В последните години честотата на алергичните реакции към хранителните продукти достигна 50% от всички алергични заболявания. Според някои данни през първата година от живота си всяко четвърто дете има подобен проблем.


Поради незрелостта на секреторната имунна система и специално на секреторния имуноглобулин А в ранната кърмаческа възраст чревните стени са пропускливи за белтъчните макромолекули на кравето мляко и други попаднали чрез храната антигени.

Терминът “хранителна алергия“ означава реакция на имунната система към определен хранителен продукт, изпълняващ ролята на алерген. Алергичните реакции възникват почти веднага след консумацията на дадения продукт, към който е установена повишена чувствителност. Понякога е възможно алергията да се “отложи” и да се прояви няколко часа след хранене.
Симптомите могат да са разнообразни
 – храносмилателни (болки в корема, повръщане, разстройство), дихателни (ринит, спазъм на бронхите), кожни (сърбеж, уртикария, оток или възпаление на лигавиците на устата, носа и др.).

Основните принципи на лечебното хранене на деца с хранителна алергия са максимално осигуряване на балансирано физиологично меню при задължително ограничаване на продуктите с висока сензибилизираща активност и изключване на индивидуалните хранителни алергени. С възрастта външните прояви на алергиите постепенно затихват, особено когато родителите не са оставили този процес на самотек и не са продължили да предлагат на детето алергизиращи продукти.
Хранителната алергия е състояние, което се среща най-често при деца до 3-годишна възраст. Непоносимостта към определени храни
зависи от възрастта
В кърмаческата възраст най-честа е алергията към белтъка на кравето мляко. В медицинската практика са познати редки случаи на алергия към майчиното мляко. Какво остава тогава за неговите заместители? Проблемът се изразява в непоносимост на детето към кравето мляко, независимо дали то е квасено, или към адаптираното мляко. В някои случаи става дума за фамилна обремененост, а в други – за грешки в храненето (рано включване на краве мляко в храната на детето).
В основата на лечението е
пълното и продължително изключване
на белтъчините на кравето мляко
от храната. Млеката, които се препоръчват, са получени чрез топлинна или ензимна обработка на белтъчините на кравето мляко. Целта е да се получи продукт с ниска алергенност, който да осигури нормално развитие на детето. Известни са два вида такива млека:
на основата на хидролизиран казеин – Nutramigen, Pregomin;
на основата на хидролизиран суроватъчен белтък – Alfare, Pepti–Junior.
Млеката от първия вид се отличават с недобри вкусови качества, поради което не се приемат с желание от децата. Вторите са по-вкусни, но по-скъпи. Кое мляко ще се избере, е въпрос, за който може да помогне лекар специалист.
При редките случаи на тежки алергични реакции, включително и към описаните диетични млека, се налага включване на мляко, което се състои от свободни аминокиселини. Такова е Nutri–Junior.
На последно място се препоръчват соевите млека – Nutrilong soja, Frisosoy. Те са най-евтини, но трябва да се има предвид, че 30% от децата с алергия към белтъка на кравето мляко имат алергия и към соевия белтък.
Козето мляко е неподходящо, тъй като може да предизвика кръстосана реакция с антителата на кравето мляко и проявите да се обострят. Понякога след 4–5-месечна възраст настъпва спонтанно намаляване на свръхчувствителността и подобряване на поносимостта към кравето мляко, а в други случаи това става по-късно. След 5–6-месечно лечение може да се опита
постепенно захранване с краве мляко
като се започне с няколко капки един път дневно и количеството се увеличава при всяко хранене в следващите дни. Ако се появят симптоми на непоносимост, млечните белтъчини се изключват за още 6 месеца.
Друга хранителна алергия е алергията към яйцата. Твърдо сварените яйца имат намалена алергенност, докато консумацията на яйчен омлет или крем, майонеза и др. създава по-голяма възможност за алергизиране. В някои случаи може да има непоносимост към белтъка, но не и към жълтъка. При алергия към яйца от менюто се изключват или ограничават не само яйцата, но и храни, които ги съдържат (майонеза, кремове, тестени произведения, сосове, кюфтета и др.).
Риба. Тя съдържа белтъка ектулин, който причинява алергични реакции. По-изразени алергични качества имат сайрата, хекът, треската, бялата риба, мидите, раците, скаридите, жабите, хайверът, рибеното масло. Алергизиращите свойства на рибата почти остават и след термичната обработка. Белтъчните фракции, причиняващи алергични реакции, при варене преминават в бульона и водните пари. Поради тези причини алергични прояви могат да се проявят дори само от вдишването на пари при варенето на рибата.
Месо. Различните видове също могат да са хранителни алергени. По правило свръхчувствителността към месото на различни животни и птици няма кръстосан характер и се ограничава с прояви на непоносимост само към даден  вид. Това позволява един вид месо да се замени с друг. Има обаче кръстосана непоносимост към млякото и месото на определени животни. Например деца с алергия към кравето мляко не понасят говеждо месо. Силни алергени са овчето, агнешкото и свинското, а слаби – говеждото, телешкото и птичето (бройлерът обаче е силен!). Месните консерви, пресните и сухите колбаси също са силни хранителни алергени.
Зеленчуци и плодове. Суровите моркови и домати, картофите, целината – сурова и варена, често предизвикват алергични реакции. Много плодове (цитрусови, горски и градински ягоди, касис, праскови) също могат да причинят хранителна алергия. Алергичната реакция е възможна не само към даден зеленчук или плод, но и към други от същия вид, например едновременна непоносимост към портокали, лимони и грейпфрути или към горски и градински ягоди. Изразени алергенни свойства имат медът, орехите, бадемите, лешниците, фъстъците, какаото. Варените или печените зеленчуци сравнително рядко предизвикват алергии.
Брашна от зърнени храни. Най-голяма алергенна активност има пшеницата. В САЩ 20% от случаите на хранителна алергия се причиняват от царевица. Ечемикът, ръжта и овесът са по-слаби алергени, а от шестте зърнени храни оризът е най-слаб алерген и затова влиза в състава на хипоалергичните диети. Храненето на кърмаче или дете с изолирана алергия към една или няколко зърнени храни не създава никакви трудности поради пълната им  взаимозаменяемост.
Разрешени храни са мляко и млечни продукти???, телешко, крехко говеждо, пилешко (бройлер – не), ориз, ръж, овесени ядки, царевично брашно, зеленчукови и плодови сокове и пюрета.
Забранени храни са пшеничен хляб и изделия от пшенично брашно.
Хранителната алергия не е повод за отчаяние. Още повече, че по-голямата част от децата над 2–4 год. започват по-добре да понасят всички нови видове хранителни продукти и полека-лека алергията изчезва.

Д-р Полина Митева
педиатър
гл. асистент към СБАЛДБ – София