Тази рубрика се подготвя със съдействието на Ралица Кочева, майка на Яна

Станах на два месеца, а ден по-късно мама навърши 25 години, което си е четвърт век. Тя каза, че това е най-красивият й рожден ден – седяхме двете в парка в слънчевото утро, по-хубаво не би могло да е.


Три дни по-късно за първи път се обърнах по гръб. Рано сутринта към 3 ч. се събудих. Бях гладна, въпреки че едва ли беше време за ядене. Мама ме нахрани, смени ми пелените, обърна се за миг, за да вземе капките против колики. В същата минута

се чу „туп”
Последва пронизителен рев "Уаааа!!!". Видях как мама пребледня, когато ме видя на пода. Хвърли капките и се наведе да ме вземе. В мига, в който ме гушна, замълчах. Чувах как тупка сърцето й, а тя повтаряше: "Няма, миличка, няма. Не плачи, детенце." Не плачех, но ми се струваше, че така тя успокоява себе си. Затова си кротувах. После внимателно започна да ме оглежда да не съм се наранила – крачета, ръчички… Всичко беше на мястото си. Нямаше синини. Все едно не бях падала. Заспах бързо, без да се притеснявам. Мама обаче дълго стоя край кошарката заслушана в дишането ми. Искаше да ми се извини. Да обещае, че ще е по-внимателна, по-отговорна, по-грижлива. Знаех, че много ще се старае, защото аз съм нейният сладкиш – нейната Яна.
На следващия ден гордо демонстрирах и пред баба новото умение. Обръщането бързо се превърна в любима игра.

След седмица бе първото ми излизане извън София. Заведоха ме на язовир. Не можах да го видя, защото спах през цялото време. Мама ми каза, че имало много вода и патици.
Междувременно дрешките ми бързо умаляха. На консултацията се оказа, че съм пораснала с 4 см. Косата ми обаче беше започнала да оредява. Страхувах се, че скоро съвсем ще оплешивея.
Като навърших 40 дни,
направиха погача за мен
Сутринта цялото семейство отидохме на църква за „очистителната молитва”. Премениха ме с рокля, купена за празника. Баба омеси чудесна питка. Имахме гости и всички се надпреварваха да ми пожелават какви ли не хубави неща. Получих и куп подаръци.
Няколко дни по-късно се запознах с дузина бебета, все родени по едно и също време като мен. Майките ни се срещнали в С „9 месеца” на училище. Сега бяха решили, че е крайно време и ние да се видим. Беше наистина забавно да си поговоря с тях.
Времето летеше и към края на втория месец предприехме дълго пътуване. С мама пропътувахме 320 км, за да гостувам на баба и дядо. Те ме заведоха на панаир. Беше великолепно! Имаше толкова пъстри неща, че ми се стори истинско приключение. Получих подарък симпатично патенце и пеещ мечок, който кара самолет. Със сигурност догодина ще искам отново да отида.
Мама казва, че раста с часове и
всеки ден я изненадвам с нещо ново
Вече с удоволствие казвам "га", "го", "а-гу" и "ги". Понякога се карам и пищя силно, но мама ми се радва. Винаги отговарям на усмивките, а понякога и се смея с глас. Вече ми писна да лежа в количката, докато сме на разходка, и държа някой да ме носи, за да виждам какво става наоколо.
Много ми е забавно как у дома спорят
за цвета на очите ми
Всеки ден залаганията са различни. Ту някой категорично заявява, че са сини, ту твърдят, че са кафяви като на мама, понякога чувам, че са пъстри или зелени.
Мама обожава моментите, когато след хранене я поглеждам и й се усмихвам с беззъбата си уста. Виждам как се разтапя от удоволствие. Прегръща ме и ми благодари, смее се, за да не заплаче от радост.
Вече се уча на най-различни номера. Обожавам да ме къпят, а след като ми измият дупето, бъркам в кутията с крема и сама си мажа бузките. Понякога обаче мажа и дивана на баба.