Д-р Радка Масларска
неонатолог
Слухът е от сетивата, които се формират още при вътреутробното развитие на бебето. Ушите започват да се оформят около 8-ата гестационна седмица, а структурното им изграждане завършва през 24-ата. Към 18-ата г.с. нервните окончания и костите на вътрешното ухо са достатъчно развити
и нероденото бебе чува биенето на майчиното сърце и кръвта, циркулираща по пъпната връв.
Въпреки че слухът се изостря няколко месеца след раждането, новороденото реагира на звуци с ниска до средна честота. Според научни изследвания още през първите месеци от живота си бебето може да различава гласовете на родителите си. Със съзряването на нервната система то започва да възприема по-слаби и високочестотни звукови стимули. При нормално развитие на слуха на 4 месеца бебето реагира на силен звук, а на 6–7-месечна възраст вече разпознава по-слаби звуци и локализира посоката, от която идват.
1 на 3500–4000 новородени бебета обаче страда от вродена глухота, а с различна степен на нарушение на слуха са от 1 до 3 на 1000 деца.
Често причините за намаления слух са лечими, а повечето от нелечимите се преодоляват чрез протезиране на слуха.
В България детската глухота най-често се открива в много късна възраст (обикновено около първата година на детето), което според д-р Радка Масларска – началник на неонатологичното отделение в МБАЛ "Токуда Болница София“, се дължи на
липсата на масов скрининг
при новородените. Реално увреждането на слуха може да се установи още в първите дни след раждането чрез евтино и бързо ултразвуково изследване. Апаратът за отоакустични емисии дава възможност за рутинно изследване на слуха на бебетата от 48-ия час до навършване на 8-месечна възраст. Изследването се осъществява, като във външния слухов канал се поставя сензор с мек накрайник. Подава се звуков сигнал и апаратът отчита реакцията на вътрешното ухо. По този начин, освен увреждания на вътрешното ухо, могат да се „уловят“ и заболявания на външното или на средното ухо.
Ултразвуковото изследване е напълно безболезнено
и щадящо, не затруднява нормалната адаптация след раждането и при необходимост може да се повтаря често.
Скринингът чрез отоакустични емисии е подходящ за всички бебета, родени след 35-ата г.с. Ако бебето е недоносено, резултатът от изследването често е негативен, без да има реално отклонение в слуха. При преждевременно родените нервната система е незряла и слуховият апарат се развива.
Най-подходящият момент за изследването
е между 48-ия и 72-рия час на новороденото, тъй като при раждането си повечето деца имат верникс (субстанция, предпазваща тялото на бебето) не само по кожата, но и в ушния канал. Желателно е тестът на слуха да се извърши, след като детето е изкъпано, а ушите му – добре почистени.
Ако се установят отклонения в слуха, изследването се повтаря след един месец. Ако и тогава резултатът показва нарушение, детето задължително се насочва към отоларинголозите в УМБАЛ „Царица Йоанна“, където се намира единственият в страната център за вродена глухота.
На детето се прави изследване, при което се отчита електрическият отговор на звуково дразнене. Ако се потвърди съмнението за пълна глухота, може да се направи кохлеарна имплантация на много по-ранна възраст – между 6-ия и 8-ия месец.
Повод за притеснение има, когато до края на втория месец детето не реагира на силни звуци. Обичайно при силен неприятен шум (пляскане с ръце, пускане на прахосмукачка) бебето се стряска, събужда се, плаче, отваря и затваря очите си. Нарушение на слуха може да има, ако кърмаче на 3–4 месеца не се обръща по посока на звука или не обръща внимание на свирещи играчки, ако 6–7-месечно дете не реагира на звуци от радио, телевизор, не показва неспокойство при среща с непознати шумове, ако на 1-годишна възраст не се обръща при споменаване на името му или не казва поне няколко думи.
При деца с намален слух или с пълна глухота се наблюдава забавено или липсващо говорно развитие. Ето защо ранното диагностициране и своевременното поставяне на кохлеарен имплантат дават шанс на децата, родени с глухота, да развият нормално сетивата си, да проговорят с връстниците си и да възприемат света както чуващите деца.
Даниела Добрева
При вродената глухота има фамилна обремененост и затова на новородените, в чиито семейства има вродена увреда на слуха, задължително трябва да се направи скрининг. В рисковата група са и децата с генетични заболявания като синдром на Даун, вродени инфекции (токсоплазмоза), недоносените и родените с ниско тегло и т.н. Увеличаването на слуховите нарушения изисква да се въведе скринингова програма за ранно диагностициране на слуха и предприемане на лечебни и профилактични действия, за да се избегне инвалидизацията на децата.
Въпреки че стартирането на програма за национален скрининг на вродената глухота периодично се обсъжда по ред причини, в това число и липсата на средства, тя все още не е реализирана. Само в няколко родилни отделения в България са въведени специалните ултразвукови апарати, с които може да се установяват нарушения в слуха на бебетата. В София такъв скрининг на слуха на новородените се прави само в две болници – във ІІ САГБАЛ “Шейново” и в МБАЛ "Токуда Болница София“. Въпреки че НЗОК не поема това изследване, в "Токуда Болница София“ то се извършва безплатно задължително на всяко новородено.
При нормално развитие на слуха на 4 месеца бебето реагира на силен звук, а на 6–7-месечна възраст вече разпознава по-слаби звуци и локализира посоката, от която идват.
