата си в наши копия, а да им помогнем да открият и да бъдат себе си. От нас зависи да им предоставим възможност да изследват света и сами да формират собствените си предпочитания.