Умелото използване на ръцете е важно постижение в развитието на всяко дете. Още от най-ранната възраст ръцете започват да играят ролята на много фин инструмент. Чрез тях детето не само опознава предметите около себе си, но успешно развива и мисленето си. И още едно положително предназначение – по този начин човекът активно въздейства и върху средата, която го обкръжава, като постоянно я променя и усъвършенства.
За да може детето в бъдеще да развива своите фини манипулативни умения, е необходимо едно важно условие: то да овладее изправеното ходене. Така няма да му се налага да използва горните си крайници за придвижване (за което служат предните крака при животните).


През първите три месеца след раждането на бебето
ръцете му са пасивни
Те не са свободно отпуснати, защото в тях преобладава повишеният тонус на мускулите сгъвачи. Затова често ръцете са свити в лактите и в юмручетата. Постепенно те повече се разгъват, раздвижват се хаотично, безцелно. Като ги размахва, кърмачето случайно докосва лицето на мама, играчка, одрасква се. Случва се да дръпне косата ви, гердана, одеялцето си...Това обаче е само рефлекторно, а не истинско волево действие.
Към четвъртия месец
започва качествено нов скок
– появява се целенасоченото посягане и захващане на висяща играчка под зрителен контрол. В началото движенията на малките ръчички към харесания предмет са много неточни и колебливи. Те често се оказват встрани от него. Захватът е с цяла ръка, малко „на верев”. Двете ръце трудно се координират. Когато бебето го хранят с шише, то се опитва да го обхваща.

Има една типична особеност за този ранен възрастов период. Бебето обича да се забавлява с ръцете си – размахва ги пред очите си, върти ги, разглежда пръстчетата си. Когато обаче се научи само да хваща предмети, тази игра вече отстъпва на заден план. Тя престава да му е толкова интересна и няма познавателна стойност за него. То предпочита да изучава предметите – слага ги в уста, движи ги нагоре-надолу, прехвърля ги от ръка в ръка, разтърсва дрънкалката, за да чуе звука й.
Идва времето на
нови постижения и усъвършенстване
на манипулативните умения
– палецът започва да застава в позиция, противопоставя се на останалите четири пръста. Така захватът вече е по-силен. Когато бебето вече е в състояние да се задържа седнало, кръгозорът му значително се разширява. То получава по-голям достъп до играчките около себе си. А те трябва да са добре подбрани – гумени, пластмасови, ненараняващи! Все още детето ги изпуска, без да иска – неволно. И когато това стане или му отнемат любимото пате, то реагира с негодувание.
На 8 месеца детето започва да координира действията с двете си ръце – хванало по едно кубче с всяка, то с увлечение ги удря едно в друго. Развитието на фините ръчни умения върви към нов етап – към 9-ия месец се появява т.нар. пинцетен захват (с две пръстчета). Сега вече детето си намира и поставя в устата си всякакви дребни предмети. Може да му се дават и по-малки късчета храна (от банан, бисквитка, хляб). Възниква обаче опасност от поглъщане на дребни части от разпадналата се играчка и дори от пъхане на ситни топченца или зрънца в носа, в ухото. За да привлече вниманието ви, то вече съзнателно хвърля играчка извън креватчето си и очаква да му я подадате, след това прави отново същото...
През последното тримесечие на първата година репертоарът на манипулациите с предмети се обогатява изключително много. Всяка вещ се проучва в действие – какво може да се направи с нея. Още повече, че на 10–11 месеца показалецът се обособява със своя функция – всяка дупчица и отвор се изучават с интерес. Малкото човече усърдно се опитва да бърка с пръсти и дори с лъжичка в чинийката си. То натиска бутончетата и клавишите на музикалната си играчка. Удря с ръка по изправените кегли, за да ги събори. Върти с пръстче колелцата на количката, дърпа шнурчето, за да я притегли към себе си. Прави усилия да пъхне по-малък предмет в отвора на по-голям. Пие от чашка, като я крепи с две ръце. Когато това време настъпи, детето по-рядко се задържа пасивно във вашите ръце – то предпочита да действа. Но струпването на играчки пред него не е достатъчен стимул сам по себе си, нужен му е показ! В съвместната игра с вас вашите похвали и поощрения са полезни за него не само защото го обучавате. Те го зареждат и емоционално.
След първия си рожден ден детето ще започне още по-успешно да напредва, да усъвършенства нови и фини манипулативни действия. То може да реди няколко кубчета, а по-късно и по-сложни конструкции. Може да нанизва и да разнизва халки, да съставя прости пъзели, за разглобява и сглобява играчка. Следва моделиране... Особено му е интересно да драска с молив, макар и несръчно, като оставя „автографи” навсякъде. Много важна крачка напред в развитието са
навиците за самообслужване
– детето само се храни, измива, облича, съблича, обува...
Дали след време малчуганът ще покаже, че владее добри ръчни умения, зависи както от генетичните заложби – дар от мама или татко, така и от това дали е обучаван още от малък. Едни много интересни наблюдения в тази посока. Майки музикантки, които през бременността не са преставали да свирят на своя инструмент, са се радвали на подобна надареност и при детето си. Тези констатации все пак не са толкова изненадващи. По-интересен е друг факт – същият ефект е бил установен и при бременни, които за първи път започват да вземат уроци по някакъв инструмент. Най-подходящо се оказва пианото. Включването на всички пръсти в свиренето с две ръце оказва силно стимулиращо въздействие върху развитието на съответните зони в двете полукълба на развиващия се вътреутробно мозък на плода.
Срещат се
два вида проблеми
свързани с недостатъчност на добри ръчни умения. Единият е при деца, които поради неврологично увреждане имат по-сериозни или в по-лека степен двигателни затруднения. Въпреки желанието си, те се оказват зависими от помощта на околните. Благодарение на подкрепата на своите родители, рехабилитатори и педагози, чрез упорити усилия много от тези деца подобряват ръчните си умения. Точно обратното е при другата възможност – напълно нормално развити деца, които прекалено са щадени или пък близките им просто са пренебрегвали тази важна дейност в тяхното развитие. Хранени и обличани изцяло от мама или баба, нестимулирани за елементарни рисувателни занимания... Най-нови проучвания у нас установиха, че 40% от децата на възраст от 3 до 4 ½ год., вече обучаващи се в детска градина, нямат никаква графична подготовка у дома. Постъпило в градината, такова дете се оказва безпомощно да се справя само. Обикновено родителите му яростно укоряват учителките, че не си изпълняват задълженията, но децата в градината се присмиват на детето... Не е ли по-добре за него да бъде подготвено отрано – в бъдеще го очакват по-трудни задачи. Докато расте, малчуганът ще трябва да овладява все нови и нови, по-сложни умения.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог