Първите месеци от живота на бебето са период, изпълнен с множество дебюти… Първата бебешка усмивка озарява лицата на мама и татко. В един прекрасен ден кърмачето започва само да държи главата си изправена. Появата на първото зъбче е повод за поредната родителска гордост… 


През погледа на възрастните магията на тези почти всекидневни премиери се случва от само себе си и се посреща от възхитените родители като благодатен дар. С течение на времето обаче ситуацията се променя. Радостните поводи, които почти ежедневно са връхлетявали майката и бащата, намаляват.        

Безметежното спокойствие постепенно се заменя с трескаво очакване и тревожно нетърпение. „Хайде, кога ще проходи?!...” или „Защо не проговаря? Трябва ли да вземем мерки?” – са все реплики, добре познати на много родители.

Мълчанието не винаги е злато...
„На втория си рожден ден освен „мама” и „тати” синът ми можеше да изговаря едва три разбрани думи. Започнахме истински да се притесняваме”, разказва Александра, майка на малкия Филип. Притеснението е силно, особено когато родителите сравняват малчугана с по-големия си син, който на една година умеел правилно да изговаря изречения от две думи. Само няколко седмици след рождения си ден малкият Филип проговаря, сякаш тайно е трупал речников запас. 


Всъщност, колкото и на възрастните да им е трудно да си представят, координацията между устните и езика не е лесна задача и за нея се изисква време. 
Някои двегодишни деца разполагат с езиков речник от 20 до 50 думи, а други – от 400 думи. И двата случая са в рамките на естественото детско развитие. В случай обаче, че в продължение на месеци детето произнася една-единствена сричка, тревогата, че то страда от сериозно говорно смущение бързо завладява родителите. Паниката е излишна, особено ако детето разбира и реагира на думите (ако например то показва топката, когато става дума за нея). Понякога причината малчуганът с последователна упоритост да се придържа към няколко срички от рода на „да-да” е, че те могат да служат за различни поводи. Твърде възможно е да се използват дотогава, докато чрез тях детето постига целите си.  
Обикновено децата, на които се говори на два езика, проговарят по-късно.

Приказка за въжения мост 
„Когато беше почти на три години, синът ми отказваше да се качва по стълби, без да хване ръката ми. На детската площадка, докато другите деца се качваха по катерушките, той стоеше отстрани и ги наблюдаваше безучастно”, спомня си Даниела, майка на Калоян. Родителите на момчето започват да изпитват тревога, че синът им не развива достатъчно физическите си умения и не може да преодолява малки препятствия. „Един ден, когато бяхме в градинката, не се сдържах и нервно му извиках, че всички деца минават по малкия въжен мост, а само той не се престрашава. Отговорът му бе лаконичен: „Не искам!” От този момент го оставих на мира”, разказва Даниела. Три месеца по-късно за изненада на родителите си по собствена инициатива и със завидна храброст малчуганът сам преминава по въжения мост.

Многото лица на една монета
Притесненията на родителите на Калоян са твърде познати на много семейства. Някои се тревожат, че детето им е почти на две, а няма търпение да изслуша дори една приказка от подарената му книжка. Други пък – защо при тяхното дете фазата на „защотата” се бави. Трети недоумяват защо новата игра, развиваща детската памет и въображение, изобщо не предизвиква интереса на 3-годишното им момиченце – та нали в упътването пише „от 3 до 5 години”... Сходни тревоги имат и много родители на момчета, когато става дума за фините моторни умения на детето. Защо 3-годишният малчуган не успява да нарисува дори и бегло подобие на симетрична форма, а може само да драска? „Нима му липсват фантазия и усет към красивото?” Родителите обаче не си дават сметка, че малкият палавник може и да държи нескопосано флумастера, но умее със завидна сръчност да лови топката…   
Има родители (тук майките и татковците на малките инати нека запушат уши), които се тревожат, че детето им реагира твърде примирено, когато му се отказва нещо. Може би то не може да отстоява желанията си?! Те почти започват да копнеят за сцена, в която детето драматично се тръшва насред тротоара, докато исканията му не се удовлетворят.
В основата на всички тревоги стои сравнението. В очите на родителите винаги се намира дете, което усвоява конкретно умение по-бързо от тяхното.
От гледна точка обаче на детето всичко е наред. Малкият Калоян внимателно прави крачка след крачка – първо той трябва да събере опит, да наблюдава околния свят и едва когато се почувства уверен в себе си, да пристъпи към новото предизвикателство. Той се доверява на вътрешния си глас, който му подсказва кога е настъпил точният момент сам да прекоси въжения мост…
Родителите не могат да контролират всичко, особено индивидуалното темпо на развитие на своето дете. Затова оставете таблиците, в които е описано на каква възраст детето „трябва” да усвои определени умения. Това са средностатистически данни. Средностатистически деца обаче няма. При много малко малчугани двигателните способности се развиват с еднакво темпо и паралелно с езиковите. Някои прохождат по-рано, а проговарят – късно, при други е точно обратното. 
По-голямата част от родителските притеснения са неоснователни. Все пак, ако интуицията или някои обективни външни сигнали ви подсказват, че има проблем в нормалния ход на развитие на вашето дете, непременно се консултирайте със специалист. Колкото по-отрано например се установи евентуално смущение в слуха при детето, толкова възможностите за лечение за по-големи. Все пак помнете – темпото, с което детето усвоява различни умения, не е най-важното. Приемате дългоочакваните детски премиери като малки театрални пиеси: важен е сюжетът на представлението, а не дали пиесата ще се играе тази или другата седмица…

Д-р Богдана Василева
педиатър