Преди бременността сте си обещали да не се вманиачавате в отглеждането на бебето си и да не се превръщате в една от онези „луди” майки, които постоянно говорят за своето малко съкровище. Ето, че бебето вече е в ръцете ви и не може да се контролирате. То е толкова сладко и невинно! Готова сте да дадете живота си за него. Обичта ви е огромна, вече спите, ядете, живеете само заради вашето дете. Готова сте да му простите всяка беля и да изпълнявате всяка прищявка. Дали обаче не прекалявате? Разглезеното дете може да се окаже бомба със закъснител.



Трудното начало
След раждането всичко ще ви се стори трудно. Малкото ще плаче, ще е недоволно и гладно, всяка нощ ще се буди през час. Същевременно и вие покрай него ще се чудите какво да направите, че всичко да е наред, дали се справяте според съветите на лекаря и дебелите книги. Адаптацията на бебето към живота извън утробата е трудна. Първите седмици са тежки за него и затова то постоянно плаче. В началото може да ви се стори, че с мъничето става нещо необичайно. Всъщност животът му е поредица от глад, студ и пълни пелени за еднократна употреба. В този период то има нужда от вас. Доверете се на интуицията си. Редовно проверявайте дали детето не е гладно, жадно, дали не му е студено или пък не трябва да му смените пелената. Често малкото има нужда от внимание и ласки. След раждането то търси мама, защото се чувства само, а тя е единственият познат човек. Все пак не прекалявайте с носенето на ръце. Понякога детето има нужда да поплаче. През деня то натрупва много емоции и единственият начин да се освободи от тях е чрез сълзите вечер. Решението е да го оставяте да плаче и само да се успокои. В случай че и вие сте напълно изтощена от безсънните нощи и постоянното хленчене на малкото, потърсете помощ от друг човек. Помолете таткото или някоя баба да ви сменят. Излезте навън. Не се чувствайте виновна, че оставяте бебето. Добре е да осъзнаете, че няма съвършени майки. Запомнете, че скоро малкото човече ще ви изненада с усмивка или ще протегне ръка към вас. Дайте си време да свикнете с новата обстановка и скоро всичко ще е наред.


Не искам да ям!
Едва ли ще намерите дете, което не обича шоколад, но лесно може да се сблъскате с бебе, което плюе с отвратена гримаса пюрето на мама. След 6-ия месец, когато обикновено започва захранването, се появяват и първите конфликти между детето и майката. Ако досега мъничето е свикнало да получава вкусната и леснодостъпна майчина кърма, оттук нататък то трябва да се примирява с „отвратителното” зеленчуково пюре. От значение е да започнете захранването така, че детето да свързва храната с нещо приятно. Все пак внимавайте! Много майки правят грешката да дават плодови пюрета на детето си, защото смятат, че те са по-вкусни. Това напълно противоречи на правилната схема на захранване, одобрена от педиатрите. За да избегнете проблеми, пригответе пюрето с две основни съставки (например картофи и моркови) и редувайте третата. По този начин може да определите кое не се харесва на малчугана. Не се отказвайте лесно. След няколко дни отново му поднесете отхвърленото ядене. Не прекалявайте с количеството.

Първите стъпки
Скоро вашето съкровище ще започне да пълзи, а след това и ще направи първите си стъпки. Така пред него ще се открият нови хоризонти. За всяка майка това е един от най-трудните периоди. Непрекъснато наблюдавайте мъничето. То копнее да изучава света, който се открива пред него, но не се съобразява с опасностите. За вас остава не леката задача да налагате ограничения и да повтаряте: „Не пипай!” и „Не там!” Това е един от етапите от развитието на детето, през който може да го превърнете в истински глезанчо. Ако продължително го държите седнало в столчето, опасявайки се, че ще падне, докато ходи, или пък му забранявате да пипа всички непознати предмети, ако постоянно поставяте бариери пред него, ще го превърнете в страхливо, зависимо, тъжно и ревливо дете. Това е типичният разглезен малчуган. Важно е да намерите баланс – да въведете мерки за сигурност, но да не прекалявате.

Поощрявайте независимостта на мъничето. Нека то да израсне активно, любопитно и весело и така постепенно ще се научи да приема ограниченията, които му налагате.

Не нарушавай правилата
Едва навършило годинка, малкото човече вече се превръща в истинско камикадзе. Сякаш му доставя удоволствие да сложи ръката си на топлата печка или да напъха пръстите си в контакта. Малко по-голямото дете с удоволствие виси от пързалката или се катери по клоните на някое дърво. Сигурно се чудите как може да предпазите мъника от всички опасности, които го дебнат. Всъщност в този период детето постепенно започва да различава забраненото и разрешеното. То обаче прави всичко възможно да нарушава правилата и да ви манипулира, като се възползва от вашите слаби страни. От значение е да устоите на всички молби и тръшкания и да не угаждате прекалено на детето. Не го глезете и отстоявайте позицията си. Запомнете, че ако сте по-твърда сега, ще ви е много по-лесно да управлявате и да озаптявате порасналото дете, когато то се държи недопустимо.

Вече съм голям!
Между 2- и 3-годишната възраст детето започва да се осъзнава като личност. То се назовава с името си и показва собствена воля. На този етап от развитието му навлиза във фазата на първия „пубертет”. Не се чудете, ако най-честата дума, която чувате от него, е „Не!”. Отрицанието и нежаланието да приема вашите напътствия, заповеди и молби са просто начин детето да поставя своите граници и да показва своята индивидуалност. В много случаи няма да знаете как да реагирате пред неговите избухвания, плач и тропане с крак. Запомнете, че това поведение е напълно естествено. Няма мъник, който да не е преминал през периода на непокорството. Важно обаче е да въведете твърди и строги правила. Капризите и недоволството на детето ще се увеличат, ако то разбере, че постига каквото поиска без проблеми. Запомнете, че 2–3-годишните не осъзнават добре емоциите си. Те изпитват буря от чувства, но не могат да ги контролират. Когато мъничето избухне, не му обръщайте внимание. Дайте му време да се успокои. Бъдете сигурна, че след време само ще се научи да овладява гнева си.


Донка Дамянова
психолог