Двегодишната Валя има много мил и грижовен татко. Въпреки това тя не е привързана към него. Като детски психолог, опитвам се да разбера защо почти нищо не се получава без участието на майката.


Будни, внимателни очи, миловидно детско лице, светли коси – това е двегодишната Валя. Моника, майката, е на 26 години, таткото Стефан – на 32. Приятели сме от години. Знам, че Валя е

изключително привързана към майка си
и иска постоянно да е с нея. Не позволява на баща си да й събуе обувките, нито да я нахрани или да я сложи да спи. Тя настоява всичко да прави мама и за по-сигурно подкрепя желанията си с плач. Знам, че още от раждането таткото се грижи с любов за момиченцето, но това не сближава Валя с него. Ако мама не е наблизо, нещата между двамата вървят. Но щом усети присъствието й, Валя се вкопчва в нея и обръща гръб на баща си.
При последното ми гостуване Валя изненадващо позволи на баща си да я събуе, да я преоблече и да я сложи на столчето й до масата за хранене. Това беше напълно изненадващо.

От пръв поглед се вижда, че таткото се отнася много мило, внимателно и търпеливо с дъщеричката си, но
хармонията бързо се нарушава
– момиченцето иска да седне в скута на майка си и там да обядва. Родителите са единодушни – да се храни с татко, а след като приключи с яденето, да се сгуши при мама. Валя обаче плаче безутешно и все по-силно, докато най-после Стефан не я занася в кревата за следобедния сън.
Вече можем да поговорим спокойно. Моника разказва, че Валя иска непрекъснато да е до нея. Малката не може да се занимава сама и
следва майка си на всяка крачка
Ако двете играят, Валя отпраща баща си да излезе от стаята.
Моника живее в стрес. От една страна, тя иска Стефан да участва по-активно в отглеждането на детето (с което би я облекчил), от друга – не е толкова лошо да се чувства незаменима. Затова й е трудно да отказва нещо на момиченцето си.
Дали няма да е добре Валя да се отдели за известно време от нея? Моника смята, че тогава малката ще се чувства необичана и отхвърлена. А ако постои малко с баба и дядо? Детето се радва, когато е с тях, твърдят и двамата родители. Момиченцето подава ръчички дори на жени, които не познава, но се страхува от мъже. Значи Валя не е толкова срамежлива или плаха. Дали пък не иска тя да определя какво да става?
Научавам, че момиченцето
не обича да играе с връстници
а предпочита компанията на по-големи деца и на възрастни, които се съобразяват с желанията й.
Разбирам, че когато Стефан отсъства по-дълго от къщи, малката постоянно пита кога ще си дойде татко и при завръщането му радостно подскача около него. Значи по принцип не отхвърля баща си, дори понякога двамата (без мама!) отиват на разходка.
Когато иска нещо от майка си, Валя почти винаги го постига. Моника се оправдава с това, че така настава мир и тя улеснява живота си. Чрез тази тактика дъщеричката бързо научава, че лесно постига желанията си, когато настоява с всякакви средства пред майка си.
Две са посланията на Валя към майка й. Едното е: “Имам нужда от теб и те обичам повече от всичко на света.” Другото: “Затова трябва да правиш това, което искам.” Моника съзнава, че детето постоянно я изнудва.
Майката обича момиченцето си и иска то да е добре. Само че редно ли е Валя да има толкова много власт и почти всичко да става според нейните капризи. Моника ще трябва
да сложи граници
които да покажат на детето, че не винаги желанията му ще се изпълняват и че ще трябва да се съобразява с другите и да се научи да отстъпва.
Пример с храненето: най-добре е предварително да се каже на Валя, че днес ще я храни татко. Ако тя с плач настоява за мама, и двамата родители трябва да са категорични – или с татко, или няма да има храна. При събуването и събличането също не са нужни битки за надмощие – който е по-близо до детето, той му помага.
Добре е майката да се опита да не изпълнява всяко желание на дъщеря си. Ако тя праща мама да й донесе куклата или друга играчка, спокойно Моника може да й откаже. Нужни са, разбира се, здрави нерви, тъй като никое дете не се отказва лесно от извоюваните с плач привилегии.
Оттук нататък на момиченцето трябва да е ясно, че плачът вече няма да помага!
Границите, поставени от родителите, не са само ограничение, те са ориентир, дават сигурност и опора. Точно от това се нуждаят децата, особено между две- и тригодишната възраст, когато искат да командват. Във всички случаи, ако майката отстоява позицията си независимо от протестите на детето, печелят и двете: тя отвоюва частица свободно пространство, а то – частица опит за вграждане в социалната среда.
“Топлата” връзка между майка и дъщеря се дължи на това, че след раждането мама основно се грижи за детето, а на таткото се пада отговорността за материалната сигурност. По цял ден майката 
и детето са заедно и понякога
бащата остава изолиран от този съюз
Това може да се промени, ако ролите не са толкова закрепостени и бащата по-често се привлича в непосредственото общуване с детето. Важно обаче е родителите не само да разпределят задачите помежду си, но и да запазват партньорската си връзка. Добре би било от време на време да се връщат към някои практики от периода, когато са били влюбени. Веднъж седмично да поверят детето на баба или дядо или на детегледачка, да отидат на театър, на разходка или на среща с приятели. Това няма да ощети детето, напротив – родителите стават по-силни, когато отделят време един за друг не само като организатори на всекидневието, но и като партньори. Така те осигуряват на детето си още повече защитеност и сигурност.

Мария Попова
психолог