Доц. д-р Георги Пехливанов завършва медицина през 1979 г. в София. Придобива специалност дерматология през 1984 г., социална медицина и обществено здраве през 1996 г., магистратура здравен мениджмънт през 2004 г. Специализира в Грац, Будапеща и Париж. В момента е началник на отделение. Доцент е към Катедрата по дерматология и венерология, Медицински Факултет – София. Член на Българското Дерматологично Дружество. Автор или съавтор на над 60 на­учни публикации и 4 учебника. Участник в повече от 30 международни форума.

Благодарим на доц. д-р Г. Пехливанов, д.м., ръководител Направление по полово предавани болести и онкодерматология, УМБАЛ „Александровска“, че ни припомни колко важно е грижливо да пазим интимното си здраве. Ето какво ни сподели той…

Парене при уриниране

Паренето при уриниране при жените е симптом за възпаление на пикочния мехур – цистит. Това е често срещана уроинфекция. Причината за паренето при уриниране може да се свърже с настинка, лоша хигиена, полови контакти без предпазни средства. То може да бъде вторична проява на вагинит, при който заедно с паренето при уриниране се наблюдава увеличено влагалищно течение. Основен бактериален причинител е ешерихия коли (E. сoli), но се установяват и други бактериални причинители – като кандида албиканс, стафилококи, трихомони, микоплазми, анаероби. В някои случаи гениталният херпес също може да е съпроводен с парене при уриниране, но тогава в някаква степен се наблюдава и обрив по срамните устни или входа на влагалището. Самолечението в тези случаи – като приемане на препарати от червена боровинка и други препоръчвани средства в аптеките, в много случаи може да задълбочи или хронифицира проблема. Затова жената трябва своевременно да се обърне към личния си лекар, дерматолог или уролог.

Коламаска

Между 60 и 80 % от жените и мъжете в САЩ се обезкосмяват в интимната зона. Това те постигат чрез бръснене, коламаска, подстригване и лазерна епилация. Тази практика се приема в съвременния свят като част от личната хигиена и комфорт в интимната област. Коламаската премахва част от защитните структури на епидермиса и той остава незащитен спрямо бактериално проникване. Сред най-честите усложнения след депилация с коламаска е възпалението на кожата, проявено със зачервяване като дерматит. Препоръчително е дамите с диабет, с понижени показатели на имунната система, хронични заболявания на черния дроб да не се подлагат на депилация с коламаска. Като профилактика след депилацията да се избягва къпането с гореща вода, в басейни поради опасността за прибавяне на инфекция във възпалената от епилацията кожа.

Генитални брадавици

Гениталните брадавици и гениталният херпес се диагностицират главно от дерматолози, а понякога от гинеколози и уролози. В повечето случаи клиничният преглед е достатъчен за поставяне на диагнозата. В спорни, усложнени и хронични случаи се налага хистологично и/или ДНК изследване. Това се решава от специалист  дерматовенеролог. Причинителите на гениталните брадавици (папиломи, кондиломи) и гениталния херпес (херпес симплекс вирус) са съвсем различни като биология и съответно лечението на двете заболявания е коренно различно. Това също е от компетенцията на специалиста дерматолог.

