Когато Вашето съкровище се учи да се храни само, не е времето да го приучвате на изискани маниери. Предстоят Ви обаче доста забавни мигове. Не отнемайте радостта на детето от присъствието на масата.

Един ден чудото става – Вашето дете вече седи на масата, размахва вилицата и лъжицата и... започва да се храни самостоятелно! Направо възхитително! E, понякога и отчайващо… Защото следите са налице и често са трайни. Повечето бебета правят първите си опити в храненето между 8-ия и 12-ия месец, когато вече могат да седят без чужда помощ в столчето и умеят да стискат палеца с останалите пръсти на ръката.
В началото всичко е трудно, защото за малките самостоятелното хранене е истинско изпитание. Най-напред лъжицата трябва да се напълни, без чинията да се плъзне. След това съдържанието от лъжичката да попадне в устата, без да се изсипе. Точните попадения са доста редки, затова пък петната от спанак по пода и пръските от супата с моркови по тапетите се множат. Ще мине доста време, докато детето Ви се научи да координира отделните движения. Спокойно – не е толкова важно кога то ще овладее самостоятелното боравене с лъжицата. По-важно е храненето да му доставя удоволствие, а не да води до постоянен стрес. Предлагаме Ви тактика за по-лесно постигане на успех.
Експериментите са разрешени. Оставете детето само да натрупва опит и не забравяйте, че храненето е удоволствие. Затова в началото слънчицето Ви ще изследва лъжицата и отново и отново ще вади от устата си парченцето круша. Всичко това просто не може да стане без участието на ръцете. С всяко попадение в устата, независимо дали е с помощта на пръстите, или с лъжица, детето натрупва собствени постижения.
То няма да остане гладно. Дори половината храна да не отиде в устата му, то ще изяде достатъчно. В началото вероятно по-голямо количество ще попада къде ли не – от бузите до ушите, но не и там, където трябва. Може да му помагате, докато все още се упражнява, но задължително спирайте, когато вече насочва правилно лъжицата – дори храненето да трае по-дълго.
Позволено е да се играе с яденето. Едногодишното дете не може да разбере, че с храната не се играе. Въпреки това почти сигурно е, че то е сито, когато само рови из кашата или раздробява хляба. Струва си да опитате да сложите край на тези занимания или да извадите Вашето слънчице от столчето за хранене. Сложете го отново в него, ако поиска да яде още. Това не бива обаче да се превръща в ритуал – детето трябва да научи, че на масата не може да се седи безкрайно. Не е нужно чинията да е празна. Някои родители смятат, че могат да надхитрят детето и с разни трикове (четене на приказки, показване на картинки) да го принудят да яде. Грешка! Детето Ви знае най-добре дали и колко е гладно. То няма да яде от учтивост или от скука, както понякога правим ние, възрастните. Погрешно е също така да му отказвате втора порция от яденето, което му харесва, заради опасението, че ще надебелее. Вашето дете ще успее да усвои правилата на хранене само ако му позволявате само да регулира глада си.
Ритуалите спестяват време при храненето. Определени навици и ритуали помагат храненето да не се превърне в многочасова процедура. Например привичката да се яде само на масата и в седнало положение (в столчето), а не по време на игра или между тичането насам-натам, “на крак” или още по-лошо – пред телевизора. Ритуалите, като пожелаването на добър апетит, също настройват към хранене. Храненето е семейно събитие. Децата разбират това най-добре, когато по време на хранене всичко останало – телефонът, вестникът, телевизорът – е второстепенно за възрастните. Важно е времето за масата да е точно определено и да се спазва. Разбира се, няма да е възможно винаги цялото семейство да се храни по едно и също време. Но детето не бива да се оставя да яде съвсем само. Когато мама седне на масата и хапне макар и нещо малко, яденето е много по-вкусно и малчуганът се приучва да се храни чрез подражание.

Съвети за начинаещи

  • Сервирайте храната в дълбока чиния или в купичка – така лъжицата ще се пълни по-лесно.
  • Детето ще се справя по-добре, ако в чинията има малко количество храна. Не му предлагайте прекалено течно ядене.
  • В началото на “обучението” малките пластмасови лъжички са по-удобни, защото понякога металните и сребърните лъжици са с остри ръбове.
  • Специалните детски прибори не са задължителни, детето може да се учи да се храни и с обикновени прибори.
  • Малчуганите обичат своите съдове с пъстри рисунки на животни и са привързани към тях. Те не са задължителни, но допринасят за удоволствието от храненето.
  • Защитете се с престилка или със стара фланелка, когато сядате с детето на масата – това би могло да Ви спаси от някои вълнуващи доматени “апликации”.
  • Постелете полиетиленово фолио под мястото за хранене, ако на пода има килим. Така ще пощадите и нервите си.