Радостта на детронираното първо дете от появата на новото бебе в семейството в началото е доста умерена. Майките обаче знаят, че постепенно всичко идва на мястото си...


В края на деня таткото обявява, че това са били най-ужасните 12 часа в живота му. Те са започнали с пристигането на майката и бебето от родилната клиника.

Първородният двегодишен син се хвърля с плач на тротоара пред дома. Минувачите го заобикалят, таткото влачи чантата и бебето, майката се опитва да вдигне “голямото” момче от тротоара.
През целия ден около девет часа двете братчета
плачат на смени
Големият плюе каша и зеленчуци из кухнята, бебето ака на масата за повиване и връща 2–3 порции кърма. Малко преди десет вечерта двамата юнаци най-после заспиват. По това време звънват съседите, за да връчат прекрасен букет на щастливите родители. И двете деца се събуждат и заплакват – ту едното, ту другото. Това трае около час. Когато най-после къщата утихва, таткото се произнася за най-ужасния ден в живота си.

Майката приема нещата по-спокойно, но и тя е наясно, че у дома вече ще цари по-голямо напрежение. Отминало е времето, когато двамата родители са скачали да наглеждат единственото бебе, а то щастливо е гукало и се е усмихвало. По-късно пък са се възхищавали как е пристъпвало на здравите си крачета, спокойно, че зад гърба му бдят мама и татко и го пазят от всичко лошо.
Вече няма един цар, а
двама принца
Това означава не само куп допълнителна работа, но и изваждане на семейството от равновесие. По-големият син е детрониран. Той се съпротивлява – докато мама кърми бебето, палавникът изскубва цветето от саксията, нарича кърмачето “лошо бебе”, а през нощта за първи път в живота си се промъква до спалнята на родителите. Там в малкото креватче спи другият принц. Таткото пак има повод да мисли, че е дошъл краят на спокойните дни и нощи...
На другия ден на гости идват баба и дядо. Големият син се разболява – има висока температура, запушен нос, херпес на устната. Бабата и дядото поемат бебето, а мама и татко се въртят както преди около баткото. Носят го из жилището, галят го, докато спи, хранят го с любимите храни и спят поред в неговата стая. След пет дни той се подобрява и с интерес започва да се вглежда в бебето. Казва, че това е брат му, който вече може да плаче добре.
Родителите се споглеждат и разбират колко са сбъркали, като са се опитвали да направят едно цяло от две деца и двама възрастни. Те са смятали, че в семейството всичко трябва да се прави заедно и при това всеки да е щастлив. Това обаче не става.
Всяко дете се нуждае
от специално внимание
– от време с мама и татко, което е само негово. Любовта не е тенджера, от която всички могат да се нахранят едновременно.
От този момент родителите разпределят задачите. Таткото поема карането на колело и разходките с по-големия син, мама гушка бебето. Или обратно. Това се отразява добре на малките “мъже”. Нощите стават по-спокойни, дните – по-мирни. Докато таткото е на работа, мама възлага задачи на баткото – да намери падналия биберон или да донесе шишето с вода от кухнята.
Две момчета с разлика от две години – според психолозите това е най-неблагоприятната ситуация. Колкото по-голяма е възрастовата разлика между децата, толкова по-малко те се сравняват и така отношенията им са по-спокойни. Сестрите спорят по-малко помежду си от братята, най-миролюбиви са отношенията между децата от различен пол.
Ревността и конкуренцията
са две страни на един медал. Медалът означава, че две, три или повече деца търсят своето място в семейството. От една страна, те се борят за любовта и вниманието на родителите си. Ако при това се почувстват на заден план, се проявява ревността. От друга страна, те искат да се различават помежду си, да бъдат признати за личности – това подклажда конкуренцията.
Колкото до ревността, тя е нормална. Дори шестмесечното бебе реагира отбранително по отношение на евентуален съперник. Ако майката се занимава с кукла вместо с него, то прави недоволна гримаса, рита с крака, плаче.
След раждането на бебе в семейството по-голямото дете може да се разболее, сънят му да се наруши, дори развитието му да се забави. Изведнъж то може да започне да иска биберон, мама да го преповива и храни. Ревността ще изчезне, ако на детето непрекъснато се показва, че то също е толкова важно за родителите, както и преди. За мама и татко това е естествено – те обичат по-голямото дете не по-малко отпреди, но то трябва
да усеща това денонощно
По-голямото дете се нуждае от време, през което поне единият родител да се занимава само с него – както е било преди. То се чувства голямо, когато го стимулират да помага в грижите за бебето. Родителите обаче трябва често да подчертават колко е хубаво, че бебето има брат, който им помага да се справят.
Способността на хората да се отнасят по един или по друг начин според психозолите се нарича емоционално разбиране. Тази способност помага на възрастните да проявяват съчувствие и разбиране. Ако на децата се обяснят връзките, те също ще се научат да разбират емоционално – бебето плаче, защото е гладно, ако мама го накърми, то ще се почувства отново добре...
Ревността може да се овладее, конкуренцията между децата в семейството обаче
продължава да съществува
Колкото по-малка е разликата между едното и другото дете, толкова по-силно всяко от тях ще се бори за мястото в сърцата на мама и на татко. Още от времето на Дарвин – основателя на еволюционната теория, се знае, че у човека е заложен стремежът да бъде без конкуренция.
Отначало по-малкото се мъчи да се доближи до по-голямото и му подражава. При това то бързо научава много неща и става все по-голям конкурент. Състезанието между децата е особено силно между 9- и 18-месечна възраст. През това време нервите на родителите са подложени на изпитание. Опитът им показва, че докато споровете между малчуганите се водят предимно на висок глас, но без физичска разправа, те не бива да се намесват.
Войнствени петлета и най-добри приятели
– така психолозите описват тези особени отношения между децата в семейството, които развиват все по-умели стратегии как да запазят и да заздравят връзките помежду си. Въпреки всичко те намират свой собствен стил, който е различен при всяко дете.

Соня Найденова
психолог