Текст: Ива Дойчинова

Летните месеци са сладки с безгрижие и заредени с плановете за есента. Не е нужно те да са повод за притеснение. Нито за вас, нито за вашите деца, ако им предстои 1-ви клас или прословутите цитадели за пробив на горните нива: 4-и, 7-и и финалната диплома.

Тази приказка не е посветена на несъвършенствата на образователната ни система. Те са явни, но трябва да бъдат осъзнати и като необходим урок. Важната стъпка е как да направите тази система и всичките й алтернативи съюзници в личния път за изграждането на вашите деца.

Несъвършенствата на системата

Образованието в нашите начални и средни училища не е съвременно. То е моделът от началото на XX век, когато едни хора е трябвало да стоят в едни заводи и да изпълняват точно инструкциите. Моделът на преподаване е авторитарен. Учител стои на височина и пред всички ученици, преподава урок и изпитва. А учениците вдигат ръка, за да дадат правилния според системата и учителя отговор. Тоест тази система предполага, че има само един правилен отговор и най-важното качество на учениците е да го знаят или да могат да стигнат до него. Основен недостатък – детето е автомат за „правилни отговори, които трябва да знае“.

Системата не е стимулираща, тя е санкционираща

Начинът, по който се формират оценките, е на базата на някакъв максимум, който трябва да покриеш и ако нещо в знанията ти липсва, се вадят единици от оценката. Тоест не се оценяват постиженията на детето и неговото развитие в сферите, които са му интересни, а се реже заради това, което не знае и няма желание да знае.

Учебните планове да са напълно определен обем от знания за определено време в определен брой глави е абсурдно. Едва ли всеки човек може да изтича времето на Юсеин Болт за 100 метра, нито пък самият той може да покрие резултатите на младия Айнщайн по физика. Само на една прохождащо индустриална система е необходимо да създава „тухли в стената“ от деца, но не случайно великата песен на Pink Floyd стана символ на убийствената училищна система да произвежда калъпи, смазвайки мечти и индивидуалности.

Алтернативи на системата

Хубаво е, че тази система има своите противници, които пък са дали път и живот на алтернативи, доказани през десетилетията. Валдорфската педагогика, Монтесори, родителските кооперативи, частните профилирани училища са категорично избор, който можете да направите за своите деца. Основната разлика е, че тези системи поставят индивидуалността на детето в центъра и го оставят да „дърпа“ напред, а учителят следва и насърчава неговите импулси. Според някои педагози не бива да се прекалява и в това да се премества центърът от авторитета „учител“ изцяло към авторитета „дете“, а да се търси балансът между тях и ефективното им взаимодействие. Добрата новина е, че тези алтернативи стават все по-устойчиви и можете да осигурите не само детска градина по различните методики, а и продължение в средното образование по тези методи. По-трудно е, признавам, но е възможно.

Синтез на системите

От опита си на майка и журналист, пристрастно следящ тези теми, бих искала да споделя с вас някои мои наблюдения, а вие ще решите за себе си:

