Щом детето направи първите си самостоятелни стъпки, майката замесва специална погача, която се нарича прощапулник, престапулник, престапулка. Понякога преди да сложат погачата в печката, карат детето да направи стъпка върху нея. Като се опече погачата, разделят тази стъпка между тъщата и свекървата. По повод на прохождането на детето се организира празненство в ден, приеман за благоприятен за ново начало – четвъртък или неделя. Канят се близки и познати с деца, които вече са проходили. На това тържество майката, тичешком, раздава приготвената питка на гостите и съседите. Всеки, който вземе парче от нея, трябва също да подскочи или да пробяга известно разстояние. Приема се, че така гостът предава на малкото дете своята способност да тича. Обичаят е предназначен и за навременна и сполучлива женитба и се прави дори на по-възрастни младежи и девойки, ако “се застоят” (не са създали семейство след определена възраст). На някои места в страната на прощапулка събират по-големите деца и организират своеобразно надбягване помежду им. Детето, което пробяга определеното разстояние най-бързо, получава подарък от майката на проходилото, за което е предназначен обредът.
На обяд върху тържествена трапеза се нареждат различни предмети, символизиращи определена професия или занимание. Току-що проходилото дете се оставя на известно разстояние от масата. Пред него се търкулват бяло яйце, точилка или питка. То тръгва след тях и щом стигне до масата, хваща някой от предметите. Вярва се, че предметът, до който най-напред се е докоснало, ще е свързан с бъдещата му професия. Затова пред проходилото момче се слагат книга, нож, молив, пара, а пред момиче – игла, конци, ножици, накити и украшения.


Нашите европейски съседи също отдават значение на първите самостоятелни стъпки на детето. В миналото чехите от Моравия поставяли пред проходилото дете дреха, железен предмет и пари. Ако се хванело за дрехата или за парите – ще е богато, а ако посегне към желязото – ще има характер на боец. За да се ориентира правилно в житейските ситуации, като порасне, французите давали на бебето да изяде месо от кокоше сърце, защото вярвали, че именно тази птица има правилен усет към живота. Когато детето проходело, го хранели с яйце или с ябълка. Народите на бивша Югославия канели гости на погача, която разделяли на малки парчета. Те вярвали, че колкото по-бързо се изяде хлябът, толкова по-бързоного и ловко ще е детето. Тази погача украсявали с различни фигури от тесто, символизиращи някакъв занаят. До която фигурка се докосне детето, такъв съответно ще е и занаятът му в бъдеще.
За да проходи по-бързо детето, португалците го опирали до стената и чакали стенният часовник да удари 12 часа. След първите три удара те побутвали малчугана и той тръгвал сам. Белгийците и холандците изработвали различни приспособления от дърво, които помагали на детето да направи първите си самостоятелни стъпки. Норвежците правели специален дървен стол с процепи за краката на детето, с помощта на който то се научавало да ходи.