В много семейства следобедният сън на детето се превръща в източник на скандали. По-точно малчуганът не го обича. Дали всъщност той има нужда от този сън? Малко след втория си рожден ден Емо решава, че трябва да промени режима си. За целта първо е добре да използва по-приятно времето за следобедния сън – за игра, лудуване, катерене по шкафа... но в никакъв случай за сън...


Момчето съобщава решението си на мама, като един ден, когато тя го слага да спи следобед, то просто остава будно в креватчето си. Пали и гаси нощната лампа, премята се в леглото през глава и накрая не издържа повече в капана на леглото и става. Този сценарий се повтаря няколко дни. Емо не е съгласен повече дори да лежи.

Колко да спи?
Майката на това момче се чувства безпомощна. Разбира се, тя е подготвена, че един ден детето й няма да иска повече да спи следобед. Не може обаче да си отговори защо този момент идва толкова рано? И могат ли изобщо двегодишните без следобеден сън?
Проучвания показват, че двегодишните деца спят средно 13 часа на денонощие дневно, от които по-малко от два часа следобед. Тригодишните се нуждаят от 12 часа, от тях 1½ часа следобед, а четиригодишните – от 11½ часа, без сън през деня.


Тези средни ориентири не дават представа кое би било полезно за Емо. Малките деца са твърде различни по отношение на потребностите си от сън. Някои обичат да си поспиват до училищната възраст (а и след това), а други още преди втората годинка отказват да спят през деня. Към тези, които имат по-малка потребност от сън, са и децата, които заспиват следобед, но след като се събудят, са кисели, плачат дори без повод и трудно заспиват вечер. В такива случаи по-добре е сънят следобед да се съкрати или напълно да се изключи от режима. При това не бива прибързано да приемате, че евентуалното търкане на очите или мрънкането са сигнали, че детето ви е уморено. Запомнете, че и малките могат да имат лошо настроение и мрачни периоди, за които причината едва ли е недостатъчният сън.

Край и на почивката на мама и татко?
По принцип малкото дете си взема това, от което има нужда – когато е уморено, то спи, когато е гладно, се храни без кандърми. Когато малчуганът се отучи от следобедния сън, много родители се паникьосват, че това ще сложи край и на тяхната следобедна почивка. Ако сте честни, признайте си, че будното, пълно с желание за игри и закачки дете е нещо прекрасно, но понякога и твърде уморително. Ако то спи два часа следобед, положително това ще позволи домът ви да утихне, вие да си поемете дъх, да си починете или да свършете онова, което иначе покрай заниманията с малкото не успявате да свършите.

Насила хубост...
Дали може да принудите палавника да спи следобед? Прочетете някои от аргументите срещу принудителния сън през деня.
Следобедната почивка върши същата работа като съня. Убедете детето си, че няма нужда непременно да спи, но трябва да почива. В това време мама необезпокоявана ще глади около час и ще слуша тиха музика, а синчето ще нарежда кубчетата и ще хвърля едно око на анимационното филмче. Положението се успокоява – мирът е постигнат. Всеки ден да убеждавате детето си, че трябва да лежи следобед, наистина ще ви струва усилия. Ако се откажете от тези изтощителни битки, ще си направите най-добрия подарък.
Дете, което се отказва от следобедния сън, вечер се изморява по-рано. То и заспива по-лесно, когато не трупа допълнителна енергия с дневния сън. Така нощният сън приближава, а той е и по-полезен.
След една седмица безуспешни опити да се пребори за следобедния сън майката на Емо се примирява, че момчето няма да изпълнява молбата й. То просто й показва, че няма да отстъпи. В тези часове е по-бодро отвсякога. Емо въвежда нов ритуал – всеки следобед слага двете си плюшени мечета в леглото, грижливо ги завива и им поръчва да спят сладко-сладко поне докато той изгледа любимото филмче.