Вероника е на 40 години и от дете мечтае да има голямо семейство. Сега вече е майка на 4 деца на възраст между 6 и 21 години. Тя споделя, че е готова да има още, но съпругът й се противопоставя на това нейно желание. Ето какво разказа тя пред “9 месеца”. Когато бях 7-годишна, обичах да седя на пода обградена от много кукли и да ги храня, да ги приспивам и обличам. Винаги съм искала да имам много деца и казвах на майка си: “Когато порасна, ще имам поне 4.” Сега мисля, че
Бог ме е създал, за да бъда майка
Родих първото си дете много млада. Бях едва на 19 години – безумно влюбена в приятеля си, нетърпелива да се омъжа и да създам собствено семейство. За съжаление приятелят ми искаше да отложим сватбата, смяташе, че не сме готови за такава крачка. Нито моите, нито неговите родители позволиха да живеем без брак и така се оженихме. Бях бременна и невероятно щастлива. За съжаление бащата на бъдещото бебе не беше готов за това предизвикателство. Няколко месеца след раждането на сина ми Николай съпругът ми поиска развод. Останах разведена – трябваше да работя на две места, за да се справям. Често изпадах в депресия. Мислех, че ще прекарам остатъка от живота си сама с Николай. Но съдбата ми се усмихна – запознах се със сегашния си съпруг Красимир. Два месеца след това вече бях бременна. Този път той пръв заговори за сватба. Оженихме се бързо. Останах си вкъщи и така се появи Велислава. После нещата се подредиха така, че няколко години по-късно бях


заобиколена от четири прекрасни деца
Майка ми беше много доволна, а баща ми се тревожеше как ще изхранваме толкова голямо семейство. Имаше моменти, когато парите не стигаха, но винаги сме се справяли. Свекърва ми също помагаше. Тя приемаше всяка моя нова бременност като дар от Бога.
Приятелите ни също приемаха нещата нормално и никой не ми е казвал лоша дума. Бяхме се обградили със семейства, които също обичат децата. Веднъж в магазина една възрастна дама ме видя с цялата ми челяд и ме попита дали са мои. Не повярва, когато й отговорих.

Някои хора ме поздравяват, други смятат, че съм луда. Обожавам да съм бременна, да усещам, че давам нов живот, че бебето мърда в корема… В един момент обаче трябваше да спра да забременявам. Въпреки това
все още имам желание да раждам
Майчинството ми действа като наркотик – непрекъснато искам още… и още деца. То дава смисъл на живота ми. Четири пъти съм минавала през всички тези радостни чувства – първата усмивка, първото зъбче, прохождането, първите думи… Всеки път след раждането изпадах в депресия, защото мислех, че това може би ще е за последно.
Преживявах бременностите без проблем и раждах бързо. През цялото време съпругът ми беше неотлъчно до мен и ми помагаше. Грижеше се за нас. Желанието ми да имам голямо семейство се сбъдна. Често правя много жертви – нямам почти никакво време за себе си, а и рядко оставаме насаме със съпруга ми.
Децата пораснаха и вече изпитвам
носталгия към старото време
на пелени и падащи зъбчета. Имах шанса да постигна мечтата на живота си – да имам 4 деца. Никога не съм съжалявала за избора си. Преди година започнах курсове за преквалификация. Искам отново да започна работа, но на 4 часа, за да мога да имам време за децата.
Не мисля за деня, когато те ще напуснат дома и ще имат семейства. Най-големият ми син вече учи право и живее на квартира, но другите три все още щъкат около мен. Чакам с нетърпение първите внучета, за да мога отново да се отдам на страстта си да гледам деца.
Със съпруга ми обсъждаме възможността да осиновим още едно детенце. В началото той се противеше, но сега май се нави.
Понякога, когато гледам семейство с едно дете, се питам какъв ли щеше да е животът ми, ако и аз имах само едно. Всичко щеше да е различно, но… Щастлива майка съм на четири слънчеви деца.