„Коя е бавачката?” – пита своята детегледачка малкото момче от американския филм „Дневниците на бавачката”, докато наблюдава модел на семейство амазонски индианци в Нюйоркския музей по естествена история. По всичко личи, че фигурата на бавачката е неизменна част от западното семейство, без която е трудно да си представим динамичния стил на модерния човек. За нашите географски ширини обаче детегледачката все още е рядък екземпляр, макар в последно време да е все по-нужна.



За да провери какво е търсенето и предлагането в тази сфера, списание „9 месеца” се допита до управителките на две посреднически агенции за подбор на детегледачки – Тина Балушева от агенция „Тина V” и Николина Константинова от агенция „Мери Попинз”. И двете агенции стартират дейността си преди около пет години, когато все още липсват традиции, свързани с професията на бавачката. „Агенцията ни стана факт след моя опит да си намеря детегледачка. Тогава установих, че посредническата услуга следваше грешна посока – родителите трябваше да избират от това, което се предлага, а не да търсят бавачка според своите изисквания”, разказва Тина Балушева.

„По времето, когато започнахме, родителите бяха много по-притеснени. Битуваше схващането, че жената, която се нуждае от помощта на бавачка, не е добра майка. Любопитно е, че в началото родителите идваха при нас с твърде дълъг списък от условия и изпитваха много повече притеснения от днес. Сега са по-ориентирани отпреди и не чувстват вина, че търсят помощ”, обяснява Николина Константинова.

Агенциите посредници имат две основни задачи – да пресеят кандидатите чрез общи критерии (така да формират стандарт за професията на бавачката) и да отговорят на индивидуалните желания на всяко семейство.

Оказва се, че в условията на криза желаещите да станат бавачки са твърде много, а подходящите кандидатки – твърде малко
От 20-ината жени, с които на ден се срещат посредниците, едва 2 са подходящи. „Ние сваляме розовите очила и обясняваме на кандидатката, че бебето не само гука и се усмихва, а отглеждането му е свързано и с много отговорности”, пояснява собственичката на „Тина V”. „Нашите кандидатки преминават задължителен тест пред психолог. Чрез него се проверяват скрита агресивност, депресивни състояния и пр. Това е наше изискване, за което родителите не заплащат. Внимателно изслушваме и кандидатката – има жени, които, освен да се грижат за детето, са склонни да помагат и в домакинството. Други пък желаят задълженията им да са свързани само с детето”, обяснява Николина Константинова.

А как родителите си представят добрата бавачка? Няма съмнение, че през погледа им тя е… жена
„За пет години, откакто работим, само двама мъже кандидатстваха за детегледачи. Въпреки че бяха изключително добри, нито едно семейство не се престраши да ги наеме”, разказва г-жа Константинова. Родителите имат предпочитания и за възрастта на детегледачката. „Около 60% от тях предпочитат тя да е между 40- и 50-годишна.
Някои семейства търсят по-млади жени, тъй като смятат, че те са по-адаптивни, че са по в час за най-актуалните игри, филмови герои и т.н. Младите обаче предпочитат почасовата работа”, допълва г-жа Балушева.

Агенцията на Тина Балушева стартира и нова услуга – „Бавачка 112”
Ако в съботната сутрин се налага извънредно да сте в офиса, ако някой ден ви съобщят, че детето ви е вдигнало висока температура и трябва да го вземете по-бързо от яслата или пък спонтанно решите да прекарате романтична вечер с половинката си извън дома, можете да потърсите бавачка за спешни случаи, която се отзовава експресно.

Дали за почасова работа, или за целодневен ангажимент, различните семейства предпочитат бавачки с различни качества. „За жалост това, че някоя жена има педагогическо образование или е с медицинска квалификация, не я прави автоматично добра бавачка. Има родители, които искат жената да е с голям опит и дори да ги съветва и напътства. Но повечето предпочитат детегледачката да изпълнява техните наставления”, твърди г-жа Николова. Сходни са впечатленията и на Тина Балушева: „Наскоро една майка сподели с мен, че след 6 месеца с бавачката се случва през уикенда да й звъни, за да я пита каква храна да даде на детето. Ако обаче решителната и инициативна бавачка работи в семейство, в което майката държи всичко под контрол, бързо ще се стигне до конфликт. Затова много важно е майката и детегледачката да си паснат като темперамент и да има синхрон в очакванията им една към друга.

Всяко семейство има свои специфични изисквания. Наскоро една майка ни заяви, че иска бавачка лидер, защото тя ще прекарва много време с детето й и трябва да му дава пример за лидерско поведение. Друга майка пък желаеше детегледачката да е напълно незабележима, почти да не се усеща присъствието й в дома”, обяснява управителката на „Тина V”. „Едно от най-странните родителски изисквания е бавачката да не целува и да не прегръща детето поради опасението, че то може твърде много да се привърже към нея. Това обаче е твърде надценен риск”, допълва Николина Константинова. 

Като всяка сфера на пазарен принцип и тук цените се определят най-вече от търсенето
Ако доскоро средната заплата на бавачката е била около 650 лв., кризата се отразява и на тази сфера и днес месечно детегледачките получават средно 500 лв. „Има и бавачки, които вземат по 1000, дори по 1300 лв. на месец. В тези случаи обаче става въпрос за много изтощителен ангажимент или пък за работодател чужденец”, твърди Николина Константинова. Повечето агенции работят с фиксирани комисиони, вариращи между 300 и 500 лв., които се плащат на две вноски, а семейството има възможност да избира между 5 или 7 кандидатки. По-малко са агенциите, които не изискват заплащане от семейството, а вземат комисионата си от първата заплата на детегледачката. „Избрали сме фиксирана комисиона, а не процент от първата заплата на бавачката, за да не ни упрекват, че влияем на уговарянето на заплатите на детегледачките поради финансов интерес”, обяснява г-жа Балушева.

Добрата детегледачка е не само отговорна личност, която съвестно се грижи за детето. „Препоръчително е кандидат-бавачките да се стимулират да преминават през курсове на обучение
В момента тече процес на регистрация на Асоциация на бавачките, която ще помогне за формирането на стандарти в тази професия. Трябва обаче да се променят и някои законови рамки. Например семействата да могат да сключват договори с детегледачките”, смята Тина Балушева.
Не е пресилено работата на детегледачката да се определи като призвание. „Има жени, които с години са се грижели за едно дете и когато то тръгне на детска градина, те идват при нас да споделят тъгата си от предстоящата раздяла”, твърди управителката на „Мери Попинз”.  

Сандра Керелезова