Детето започва да рисува! Първите опити ще забележите към 15–18-ия месец. В тази ранна възраст заниманието с молива, разбира се, не е още истинско рисуване. Сега е само началото на т.нар. предизобразителен стадий.
Хванало несръчно молив или химикалка, детето драска напосоки по листа, стената, върху някоя ценна книга... То се увлича, като вижда, че е сътворило някакви чертички. Приятно е изненадано от себе си – открило е нов начин да използва ръката си. До този момент тя му е служила главно при заниманията с играчките или при храненето с лъжичката.


В първите драсканици на детето ви все още няма никакъв смисъл – те не изобразяват нищо конкретно. Има обаче една любопитна особеност – още отрано всяко малко дете има свой стил на “рисуване”.
Едно очертава тънки, дребни щрихи, друго драска само в центъра на листа, а трето действа с размах – ще нашари целия лист. Това дава основание на някои психолози да оценяват характера на малкото дете дори когато е само на 1 ½ год.

Към края на втората година децата започват да разнообразяват своите драскулки. В създаваното от тях личат и прави черти, и дъгообразни ивици, а впоследствие и по-ясни кръгови линии – спирали, кълбо от “конци”, появяват се и оформени колелца. Някои 2–2 ½-годишни “художници”, след като сътворят нещо, вече го оприличават и назовават: “конче”, “мама”... Друг въпрос е дали въобще има сходство – май само те го откриват.
Този образ обаче не е предварително заплануван – той има връзка само с някаква моментна емоционална нагласа. Към 3 години графичната “самодейност” става по-умела. Ако сте показали на детето си кое как се прави и му предложите да го изобрази, то е в състояние да ви нарисува комбинирано изображение на кръг с права линия – балонче с конец, черешка с дръжка и пр.
През ранното детство завършва стадият на драскулките Още през тази възраст вниманието на човечето се насочва към една интересна, чисто човешка способност – да се изобразява нещо. Някои деца дори преди края на 3-ата година вече се опитват да нарисуват човек. Той има типичен “портрет”. Специалистите го наричат “главоног”, защото краката му излизат направо от главата. Главоногите са типичните хора, които 4-годишните деца рисуват. По-късно те вече добавят и тялото. Така постепенно навлизат в активния период на пристрастяване към рисуването, характерен за почти всички деца. Той включва времето между 4- и 8-годишната възраст. Тогава уменията в тази дейност се подобряват, но образите са далеч от съвършенството. Това е стадият на схемата и на прозрачните (рентгеновите) изображения
Обикновено главата е голяма, от нея ви гледа лице без нос, а тялото няма шия. Ръцете са като пръчици, имат по 3 или 4 пръста. Краката са обърнати надясно, а лицето – напред. Нарисуваният човек има шапка, а косата му е скрита под нея. Можете да видите едновременно цветя и някое дърво в двора, но и масата с вазата у дома.
Това, че детето още не умее да рисува както трябва, съвсем не означава, че и то харесва своята рисунка. Ако му предложите да избере между няколко изображения на негови връстници с по-добри умения или на възрастни, то без колебания ще посочи по-съвършената и реалистична картинка. Важно е да имате предвид една особеност на децата в предучилищна възраст – те рисуват не от натура, а по памет. Малките художници представят най-важното, онова, което им е направило най-силно впечатление в дадения обект – човек, предмет, животно...
След 8-годишната възраст детските рисунки се изпълват с повече детайли, с по-голямо богатство на цветове, пропорциите и формите в тях са по-близки до действителните. Това е периодът на т.нар. реалистични изображения.
Проучвания на детското увлечение към рисуването посочват, че при повечето деца то започва да затихва към 11–12-годишната възраст. Причините са няколко. От една страна, детето става по-критично към способностите си в тази област. От друга – то вече може по-добре с думи да описва своите преживявания. Някои се отдават на поетични изяви, опитват се да пишат стихове. Появяват се и нови интереси. Само децата, които имат съответните заложби, проявяват траен интерес, продължават да рисуват и да се развиват творчески.
Детските рисунки разкриват много от вътрешния живот на детето което то не може или не иска да сподели. В своя професионален опит неведнъж съм установявала сериозни проблеми при различни деца, за които родителите им дори не са подозирали. Съществуват редица признаци, които ориентират за това. Те са определени след анализ на хиляди детски рисунки (на човек, семейство, къща...). Може обаче да ги интерпретира правилно само опитен специалист. Нужно е да се отчитат и други данни, за да се получи повече информация за психичните особености на детето и на неговото обкръжение. При някои деца рисуването се използва и като средство за психотерапия – за изживяване на страхове и травми. Изобразяването върху листа (стената...), както и играта са любими занимания на малкото дете. Те му доставят голямо удоволствие. Но не е само това. Като се стреми чрез рисунката да пресъздаде своите впечатления, детето се учи на наблюдателност и по-добре разбира хората и света около себе си. Чрез този акт то неусетно разкрива и собственото си психично състояние. Когато е щастливо и радостно, образите и цветовете върху листа са едни, ако е потиснато или нещо го тревожи – картините са съвсем други. Поощрявайте детските изяви!
Старайте се в по-ранните години на детето да си спестявате крайните оценки – обезкуражаващите критики или пък прекалено възторжените овации: “Какъв голям талант си!” Времето, а и упорството на детето ще покажат дали и този период ще се изживее, или наистина пред очите ви расте бъдещ художник. Поради лично пристрастие смятам, че това е една прекрасна професия...