  • Автоматичният страх от недъзите на традиционната система може да ви попречи да вземете трезво решение. Нека да видим кои все пак са полезните неща в полза на масовото училище. Първо – можете да изберете това, което е най-удобно географски за вашето дете. Независимо от осигурения транспорт на частното, времето за него може да увеличи с 2 часа свободата, прекарана в игри. Масовото училище среща вашите деца с най-много други деца и ще го запознае с живота от всичките му страни. „Нишовите училища“ пък ще му дадат средата, която вие и хора, сродни с вашето мислене, ще му осигурят, но пък дали ще го направят разбиращо и приспособимо към голямото общество? Училището е първата среща на детето с живота извън безпрекословната любов и закрила, която му се дава у дома. То има нужда от тази среща, защото тя ще развие социалните и емоционалните му умения да се справя в различен контекст и да избере кое е всъщност.
  • Важната роля на училището не са оценките, а уроците от общуването. Справянето със системата, която така или иначе е факт и след него. Създаването на приятелства, които остават трайни в живота, също е в тази фаза. Една моя учителка по история навремето казваше: „Идеята на училището не е да ви научи на знания, вие можете и да ги развиете и да ги забравите във времето. Важната идея е да се научите на труд и самоорганизиране“. Това съм казвала и на дъщерите си, които започнаха в кварталното 14 СОУ, което навремето завърших и аз. Далеч не всички хора в живота на детето ще стоят зад него и ще го чакат да поиска как да се развива. Напротив – съпротивата е това, което ражда характера. Мечтата на много частни училища да съградят хора, които са индивидуалности, творци и лидери, е прекрасна. Само че обществото, в което живеем, няма да щади никой по този път и по-скоро е хубаво да се научиш да градиш мостове и да рушиш стени, ако искаш да изградиш характера си. Така че нека училището да е малък модел на обществото, за да усетиш мястото си в него. Далеч не всеки човек ще се чувства щастлив да е лидер или ярка индивидуалност. Повечето хора всъщност се чувстват доволни от това да се чувстват част от групата и да изповядват нейните модели. Мисля, че масовото училище дава автентичната среда за това.
  • Не се борете с училището, нито пък с учителите. Това е разпиляна енергия. Инвестирайте важните разговори с децата си и споделяйте с тях техните преживявания в съпричастие и опора. Естествено, че ще ви споделят и прекрасни преживявания, но и проблеми. Слушайте ги и им казвайте как вие бихте реагирали. Подкрепяйте ги в техните решения и ги оставяйте да ги вземат сами. Във всяко едно училище, независимо дали е държавно, или частно, има добри учители и лоши учители. Просто има хора, които са мотивирани да бъдат на едното или другото място. Виждала съм доста провалени надежди в скъпи частни училища, както и в държавни. Не забравяйте, че и вие не сте имали плеяда от разкошни шефове, нито сте от любимите служители на всичките ви шефове. Въпрос на избор, взаимодействие и осъзнатост в комуникацията.
  • Използвайте всички възможности на всички системи – масовата и уникалната. Давам ви пример с моята дъщеря Мина, която определено не е състезателен тип и покоряването на „елитните гимназии“ не е нейният спорт. Но пък и не искахме да остава в старата гимназия, която не можеше да й даде средата, в която да продължи по нейния път. Кандидатства след 7-и клас и беше ясно, че математиката не е споделена любов и няма да минем към петиците в оценката. В същото време нейният път към изкуствата няма да бъде сред предметите в „добрите училища“. Споделихме си следното: „Ти искаш да се развиваш в актьорското майсторство. Такива училища няма. Има езикови, математически, профилирани в изкуства, но нито едно няма да ти даде това, което ще ти даде театрална школа. Така че дай да отидем в училище, в което средата е приятелска и добра, преподавателите са готини и няма да се напрягаш прекалено. А другото ще си го практикуваш за удоволствие“. Изчакахме третото класиране след 7-и клас с търпеливостта на будисти, записахме я в екзотичната специалност „корейски език“ в 18-о СОУ, което има прекрасна японска градина в двора, уникална библиотека и млади и магнетични преподаватели. А актьорското майсторство е пристрастие, което практикува с Теди Янкулов в събота и неделя. И повярвайте ми – не се налага да я будя сутрин рано за това. Просто е любовта й. Корейският май няма да е като втори майчин, но пък отваря врати към различно мислене.

 

Обучението не е кофа, която трябва да напълниш, а свещ, която да запалиш, ми беше казал в интервю Теодосий Теодосиев-Тео, култовият учител по физика. И допълни, че във времето, в което се е опитвал да „предаде“ знание на своите ученици и да им обясни всичко, е бил най-неуспешен като преподавател. Когато обаче е започнал да провокира, затруднява и товари с решения своите ученици, те са станали запалени факли.

Не лишавайте своите деца от гравитация, трудности и срещи с действителността. Това не ви прави лоши родители, напротив. Комбинирайте възможностите, които средата предлага и оставете детето да ви води, без да изключвате личния си здрав разум.

И палете свещта, вместо да пълните кофи.