Симптоми и диагнози

  • Хепатит B. Това е заболяване на черния дроб, причинено от хепатитен вирус тип В (HVB). Открит е през 1976 г. от американския учен Блумберг при аборигените в Австралия и първоначално е наречен австралийски антиген. Заедно с хепатит C е най-честият причинител на цироза и рак. Предава се със заразена кръв, татуировки, инструменти от козметични и фризьорски салони. По полов път – при хетеро- и хомосексуални контакти. Новороденото се заразява от майката по време на бременността и се предава чрез плацентата. Протичането на болестта е остро или хронично. Острата форма се проявява с обща отпадналост, тъмна урина, пожълтяване на склерите, болки в крайниците. Около 2/3 от случаите протичат хронично, без никакви симптоми. За да се потвърди диагнозата, се изследва кръв за
  • Микоплазма. Микоплазмите и уреаплазмите са условно патогенни микроорганизми, които при жените могат да причинят цервицити, аднексити и да да доведат до преходен стерилитет. Изследват се от дерматовенеролози и гинеколози. Доказват се микробиологично или чрез PCR.
  • Хламидии. Те са абсолютни патогени и паразити в уро-гениталния тракт. Предават се основно по полов път. При жените предизвикват цервицити, аднексити. Те са едни от основните причинители на тазововъзпалителната болест (ТВБ).
  • Сифилис. Сифилисът е най-големият имитатор в дерматологията. Задача на дерматолога е при всеки съмнителен обрив по гениталиите или тялото на пациента чрез вземане на кръв да бъде направено изследване за сифилис. Това трябва да се прави при болничния престой и на всички лежащо болни.
  • Трихомони. Трихомониазата е една от най-честите полово предавани болести, която засяга и двата пола. Причинителят Trichomonas vaginalis е едноклетъчен паразит, който има свойството да поглъща други микроорганизми. При жените повишен риск за заразяване има в периода след менструация, по време на бременност или при лечение с естрогени. Проявява се най-често с трихомоназен вагинит, като симптомите са: засилена влагалищна секреция, жълто-сив секрет с неприятна миризма, вагинален дискомфорт, болка при полов контакт. При мъжете по-често протича безсимптомно, проявява се главно като простатит и по-рядко като уретрит с уретрално течение. Мъжът основно е безсимптомен преносител на инфекцията. Диагнозата се поставя от специалист дерматолог, гинеколог, уролог чрез изследване на вагинален секрет при жената и еякулат при мъжа. В урината трихомони трудно могат да се открият.
  • Кандидоза. Това е вид гъбична инфекция. Причинител са дрождите от вида Candida albicans. Кандидозата се появява при нарушаване на нормалния бактериален баланс след употреба на антибиотици, замърсяване, отслабване на имунната система. При жените се проявява със зачервяване на външните гениталии, парене при уриниране, силно дразнене при полов контакт. Предава се при полов контакт. При мъжете се проявява с външно възпаление на половия член. Често се съчетава с подобни симптоми в устната кухина и по езика. Изследването трябва да се осъществи от дерматолог или гинеколог. Лечението трябва да се провежда едновременно при двамата сексуални партньори.
  • СПИН. Това е заболяването, предизвикано от човешкия имунодефицитен вирус. Заразяването става чрез кръв, семенна и вагинална течност, най-често при непротектиран секс. Симптомите са многообразни и в повечето случаи нетипични за други заболявания. Сифилисът и другите основни полово предавани болести по различни механизми са предразполагащ фактор за HIV-инфекция. Болни с доказана сифилитична инфекция задължително се изследват за HIV.
  • Гонорея. Наричана е още трипер – полово предавана болест, която се предизвиква от бактерията Neisseria gonorrhoeae. При мъжете обикновено протича остро, с умерено до обилно гнойно течение от уретрата и болки при уриниране. При жените e с по-слабо изразена симптоматика, което може да заблуди самата жена, нейния партнaор и изследващия специалист. Най-сериозният признак за женската гонорея е уретритът при нейния партньор. Неправилният преглед и изследване на мъжа и жената или самолечението водят до хронифициране на заболяването с последващи усложнения: при мъжа – простатит и стерилитет, а при жената – аднексит, тазововъзпалителна болест и стерилитет.
  • Човешки папилома вирус. HPV е една от най-честите полово предавани инфекции. Съществуват над 100 субтипа на HPV. Причиняват главно полови брадавици (остри кондиломи) при мъжа и жената. При дълго времетраене на инфекцията при жената довеждат до рак на шийката на матката, а при мъжа – до някои форми на рак на пениса. Диагностиката е от компетенцията на дерматолозите, гинеколозите и уролозите. Диагнозата обикновено се поставя клинично, а по преценка на специалиста – чрез хистологично и ДНК изследване. Лечението е според клиничната форма и стадия на заболяването.

Цитонамазка

Цитонамазката (PAP test) е метод на изследване за скрининг и профилактика на рака на маточната шийка. Въведен е от патолога Папаниколау през 1928 г. При изследването се вземат повърхностни клетки от шийката на матката и се изследват за ракови клетки. При жени във фертилна възраст трябва да се прави един път годишно. При жени след 60 години – през 3 години.

Тазововъзпалителна болест

ТВБ е инфекциозновъзпалително заболяване на маточната шийка, матката, яйчниците. Най-честите причинители са хламидия трахоматис и гонококите. В някои случаи могат да се намесят и други микроорганизми – микоплазми, чревни бактерии, трихомонас вагиналис. Рискови фактори за ТВБ са: възраст < 25 год., голям брой полови партньори, чести вагинални душове, гинекологични манипулации. ТВБ е една от основните причини за стерилитет при жените. До траен стерилитет могат да доведат главно гонококовата и хламидиалната инфекция чрез остро и хронично възпаление и трайно запушване на фалопиевите тръби. Това се случва при тазововъзпалителната болест.

Как да се предпазим

Предпазването от полово предавани болести е отражение на индивидуалната хигиенна, сексуална и социална култура на всеки индивид. Ограничаването на сексуалните патньори и ползването на предпазни средства са най-добрата профилактика.

Разговора проведе Виржиния Николова