Ако за лека нощ погалите или целунете телцето на детето си и усетите, че то „гори”, не изпадайте в паника! Чрез повишаване на телесната температура природата милостиво ви предупреждава, че в детския организъм нещо не е наред. Обикновено този симптом пръв насочва към търсене на лекарска помощ.
Високата телесна температура (фебрилитет) е най-често реакция срещу заболяване, причинено от вируси или от бактерии. Бебетата и малките деца по-лесно „вдигат температура” в сравнение с по-големите и възрастните. При тях механизмите, регулиращи температурата им, още са несъвършени, нестабилни. Поради това не само различни по тежест заболявания, но и разходка в горещ летен ден, недостатъчно поемане на течности, излагане директно на силно слънце, висока температура у дома, навличане с много топли дрехи и завивки са честа причина за повишаване на телесната температура на малките. В изброените случаи неопитната майка получава сигнал,
че е допуснала грешка в облеклото, в предлагането на течности, в дневния режим, т.е. в грижите за детето.
Може да звучи парадоксално, но е доказано, че умерено високата температура (38.1– 39 °С, измерена в ануса) е
полезна за болното дете
Тя подпомага неговия неукрепнал имунитет, като потиска развитието на много от най-честите болестотворни микроорганизми. При споменатите случаи не бързайте веднага да провеждате „лечение”, още повече, че чрез понижаване на температурата не се премахва причината за фебрилитета! Тя трябва да се лекува съобразно с основното заболяване, установено от педиатъра.
При всяко съмнение, че температурата на детето е повишена, преди всичко я измерете. Всеки дом, в който расте дете, трябва да разполага с най-разпространения медицински уред – термометър за измерване на телесната температура. В музей в Упсала, Швеция, се съхранява най-старият оригинален стъклен живачен термометър. Той е от 1775 г. Живачните термометри са точни, но лесно се чупят. В моята практика съпреживях ужаса на една баба, счупила стъклен живачен термометър при ректално мерене на температурата на нейното внуче.
Живачните термометри вече са забранени
от Световната здравна организация и не се продават в аптеките. Заменени са от обезопасените електронни термометри, при които температурата бързо (за около 30 секунди) и точно се отчита на цифрова скала.
При бебетата и малките деца се предпочита измерването в ануса (ректално), а при по-големите деца – в устата, под езика. Измерването под мишницата е ориентировъчно. В тази зона температурата е с около 0.5 градуса по-ниска от ректалната.
Нормалната ректална температура е 36.5 –37. 5 °С.
Телесната температура показва индивидуални, възрастови и денонощни колебания. Препоръчва се майката
да „заснеме” нейния профил
при детето си, когато е напълно здраво.
като я измери неколкократно в едно денонощие. Така тя ще има сигурна основа за сравнение при евентуално боледуване.
Повишената температура при детето е важен симптом, който налага на първо време поне телефонно да съобщите на личния лекар за появата, симптомите и динамиката й. Това е особено наложително при кърмачетата, при внезапен температурен скок до 39.1–40 °С (опасност от т.нар. температурен гърч) и при съчетанието й с други съпътстващи симптоми – отпадналост, апатия, затруднено дишане, кашлица, повръщане, диария, обрив, болки. При изброените състояния и за да се избегне натоварване на детския организъм, до установяване на връзка с лекар
можете да приложите
общоизвестните домашни средства
Давайте на детето течности, обвийте го с навлажнени кърпи, поставете студена кърпа на челото, на прасците и китките му. На първо време може да дадете на болното и някои медикаменти с парацетамол под формата на свещички или сироп, но непременно в доза, която е уточнена при друг подобен случай с педиатър.
Доц. Райна Арнаудова
неонатолог