Нощно дежурство. Млада колежка ми предава, че всичко е наред. Имало е проблем с една мургава пациентка – мъртъв плод в шестия месец, но старши ординаторът се е справил отлично. Само лабораторните показатели са чудновати – почти пълна липса на един от факторите, който отговаря за кръвосъсирването, но защо ли жената не кърви...


Лекарите също се сменят. Ординаторът докладва на колежката си, че е прекъснал безкръвно понапредналата бременност при пълна реанимационна и оперативна готовност, но лабораторният лекар настойчиво е алармирал от постъпването на жената до този момент за най-страшното усложнение в акушерството – афибриногенемия (състояние, при което кръвта не се съсирва поради липса на фибриноген – бел. ред.).

Не кърви?! И аз се чудя. Подхвърлям не съвсем на шега “То ще да е, защото много обичате болните, докторе.“ В отговор срещам сдържана усмивка, придружена от заръката за изключително прецизно наблюдение на пациентката. Нощният лекар назначава контролно изследване на кръвта. Колко стават за днес?
“Пак ли ще ме бодете?!
Защо? Нищо ми няма! Искам да спя! – реди ромската красавица, гледайки лаборантката изпод вежди.

Малко по-късно – телефонен звън. Колежката отново съобщава, че почти липсва фибриноген, а това означава, че във всеки момент в следващите 12 часа пациентката – майка на три деца, може да почине в ръцете ни драматично, потънала в кръв. От друга страна, ако я лекуваме, без да се нуждае от това, може да е фатално пък заради друго – повишено съсирване на кръвта. Не кърви?! А би трябвало не само да кърви, но и кръвта й да не се съсирва.
Всички се притесняваме – двама гинеколози, анестезиолог реаниматор и началникът на отделението, който следи всяка наша стъпка от дома си... Като че ли тази вечер целият свят е решил да звъни по телефона. Обсъждаме, съмняваме се и за грешка от страна на лабораторията.
Колко лесно от студентската скамейка се произнася основното правило в медицината “Primum non nocere” (първо да не навредим) и колко страх то всява в душите ни в ежедневната ни практика. То ни преследва във всяко действие до леглото на болния. Кой човек със съвест и разум може да държи в ръцете си най-ценното – здравето и живота, без да трепери за тях?! В 22 ч. пак ме изпращат при лаборантката, за да сверим стойностите от изследването, а и да проверим дали апаратът нещо не бърка. Тук ме чака още една загадка. Колежката радостно ми съобщава, че току-що й е телефонирала лабораторната лекарка, изследвала болната през деня. Категорично е подчертала, че няма грешка, защото резултатът е контролиран трикратно и с друг, много по-прецизен тест, а най-опитният лекар със специалност “Вътрешни болести” препоръчва да внесем липсващия фактор в организма на жената, въпреки че няма кървене.
Втренчвам се в лаборантката с удивление. “Моята докторка е съпруга на всеизвестния в болницата авторитет. Заедно с него са обсъдили случая у дома, затова получаваме съвет през нощта” – обяснява младата ми колежка.
Успокоявам се. На гинеколозите също им олеква. Вече има съвместно становище на лабораторен и клиничен специалист на което спокойно можем да се доверим. Утро. Поредно контролно изследване, придружено с “Пак ли ще ме бодете?!” Уморено се отправям към лабораторията, за да взема резултатите, а и да видя кой е лабораторният лекар, осъществил телефонното бдение над живота през цялата нощ. Лаборантката ми подава обичайното листче – сухи числа, които гледаме благоговейно. Браво! Вече никакво зло не заплашва неграмотната многодетна майка. Това показват рутинните изследвания през нощта. Същото показва и тайнственият най-точен тест с категоричното заключение ”Болната не ще разгради внесените спасителни биопродукти. Възстановено е динамичното равновесие между системите “съсирване и противосъсирване”. Лицето на лабораторната лекарка издава удовлетворение.
Следващо дежурство. Лаборантка, табла с шарени епруветки, инжекционни игли. И отново: “Защо ще ме бодат? Не искам! Припадам от вида на кръв.” Този път жената е със самочувствие, работи в БАН. Започвам да я успокоявам: “Колегите ще ви вземат малко кръв и само след час ще направят невидимото за мен и за вас видимо, но изписано с точност до милимол на литър. Хора, които вие няма да видите, ще проверят състоянието на вътрешната среда на организма ви. Ако нещо не е наред, ще ви лекуват и пак тези хора след това ще установят дали сме ви излекували. Целта е една – връщане на здравето, опазване на живота
Болната сръчно повдига ръкава на нощницата, следва боцване и... готово. Лаборантката се забързва по етажите на болницата, но гласът на пациентката я догонва: “Бързайте, че чакаме щастието. Ние сме двама – аз и бебето в корема ми, още никой не го е видял.”
Възмутена акушерка ме връхлита в коридора: “Така! Говори им! Гледай ги! Онази циганка, дето й треперихте цяла нощ, избяга на моето дежурство. И нощницата отнесе. Не стига че не е здравно осигурена, ами ни и окраде...”
Мълча. Дано нощницата й е за хаир. Нали отнесе живот, скътан в тялото си, за да може да огрява дома, децата си...