Да си майка не е лесна работа. Чувството за вина ще стане ваш постоянен спътник още от момента, в който поемете бебето на ръце в родилния дом. Непрекъснато ще се корите, че не давате най-доброто на малкото човече, че можете и повече, че сте неопитна. Осъзнайте, че досадното чувство за вина само пречи на нормалните взаимоотношения с любимото дете и се преборете с това чувство.
Не се нагърбвайте с всичко. Бъдете сигурна, че и таткото, и бабите, и дядовците могат да се грижат за бебето така, както вие бихте го направили. Майката приема много трудно факта, че детето й расте и все по-често не се нуждае от нейната непрекъсната помощ и закрила. Основната причина за непреодолимото чувство за вина е силната връзка, създадена между жената и бебето. Тя иска да му осигури най-доброто, да го предпази от опасностите и да го обгради с много любов. Няма лошо – стига да не е прекалено.
Често майката се чувства виновна, ако остави детето на ясла или го повери на бавачка. Чувството за отговорност при жените е по-силно отколкото при мъжете. Майките изпитват вътрешна потребност да дават съвети или да покровителстват. Най-често жертват и собствените си желания в името на бебето, което е груба грешка.
Детето непрекъснато расте и вие не може да спрете това. Постепенно то само ще се научи да се пази. Добре е да живее заобиколено от любов и грижи, но да не се превръща в “мамино детенце”. А това зависи само от вас. Направете усилие и преодолейте чувството за вина, позволете си малко егоизъм. Отделяйте се за малко от детето всеки ден, дори и да не ви се иска. Направете си списък с отговорностите, които поемате по собствено желание, и след това прехвърлете част от тях на партньора ви.
Оставете детето само да се сблъска с трудностите в живота, но нека то бъде уверено, че вие сте до него в труден момент. Всеки ден си повтаряйте, че сте една чудесна майка.
