Тази рубрика се подготвя със съдействието на Ралица Кочева, майка на Яна

С всеки изминал ден пораствам все повече и повече. Вече не съм онова малко, нищо неразбиращо бебе отпреди няколко месеца. Родителите ми започнаха да ме вземат навсякъде със себе си. За пръв път бях на детски рожден ден. Беше интересно и много по-различно, когато съм сред други деца. Постоянно търся компанията им и предпочитам да съм с тях, а не само с възрастни. Забавно е да играем.


Все още мама ме кърми и може да си позволим да ходим навсякъде, без да се съобразяваме с моя режим на хранене. Храната винаги е с нас, дори и да не се приберем у дома цял ден. Мама е категорична, че

кърменето е голямо удобство
Тези дни времето започна да се разваля и вече не се разхождаме толкова често, както преди. Оставаме си у дома.
Цялото семейство заминахме за провинцията на гости при баба, но времето беше ужасно. По магистралата имаше огромно задръстване и нищо не се виждаше – нито пътят, нито колите, само двете сиви ивици на мантинелата. Усетих, че мама и татко бяха напрегнати. Добре че имахме късмет и се измъкнахме бързо, за да продължим напред. При баба

за пръв път видях мечка
Беше се изправила в клетката си. Не се уплаших, аз съм смело момиче. Въпреки това обаче най ми бяха интересни гъските. Бяха шумни и не спряха да обикалят наоколо.
Очите ми продължават да са истинска загадка. Дали са кафяви, сини, зелени, пъстри или бебешко сиви? У дома всички са на различно мнение. Косата, с която се родих, продължава да пада. Отдолу расте нова, по-светла и по-гъста. Сигурна съм, че някой ден ще ми връзват панделки. Ноктите ми са много остри. Няколко пъти се одрах толкова дълбоко, че мама бе сериозно притеснена да не остане белег. Подрязването им е голям проблем. През деня спя много леко, а вечер е тъмно и двете с нея много се борим, докато съм будна.
И през този месец режимът ми не се промени особено.
Сутрин се събуждам рано, в 5.30 ч.
Мама ме мие, докато аз й пея и говоря весели неща. След това ме взема при себе си в голямото легло и поспиваме още малко. Игрите у дома са ми любими. Мога да се смея на всичко – дори на кичур коса по челото на мама. Постоянно си хващам крачетата и си събувам чорапите. Забавлявам се, като имитирам собственото си отражение в огледалото. Бебето отсреща повтаря всичките ми движения. Подавам му ръка, докосваме длани. Усмихвам му се и то ми се усмихва... Лошото е, че всички игри бързо ми омръзват и непрекъснато търся нещо ново и по-различно. Любопитна съм да опознавам нещата наоколо, но искам мама да е постоянно до мен. Понякога не й давам мира само защото имам нужда да я виждам, да усещам присъствието й в стаята, да се гушкаме. Искам тя да ме милва, носи и успокоява. Приятно е да усещам колко много ме обича. Това е нещо, което никога не ми стига.
Тези дни мама имаше притеснения. Дупето ми се подсече, а и едното ми оченце започна да сълзи. Няколко дни трябваше да ми прави промивки с преварена вода и много да внимава при къпането ми. За щастие всичко мина и сега отново съм добре.
Все още се будя през нощта, за да ям
Тогава хапвам най-пълноценно, защото никой не може да ме разсее и наваксвам пропуснатото през деня. Докато е светло навън, пък си поспивам 2–3 пъти за по 1 час. Вече гледам телевизия съвсем сама. Мама не ме ограничава, но и аз не проявявам голям интерес. След няколко минути ми омръзва. Предпочитам да играем двете. Много по-забавно е. В края на деня съм изморена и настроението ми не е добро. Въпреки това обожавам ритуала на къпането. Напоследък мама слага в коритото ми голяма гумена жаба, която много ме забавлява. Ритам с крака и изплисквам цялата вода навън. Много е весело.
Тези дни отново бяхме на лекар, за да ми сложат и третата ваксина пентаксим. Държах се геройски. Пораснала съм с още 2 см.
В края на петия месец се обърнах от гръб по коремче. Това стана, докато играех на килимчетата за активна гимнастика. Все още нямам зъбчета. Усмихвам се с беззъбата си уста и всички много ми се радват.